Решение № 388 от 21.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300502046 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №232/22.05.2023г. по гр.д.№1458/2022г. по описа на РСАсеновград,IV гр.с-в,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземането на ответника за сумата от 1612,97лв.,представляваща стойността на главница за предоставени В и К услуги,дължима при отчитане на водомер с №*** за периода 05.12.2018г.-07.03.2022г.,ведно с мораторна лихва за забава в размер на 83,33лв. за периода 28.02.2019г.-31.01.2022г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи изцяло.Сочи незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна счита решението за правилно и моли същото да се остави в сила.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Ищецът е доставчик на В и К услуги,доставя питейна вода и отвежда отпадните води на ответника.На място в самото жилище има монтиран водомер с горепосочения номер,който следва да се отчита от доставчика.От събраните по делото доказателства се установява,че въззиваемата Д. А. притежава 4/6 ид.части от процесния имот,но същата не живее в него от 2012г.,а в него живее дъщеря й Е. А.,като съобщенията за задълженията към 1

В и К са получавани от нея.След натрупване на задълженията Управителя на В и К е издал заповед за прекъсване на водозахранването на обекта,но на дати 01.02.2021г.,01.04.2021г.,01.07.2021г. и 01.09.2021г. няма осъществен достъп до жилището,по отношение на което са задълженията на абоната.Освен въззиваемата,собственици на имота са и двете й дъщери Г. К. с 1/6 ид.част и Е. А. също с 1/6 ид.част.Съгласно чл.59 от ОУ в случаите,когато правата на потребител се притежават от няколко лица,но имотът се ползва от едно от тях,В и К открива партида на името на лицето,ползващо имота,а когато имота се ползва от няколко потребители,съгласно споразумителен протокол,се откриват партиди на всички потребители,ползващи имота съобразно ползваните от тях части.В настоящия случай няма споразумение между съсобствениците на имота относно ползването и заплащането на консумираната вода.Следва да се посочи,че въззиваемата дори не живее на посочения адрес,а там живее дъщеря й Е.

А..При отчитането на водомерите това става в присъствието на представител на ползвателя,който с подписа си удостоверява,че му е известно количеството консумирано от него вода и цената,която следва да бъде заплатена.В представените от жалбоподателя доказателства става ясно,че за периоди от 04.2018г.-07.2019г. няма положени подписи на ползвателя,а на 01.08.2019г. има положен подпис на потребителя,но след това до края на претендирания преиод отново няма положени подписи от страна на ползвателя.При отказ на потребителя да осигури достъп до водомера,представителя на доставчика изготвя протокол за отказан достъп и количеството вода се начислява съобразно чл.49 от ОУ.По делото няма доказателства претендираните суми да са начислявани по реда на чл.49 от ОУ.

Пред настоящата инстанция бяха представени вносни бележка по изп.д.

№116/2018г. и №581/2020г. по описа на ЧСИ Б.Андреева,от които става ясно,че въззиваемата е длъжник по тези дела за дължими суми на В и К и възможностите й за плащане на задълженията са в посочените размери,като за процесния период същата е изплатила сумата в размер на 2000лв.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Жалбоподателя не успя по реда на главното доказване в процеса да докаже дължимостта на вземането си от въззиваемата.А от своя страна въззиваемата полага усилия за изплащане на задължението си,независимо,че не ползва услугите на В и К.Следователно жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №232/22.05.2023г. по гр.д.№1458/2022г. по описа на РС-Асеновград,IV гр.с-в.

2

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3