Определение № 919 от 12.09.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1152/2024
- Вид
- Определение № 919
- Подписан
- 12.09.2024
- В сила
- 12.09.2024
- Състав
- Веселина Вълева, Нина Иванова Кузманова, Красимира Костова
Цитирани разпоредби
- чл.70 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.439а, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 919 гр. София, 11.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Вълева
Членове:
Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601152 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК във вр. Глава XXII от НПК.
С определение от 19.08.2024г., по ЧНД № 530/2024г. по описа на Окръжен съд-Враца, е оставено без уважение искането на лишеният от свобода З. А. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложеното му по НОХД № 24/2018г. на ОС- Монтана.
Срещу определението е постъпила частна жалба от адв. П. А. -защитник на лишения от свобода К., с която се иска отмяна на съдебният акт и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Излагат се доводи за придобито право на условно предсрочно освобождаване, като се изтъква поведението на осъденото лице по време на престоя му в мястото за лишаване от свобода и се акцентира на неговото системно добро поведение и положени усилия за изпълнение на индивидуалния план на присъдата. В този смисъл доводите са за незаконосъобразност на атакуваното определение.
Апелативен съд-София, като съобрази доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:
1
Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С влязла в сила присъда по НОХД № 24/2018г. на ОС – Монтана, К. е осъден на 2 години лишаване от свобода при първоначален общ режим за изтърпяване на извършеното на 12.02.2014г. престъпление по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 вр. чл.63, ал2, т.1 от НК. Постъпил е в затвора на 18.12.2023г., като към момента на произнасяне на първоинстанционния съд е изтърпял общо 1 година, 1 месец и 24 дни.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд намира, че формално осъденият З. К. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 от НК да бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което не представлява опасен рецидив.
По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е констатирано, че тази предпоставка не е изпълнена.
За да стигне до този извод, ОС-Враца внимателно е обсъдил относимите доказателства по чл.439а, ал.2 от НПК, отразил е всички констатации негативни и позитивни, и обосновано е приел, че трайното поправяне у осъденият не е настъпило и е необходимо корекционната работа с него да продължи в посока изпълнение на заложените в плана на присъдата дейности и постигане на позитивни промени. Прието, че поведението на лишеният от свобода в затвора не се отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и К. не е дал доказателства за поправянето си в степен, че да се приеме пълно поправяне и пълноценно негово участие в обществото.
Осъденият е работил, проявявал е отношение към провежданите социално- възпитателни дейности, има приемливо поведение спрямо останалите лишени от свобода и затворническата администрация. Но, както е приел и първостепенният съд, не са налице всички предпоставки на закона, сочещи за изключителна положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Видно от последният актуален доклад на лицето, първоначално изготвената оценка на риска от рецидив е регистрирана в ниски стойности - 19 точки, като в следствие извършвана ревизия, оценката на риска е претърпяла редукция на 25 точки, което произтича от извършени 2 дисциплинарни нарушения с последващи наложени две наказания.
Същевременно рискът от вреди за обществото и към настоящия момент не е нисък, а е установен в средни граници. В този смисъл, изпълнението на корекционните програми и участието на осъдения в определени дейности в затвора, са крайно недостатъчни за приемане, че е налице изискуемата промяна по чл.70 от НК в личността на дееца, представляваща поправянето му.
Въззивната инстанция също не намира причини да изрази съмнение в достоверността на сведенията, фигуриращи в доклада на затворническата администрация, независимо от възраженията на защитата. Затворническата администрация е тази, която има пряко наблюдение върху цялостното поведение на лишения от свобода в пенитенциалното заведение и резултатите, които той постига при изпълнение плана на присъдата. Упреците в жалбата, по отношение констатациите в доклада са неоснователни, защото в него са отразени и позитивни проявления на осъдения/ като нисък риск от вреди за служителите и останалите лишени от свобода, проявен интерес за трудови дейности и участие в културно-масови мероприятия/. Наред с това, е констатиран увеличен на риск от рецидив, който дори и в ниски стойности говори за колебливо поведение на осъдения по отношение спазването на наложените правила. Резонно, от състава на окръжия съд са били коментирани наложените на осъдения К. дисциплинарни наказания за извършени от него две нарушения, свързани с притежание на неразрешени вещи и те не мога да бъдат пренебрегнати при обсъждане на наличието на предпоставки за предсрочно условно освобождаване. Доводите на защитата в жалбата в насока омаловажаване характера на нарушенията, са неприемливи, доколкото извършени в рамките на краткия период на престой в затвора, тези нарушения говорят податливост на негативно влияние и непоследователност при спазване на установените правила. Подобна тенденция е констатирана и по отношение изпълнението на трудовите задачи от осъдения К., за който освен справяне с възложена работа на външен обект/назначен от 25.03.2024г. във фирма „ЗАИ“АД/, е отразен и случай на отказ на служител за наемането му на работа, поради негативно мнение за качеството на изпълнените трудови задачи/ за работа на външен обект на фирма „Интерстрой Калето“ АД/. В тази връзка, обосновано е становището на затворническата администрация за неустойчивост в поведението на осъденото лице.
3
Остатъкът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от малко повече от 10 месеца, е сравнително висок спрямо общия размер на наказанието от 2 години, което осъденият следва да изтърпи. Следва да се посочи, че по принцип наложените наказания следва да бъдат изтърпени изцяло и единствено при наличие на очевидна положителна промяна в личността на осъдения, би могло да се мисли за неговото предсрочно освобождаване.
Този институт предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни усилия в тази насока, тъй като условно предсрочното освобождаване е изключение от общия принцип, че наложените трябва да се търпят напълно, за да постигнат целите на наказателната репресия, предвидени в закона. За да се допусне лишеният от свобода преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен ефект, а не само тенденции за такъв, какъвто е и настоящия случай.
В обобщение, въззивният съд намира, че от представените доказателства все още не може да се направи убедителен извод, че при осъденото лице е налице пълно поправяне, което да му позволи пълноценна адаптация в обществото.
Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като обосновано и законосъобразно, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 във вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 от НПК, Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 19.08.2024г., по ЧНД № 530/2024г. по описа на Окръжен съд-Враца, с което е оставено без уважение искането на лишеният от свобода З. А. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложеното му по НОХД № 24/2018г. на ОС- Монтана .
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5