Определение № 328 от 04.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 328 гр. Бургас, 04.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20252100500111 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Разпореждане № 13576, обективирано в Заповед № 4252/09.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8382/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника С. С. М. за сумата от 777,77 лв., представляваща сбор от неустойки за неизпълнение на сключени между страните договори и допълнителни споразумения към тях. Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като неустойките не надвишават трикратния размер на месечните абонаментни такси, поради което клаузите за неустойка не са неравноправни по смисъла на ЗЗП, съответно не са нищожни, а сумите за разликата в цените на предоставените устройства без абонамент и преференциалните общи лизингови цени целят да обезщетят мобилния оператор за направените от него отстъпки, разчитайки, че абонатът ще заплаща месечните абонаменти за сроковете, за които договорите и допълнителните споразумения са били сключени. Моли се да бъда издадена заповед за изпълнение за отхвърлените от районния съд вземания, както и на жалбоподотеля да бъдат присъдени направените разноски съобразно уважената част. Не са представени доказателства, не са направени доказателствени искания.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол, поради което същата е допустима.

По същество съдът намира, че частната жалба е основателна по следните 1 съображения:

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по подадено от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК против длъжника С. С. М. за сума в общ размер от 1 854,33 лв., представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги, неплатени лизингови вноски и неустойки, дължими при прекратяване на сключени между страните договори.

Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на претендираните месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги, лизингови вноски и законната лихва върху тях, считано от подаване на заявлението до окончателното им изплащане, както и е присъдил на заявителя разноски по делото в размер на 171,53 лв., от които 21,53 лв. – държавна такса и 150 лв. – адвокатски хонорар, като е посочено, че размерът на присъдения адвокатския хонорар е определен при отчитане спецификата на производството, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и че ограниченията на минималните размери на адвокатските възнаграждения, наложени с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, не отговарят на легитимни цели, включително и установените с чл. 101, пар. 1 от ДФЕС (в този смисъл Решение на Съда на ЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16).

С обжалваното в настоящото производство разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението в частта относно сумата от общо 777,77 лв., представляваща сбор от неустойки за неизпълнение на сключени между страните договори, като е счел, че претендираните неустойки е вероятно да са основани на неравноправни, съответно нищожни клаузи по смисъла на 143, т. 5, вр. с чл. 146, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗП, тъй като предвидената неустойка при прекратяване на договорите е в размер на оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три, но се касае не за таксите по договора, а за стандартни месечни абонаменти такси, равняващи се на най-високите месечни абонаменти според плана, съответно е вероятно тази неустойка да е необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Съдът също така е посочил, че тези вреди не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на нереализираните месечни абонаментни плащания и/или пазарни цени, респ. отстъпената част от тях, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга/устройство, каквато операторът не дължи и не осигурява при прекратен договор.

Въззивният съд намира, че горепосоченото разпореждане е неправилно.

Претендираните от заявителя неустойки се основават на клаузи от сключени между страните договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, предвиждащи, че при прекратяване на съответния договор преди изтичане на срока му по вина или по инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора, същият дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а/ неустойка за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи, според условията на плана, месечни абонаменти, но за не повече от три месеца; в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстващ на оставащия срок на договора (такава неустойка в случая не се претендира), и б/ в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) и заплатената от него при предоставянето му (в 2 брой или съответно обща лизингова цена), каквато съответства на оставащия срок на договора. Настоящият въззивен състав намира, че така формулирани, клаузите за неустойка не са неравноправни, нито е налице обоснована вероятност за това, тъй като размерът на неустойката - до три месечни абонаментни такси, не е необосновано висок, нито противоречи на изискването за добросъвестност, нито води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, а чрез него адекватно се постигат основните функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и гаранционна. Следва да се посочи също така, че в резултат на допуснатото от потребителя неизпълнение търговецът е бил лишен от получаване на абонаментни вноски до края на срока на договорите, при готовност от своя страна да престира изпълнение. Поради това съдът счита, че уговорената неустойка в размер на три месечни абонаментни такси в стандартния им размер не е прекомерна, а е достатъчна адекватно да обезщети претърпяните от доставчика вреди от неизпълнението на потребителя, без да е необходимо същите да се доказват, както и да санкционира потребителя за допуснатото неизпълнение.

