Решение № 14 от 08.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Русе, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов като разгледа докладваното от М. Велкова Въззивно гражданско дело № 20244500500733 по описа за 2024 година

Производството е по чл.247, чл.248 и чл.250 от ГПК .

Постъпила е молба от С. Б. С. с искане за де допусне поправка на ЯФГ в постановеното по делото решение, с искане да се допълни решението на въззивната инстанция, както и да се измени решението в частта за разноските като се допълни същото с присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство.

Ответникът по молбата е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на направените искания.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Молбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Производството е по чл.247, чл.248 и чл.250 от ГПК, поради което съдът намира, че молбата следва да се разгледа без да е необходимо делото да се насрочва и разглежда в открито съдебно заседание и без да се призовават страните.

1

В чл.247 от ГПК е предвидена правната възможност за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение.

Съгласно правната доктрина и съдебната практика явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт, поради което поправянето й се възлага на съда, който го е постановил. По реда на чл.247 от ГПК могат да се отстраняват само грешки, които са резултат от изразената в мотивите на съда действителна воля и текстовото й изразяване в акта.

В настоящият случай не е налице ЯФГ в постановеното по делото решение. В мотивите на въззивният акт ясно е изразена волята на съда, която съответства на нейното външно изразяване.

Изложените от молителката доводи по същността си не сочат на наличие на ЯФГ в постановеното по делото решение, а същата оспорва неговата правилност и по същество иска промяна в изводите на съда, което не може да бъде извършено по реда на чл.247 от ГПК.

С оглед на това искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка се явява неоснователно и същото следва да се остави без уважение.

Неоснователно е и искането по чл.250 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.250 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено постановеното по делото решение, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Цитираната правна норма сочи, че за да се допълни постановения по делото акт, същият следва да не обхваща целия спорен предмет.

В настоящият случай не е налице основание за постановяване на допълнително решение в искания от молителя смисъл, тъй като не са налице визираните в закона предпоставки.

Предмет на въззивното решението на РРС. производство е законосъобразността на

Въззивният съд съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК е извършил проверка относно валидността и допустимостта на обжалвания акт и се е произнесъл съобразно направеното от жалбоподателят смисъл като е 2 отменил първоинстанционното решение в частта, с която е К. Г. П. е осъден да заплати на С. Б. С. обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот за периода от 01.09.2020 г. до 20.09.22 г. и за сумата над 1235 лв. до размер на 4992 лв. В останалата част, вкл. и присъждане на законната лихва от завеждане на иска, първоинстанционното решение е потвърдено.

С оглед на това съдът се е произнесъл съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК и направеното в жалбата искане, поради което не е налице основание за допълване на решението в искания от молителката смисъл.

Искането като неоснователно следва да се отхвърли.

Неоснователно е и искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските, направени от молителката в първоинстанционното производство.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба от К.

П. срещу решение № 723/ 23.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 4816/2023 г. на РРС. Жалбоподателят е оспорвал дължимостта и съответна размера на присъденото обезщетение. Същият не е обжалвал решението на първоинстанционният съд в частта за разноските. Доколкото въззивният съд не е сезиран с жалба в тази част, то не е налице основание за разпределяне на отговорността за разноските в първоинстанционното производство.

Въззивният съд се е произнесъл съобразно направеното в жалбата искане, не е присъждал разноски за първоинстанционното производство, поради което не е налице основание за изменение на въззивното решение в искания от молителката смисъл.

Искането по чл.248 от ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на С. Б. С., ЕГН ********** 3 от гр.Русе за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №452/29.10.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 733/2024 г. по описа на Русенския окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на С. Б. С., ЕГН ********** от гр.Русе за допълване на решение №452/29.10.2024 г., постановено по в.гр.д.

№ 733/2024 г. по описа на Русенския окръжен съд.

ОСТАВЯ без уважение искането на С. Б. С. по чл.248 от ГПК- за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4