Решение № 596 от 08.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300500550 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, чрез юрисконсулт С. Х., против решение №48 от 05.01.2026 г., постановено по гр.дело №4657/2025 г. по описа на ПдРС, ІІІ гр. състав, с което е осъдено ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, да заплати на Г. Н. М., ЕГН **********, на основание чл. 432, вр. чл.477 от КЗ, следните суми: 7669.38 евро, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца от възникнало застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, смущение и неудобство от обезобразяване на лицето на М. в резултат на настъпило ПТП на **** год. на автомагистрала Тракия, в района на км 114+500, при което гражданската отговорност на виновния водач на МПС марка И*** с рег. № ** ***, е била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 13.02.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1457.19 евро, сторени разноски в производството. Решението се обжалва за разликата над 4090.34 евро (8000 лева), до уважения размер от 7669.38 евро (15000 лева).

От жалбоподателя се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдения акт. Счита, че размерът на обезщетението е неправилно определен и не съответства на разпоредбата на 1 чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че не е налице обезобразяване, като излагат подробни съображения в тази насока. Сочат, че не е посочено как е определен размерът на присъденото обезщетение. Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен за разликата над 4090.34 евро до уважения размер от първоинстанционния съд. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната му част да се потвърди. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Правилно е дадена и материално – правната квалификация.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на атакувания съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първостепенният съд е сезиран с искова молба, подадена от Г. Н.

М., ЕГН **********, против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 във вр. с чл. 477 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, и се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на възникнало застрахователно събитие ПТП, настъпило на *** год., ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. датата на уведомлението по чл.429, ал.3 КЗ, до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на 28.12.2023 г. ищецът претърпял 2

ПТП на АМ Тракия, км 114 +500, причинено от В. П. Ц., ЕГН **********, който, при управление на автомобил И***с peг. № ****, нарушил правилата за движение - не спазил дистанция и ударил движещия се пред него автомобил Форд Транзит, с peг. № *** *, управляван от Й. Е. Е. – ** на ищеца, в който автомобил на предна дясна седалка, като пътник, се возел Г. Н. М.. Вследствие от удара последният получил наранявания по тялото и за кратко изгубил съзнание, тъй като си ударил силно главата. Пристигналият автомобил от ЦСМП го отвел в УМБАЛ „Св. Г.“, където останал за лечение пет дни. След изписването си посетил Катедрата по съдебна медицина, в която бил освидетелстван с препоръка за повторен преглед след време, с оглед наличието на данни за евентуална средна телесна повреда. Останалите наранявания, които получил - контузия на шията, контузия на гръдния кош и контузия на коремната област - били определени като травматични увреждания, причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Следващите няколко седмици прекарал у дома, където бавно се възстановявал от нараняванията си. От удара в главата изпитвал силни болки и се налагало да приема обезболяващи. На 10.01.2024 г. му бил извършен повторен преглед в отделението по съдебна медицина към УМБАЛ „Св. Г.“, при който било установено, че нараняването по главата му следва да се преценява като обезобразяване на лицето, което не причинява завинаги разстройство на речта и на сетивен орган, или същото представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Към момента на предявяване на иска болките от удара вече преминали, но белегът продължавал да стои върху лицето му и да го загрозява, като това ще е така до края на живота му. Белегът минавал през десните му вежда и горен клепач, с дължина 8 см, като причинявал придърпване на кожата, водещо до неестествен и уродлив вид.

Повече от година след инцидента не можел да свикне да вижда лицето си в огледалото в този му вид и изпитвал силно смущение сред близки и познати, а и сред непознати. Непрекъснато бил обзет от чувството, че околните го наблюдават и коментират грозния му белег. Веднага след инцидента на причинителя на ПТП - В. Ц. - бил съставен АУАН № ***/28.12.2023 г. на сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, а впоследствие било издадено и наказателно постановление, връчено на водача, не е обжалвано и е влязло в сила. Бил съставен и констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който подробно били описани инцидентът, начинът, по който се е случил, причинените щети и пострадалите лица. Установил, че виновният водач е застрахован по гражданска отговорност в „ОЗК Застраховане“ АД. За ангажиране отговорността на дружеството за обезщетяване на причинените имуществени и неимуществени вреди - болка и страдания, било изпратено уведомление по чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ, получено на 13.02.2024 г. Към уведомлението били приложени всички относими и налични към онзи момент писмени доказателства. Застрахователното дружество изискало от ОД МВР Пловдив допълнителна информация. В отговор на уведомлението постъпило предложение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2000 3 лева (за неимуществени вреди), в което се твърдяло, че е във връзка с искане на ищеца. Към онзи момент той не бил отправял претенция за изплащане на обезщетение, тъй като не разполагал с данни за развитието на административно-наказателното производство спрямо причинителя на ПТП.