Що се отнася до сумите, претендирани като разлики между стандартните цени на предоставени устройства и преференциалните им цени, настоящият съдебен състав намира, че клаузите, предвиждащи заплащането на тези разлики, също не са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, съответно не са недействителни. Същите не задължават потребителя при неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение, нито водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, а последният следва да заплати само част от ползваната от него отстъпка от цената на предоставеното му устройство, съответна на неспазения срок на договора. В този смисъл целта на тази клауза е не да санкционира потребителя и да доведе до неоснователно обогатяване на оператора, а да се преодолее нееквивалентността на насрещните престации на страните по договорното правоотношение, каквато нееквивалентност е налице при предсрочното му прекратяване, тъй като потребителят е закупил устройство на преференциална цена именно със задължението да ползва услугите на конкретния оператор за целия срок на договора. Това условие обаче не е било спазено от потребителя, поради което е обосновано за неспазения срок на договора да отпадне преференцията му за закупуване на устройство на по-ниска цена от стандартната.

Горните клаузи не са неравноправни и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като в случая още при сключването на договорите потребителят е знаел конкретния размер на предоставената му отстъпка от стандартните цени на устройствата, както и че при прекратяване на договорите по негова вина ще дължи на оператора части от тези суми, съответстващи на неспазения срок от договорите, т.е. той е можел да прецени икономическите последици от тези клаузи.

Предвид горното, съдът намира, че са налице условията за издаване на заповед за изпълнение и по отношение на сумата от общо 777,77 лв., представляваща сбор от неустойки за неизпълнение на сключени между страните договори и съразмерни части от направени отстъпки от цената на предоставени устройства, поради което обжалваното разпореждане на БРС следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение и за тази сума, както и за съответната част от разноските на заявителя – над присъдените със заповедта за изпълнение.

По отношение на разноските:

В случая заповедният съд недопустимо е приложил служебно разпоредбата на 3 чл. 78, ал. 5 от ГПК, без да е бил сезиран с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Действително на основание горепосочената правна норма съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в частта относно адвокатското възнаграждение, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но само ако е налице съответно искане от насрещната страна (в този смисъл са изложени мотиви по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК), а в настоящия случай такова искане липсва предвид едностранния характер на заповедното производство. Цитираното от БРС в заповедта за изпълнение Решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 не налага обратен извод, тъй като то касае хипотезите на определяне на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита, както и намаляването на адвокатското възнаграждение при възражение за прекомерност, какъвто не е настоящият случай. Поради това и тъй като заповедният съд не може да извършва служебна преценка за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение и служебно да присъжда разноски на заявителя в по-нисък размер, както и предвид отмяната на разпореждането за частично отхвърляне на заявлението, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени всички направени разноски в заповедното производство, които са в размер на 37,09 лв. – държавна такса и 480 лв. - адвокатско възнаграждение с включен ДДС, т.е. допълнително следва да му бъдат присъдени 15,56 лв. – държавна такса и 330 лв. – адвокатско възнаграждение, или общо 345,56 лв.

– съдебно-деловодни разноски.

Предвид основателността на жалбата, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените разноски във въззивното производство, които са в размер на 15 лв. – платена държавна такса.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 13576/09.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 8382/2024 г. по описа на РС – Бургас и обективирано в Заповед № 4252/09.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът С. С. М., ЕГН **********, от ***, да заплати на кредитора „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 777,77 лв., представляваща сбор от неустойки и разлики между стандартните цени на предоставени устройства и преференциалните им цени, дължими за неизпълнение на договор за мобилни услуги с номер ********** от 02.09.2022 г. и допълнително споразумение от 22.09.2022 г., договор за мобилни услуги с номер ********** от 27.09.2021 г. и допълнително споразумение от 16.11.2022 г., договор за мобилни услуги с номер ********** от 05.07.2022 г. и допълнително споразумение от 16.11.2022 г., договор за мобилни услуги с номер ********** от 11.07.2022 г. и допълнително споразумение от 22.09.2022 г., договор за мобилни услуги с номер ********** от 22.09.2022 г., договор за мобилни услуги с номер ********** от 17.10.2022 г., договор за лизинг на мобилно устройство от 05.07.2022 г., договор за лизинг на мобилно устройство от 22.09.2022 г. и 2 бр. договори за лизинг на базови аксесоари от 4