Решение № 252 от 18.05.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. К., 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д. като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510102638 по описа за 2022 година

Гражданско дело № 2638/2022 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от адв. П. К., САК, като пълномощник на К. Н.

А., ЕГН: **********, срещу ЗК „*****“ АД, гр. С., ЕИК *******, с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 432 КЗ и цена на иска: 5 000 лева, частичен иск от 19 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.07.2022 г., датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Процесуалният представител на ищцата сочи, че в резултат на ПТП е загинала Д.К.П., а К. Н. А. е нейна внучка.

Сочи, че на ******** г. в гр. К. по бул.*********“, посока запад се е движил л.а. марка “****“ модел „****“ с рег. № ******, управляван от Г. С.

Х., който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пешеходката Д.К.П.. Вследствие на ПТП били нанесени тежки телесни увреждания, довели до смъртта на Д.К.П..

Във връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано ДП № ***/2022 г. |по описа на РУ - К., пр.пр. ****/2022 г. по описа на ОП - С.З..

Причина за настъпване на произшествието били допуснатите от водач а на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. Съществувала пряка причинна връзка между деянието на Г. С. Х. и настъпилите общественоопасни последици – смъртта на Д.К.П..

Сочи, че за увреждащия л.а. „**** ****“ с рег. № ******, управляван от Г. Х. имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК “*****” АД, гр. С., застрахователна полица № BG/22/*******, със срок на валидност една година считано от ******** г. до ******** г.

1

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадал ата е предявила претенциите си за изплащане на обезщетение и е представила всички документи, с които е разполага пред ЗК „*****“ АД, гр. С., получени от застрахователя на ****** г. видно от приложената о.р. По случая била заведена щета № ***********- Претенция № 3, по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение.

Сочи, че при процесното ПТП е загинала Д.К.П., на 72 години, която е получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта й.

К. Н. А. била внучка на починалата Д.К.П., която изключително тежко преживявала смъртта на своята баба. Нейната смърт била съкрушителна за нея. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли.

Израстнала е с всеотдайните грижи на своята баба, с нейното внимание и любов. Д. е влагала много старание и любов в грижите за своята внучка. В резултат на трагичния инцидент обаче ищцата загубила моралната и физическата подкрепа на Д., на която винаги е разчитала. Сега тя имала много голяма нужда от нея за съвети и напътствия, както по отношение на своя трудов път, така и в личен план. Загубата на Д. била причинила на ищцата огромен психически стрес, неописуема мъка, душевна болка и страдания, които продължавали и щели продължават, тъй като загубата била непрежалима. Несвоевременната смърт се отразявала крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищцата. Моралните й страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт на Д.К.П. щели да я съпътстват през остатъка от живота й. Независимо от изминалото време болката от загубата не утихвала, в резултат на което ищцата продължавала да страда и скърби.

Твърди, че вредите на ищцата били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Г. С. Х., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ЗК „*****“ АД, гр. С..

Моли съда да осъди ответника ЗК „*****“ АД, гр. С. да заплати на К. Н.

А. обезщетение в размер на 5 000 лв., частичен иск от 19 000 лв, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на нейната баба Д.К.П..

С молба от 05.05.2023 г. е направено искане на осн. чл. 214 от ГПК от ищцовата страна за увеличение на иска от 5 000 лв. на 25 000 лв.

Претендира законната лихва върху сумата, считано от 13.07.2022 г., датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, моли съда да счита настоящата молба за списък на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество.

Процесуалният представител на ответното дружество сочи, че пред застрахователя била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от К. Н. А. за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП от ******** г., във връзка с което била образувана застрахователна 2 преписка № *************., която била разгледана, като представените при образуване на преписката документи били недостатъчни за изясняване на обстоятелствата, във връзка с което застрахователят уведомил пълномощника на заявителя за необходимостта от представяне на допълнителни документи.

Поисканите допълнителни документи не били представени от ищеца, както при доброволната претенция, така и в настоящото съдебно производство.

Оспорва исковата молба от К. Н. А. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с причинената смърт на баба й Д.К.П., поради липса на предпоставки по соченото тълкувателно решение, конкретно – че не са налице доказателства за съществуваща в твръдяната в сиковата молба изключителна близка връзка между ищцата и починалото лице.

Счита, че така формулираните с исковата молба фактически твърдения относно основанието на иска по-скоро обосновавали претенция за парична сума, отколкото накърнени права на ищцата, нуждаещи се от съдебна защита.

Ищцата не била наследник на пострадалата по права линия, доколкото пострадалата е оставила наследници от първи ред - низходящи, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди и независимо, че била внучка на пострадалата не била сред най-близкия й кръг. Близкият родствен кръг се характеризирал с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Не счита, че загубата на баба обосновавало в достатъчна степен да се направи изключение от общото правило, че се дължало обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на найблизките на починалия. Както било посочено в Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г., материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961r. и Постановление № 5 от 24.Х1.1969г на Пленума на Върховния съд. Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията на водача Г. Х. при управлението на лек автомобил „**** ****“ с peг. №СТ****РВ. В тази връзка оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както същият бил описан в исковата молба, както и че същият се осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Х..

Поддържа, че произшествие от ********г. настъпило в причинна връзка от поведението на пострадалата Д. П. - като е предприела пресичане на пътното платно на не необозначено за това място и поради извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП, съгласно които пешеходците преди да навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Твърди, че пострадалата П. като пешеходец е нарушила и задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗдвП, съгласно която на пешеходците било забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост. Поддържа, че пострадалата Д. П. като пешеходец е създала предпоставките за настъпване на произшествието и е станала в равна степен на поведението на водача, причина за осъществяването му. Оспорва спрямо ищцата да са настъпили такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер. Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за 3 справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Поддържа, че исковата сума била изключително завишена и не съответствала на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда. На самостоятелно основание, исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди била недължима и поради съпричиняване на ищцата за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Следвало да се отбележи, че действащият към момента на предявяване на претенцията на ищцата §96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила от 07.12.2018г., определял лимит по претенциите на лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ, като: влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определяло в размер до 5000 лв.“, но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение № 1 /2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли предявените от К. Панчева А. искове, като неоснователни и недоказани. Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищцата на направени по делото разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството и от разноски, и в случай, че това искане бъде уважено. Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, като оспорва и размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в случай, че надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.

Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на процесното ПТП по отношение на лекия автомобил „**** ****“.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството , че на ********г., около 18:30, в гр. К., е настъпило ПТП между лек автомобил „**** ****“ с peг. № ****** и пешеходката - Д.К.П..

Спорни по делото са вината на водача Г. С. Х., наличие на съпричиняване от страна на починалата Д.К.П., търпените от ищцата болки и страдания, размера на предявения иск, както и присъждането на законна лихва.

Установено е, че пострадалата Д. П. е баба на ищцата К. А., съгласно приложеното с исковата молба Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на К. А..

В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е 4 задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.