Претенция била отправена на 19.06.2024 г. с нарочно писмо за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева, като същата се обосновавала с вида на телесната повреда (вече определена като средна) и последиците от нея. С писмо от 20.06.2024 г. ищецът бил уведомен, че застрахователят няма да измени предложението си. Счита, че определеният от застрахователя размер на обезщетение не отговаря на действително претърпените от него вреди, с оглед на обстоятелството, че ще остане трайно обезобразен до края на живота си и ще се налага да търпи всички негативни последици от това. Иска да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 15000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болка, страдание, смущение и неудобство от обезобразяване на лицето вследствие от ПТП, настъпило на ***г. на АМ Тракия, км 114 +500, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2024 г. - датата на уведомлението по чл. 429, ал. 3 от КЗ. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и по размер, като счита същите за недължими и прекомерно завишени. Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, като смята, че не са подкрепени с надлежни доказателства. Заявява, че във връзка с процесното пътно - транспортно произшествие в дружеството е постъпило заявление за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. №21668/13.02.2024 г. от ищеца за причинени вреди от пътен инцидент, настъпил на*** г., вследствие на което пострадал. На 27.05.2024 г. от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е изпратено писмо до адв. Г. С., в качеството му на пълномощник на ищеца, в което е направено предложение за изплащане на обезщетение в размер на 2073 лв. Твърди, че отговорността на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД се съизмерва със сумата 2073.20 лв., която е изплатена извънсъдебно по банковата сметка на упълномощения адвокат Г. С. на 30.04.2025 г. Размерът на изплатеното обезщетение е съобразен с критериите за справедливост и със съдебната практика за подобни казуси. Иска да се приеме за безспорно извършеното плащане от ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД на застрахователно обезщетение в размер на 2073.20 лв., от които 2000 лв. за претърпените неимуществени вреди и 73.20 лв. за претърпените имуществени вреди /разходи за потребителска такса 23.20 лв. и 50 лв. за освидетелстване/.

Оспорва исковете и по размер. Счита, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания и неудобства, е изключително завишен по размер, с оглед степента и характера на получените телесни увреждания. Ищецът не доказва да е търпял болки и страдания, които да обосновават предявения размер на обезщетение от 15000 4 лева. Искът е предявен в завишен размер, който, съобразно критериите за справедливост, не съответства на действително претърпените вреди, както и на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период.

Претенцията на ищеца за неимуществени вреди не е съобразена със: степента, обхвата, вида и продължителността на претърпените болки и страдания, в резултат на пътния инцидент; медико-биологичните признаци на травмата и не държи за реалната продължителност на лечебния и възстановителния процес. Оспорва твърдението, че в резултат на пътно - транспортното произшествие, за ищеца са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за тяхната продължителност.

Ищецът не е губил съзнание, при постъпването си в УМБАЛ „Св. Г.“ гр.

Пловдив бил в ясно съзнание, контактен, адекватен, ГКС - 15 т., отрекъл е гадене и повръщане /според епикризата по ИЗ 87225/23/. Получил разкъсноконтузна рана в дясна фронтална област с дължина около 10 см, която била обработена в СПХО. Други телесни увреждания и наранявания не са установени от направените образни изследвания и медицински прегледи. Не са представени медицински документи за проведени контролни прегледи, както и за предписано лечение, вкл. обезболяващи. Оспорва твърденията на ищеца, че е налице загрозяващ белег на лицето, който да води до неестествен и уродлив вид. Твърди, че ищецът не е спазил медицинските препоръки за третиране на белега с дерматологично средство за локална употреба при лечение на белези, какъвто е контрактубекс, който се използва за лечение на груби, свръхразраснали, зачервени, подути, ограничаващи движението и козметични белези след операции, ампутации, изгаряния и наранявания.