Решение № 9 от 06.01.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Благоевград, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20241210200925 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. М. Т., в качеството му на ЕТ и собственик на „С А“ЕООД, със седалище и адрес в Б, против НП№24-1116001638/14.05.2024г., издадено от Началник Група при ОДМВР-Благоевград, сектор“Пътна полиция“, с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв., във връзка с нарушение по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че НП е издадено в нарушение на процесуални правила по ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира представител по делото. В придружително писмо с преписката до съда, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

РП-Благоевград, надлежно призована, не ангажира представител по 1 делото и становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

/Страните нямат спор, а и от нарочна разписка към постановлението е видно, че то е връчено на жалбоподателя лично на 20.06.2024г. и в законният срок срещу НП е депозирана и процесната жалба–на 03.07.2024г./ Разгледана по същество, жалбата е и основателна поради следните аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и несъмнен начин, че на 23.04.2024г. в 13.18 часа, длъжностно лице при санкциониращият орган /“младши автоконтрольор“/, а именно св.В М., е издал в присъстването на св.Д. П., АУАН №1206348 за това, в Б, на бул.“Св.Д С“№, в сградата на сектор „Пътна полиция“, пункт за регистрация на МПС, за времето от 11.12.2023г. до 12.01.2024г., в качеството си на управител на фирма „С –а“ЕООД, със седалище в Б, не е представил придобитото от него МПС с марка и модел „А К“, с рама №WAUZZ8U2ER008450, в срок за регистрация, което било видно от фактура №FPR292/23 от 11.12.2023г. Тези констатации са квалифицирани като административно нарушение по чл. 145, ал.4, вр. ал. от ЗДвП, вменено на управляваното от страна на жалбоподателя дружество. Акта е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставянето му, като жалбоподателят собственоръчно е отразил върху документа, че има възражения по него. .

Въз основа на АУАН, на 14.05.2024г., Началникът на Група при ОДМВР-Б, Сектор „Пътна полиция“, е издал срещу жалбоподателя обжалваното НП№241116-001638, с което за описаното в акта нарушение по чл.145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП, въпреки, че е приел търговеца за нарушител, е санкционирал физическото лице негов управител С.

Т., като му е наложил санкция „Глоба“ в размер на 200.00лв. НП е връчено лично на жалбоподателя на 20.06.2024г., чрез разписка към Постановлението.

При разпита на свидетелите по акта М. и П. се установи, че процесният 2

АУАН е изготвен въз основа на подадена информация и документална преписка от служители при санкционния орган, отговарящи за регистрация на придобити МПС/св.П./, а именно представена фактура за закупуване на процесния автомобил от дружеството, представлявано от страна на жалбоподателя. Този акт е съставен в офис на санкционния орган и предоставен за връчване на дееца на мястото на изготвянето му.

Между страните не е спорно, че на 23.04.2024г., жалбоподателят е представил в сектор „ПП“при ОДМВР-Б за регистрация процесния автомобил, от името на представляваното от него дружество“С -а“ЕООД, а във връзка с придобиването му е представена на контролните органи именно цитираната в АУАН и в НП, фактура от 11.12.2023г. Ето защо съдът приема този факт за безспорно установен в процеса, макар че тази фактура не е приложена по делото от страните.

Видно от Писмо на Териториалното статистическо бюро- Югозапад при НСИ, в годишния счетоводен отчет на „С –а“ЕООД е посочена като основна негова икономическа дейност „търговия с леки автомобили и лекотоварни автомобили до 3.5 т.“, а именно статистически код 45.11. Тази информация е налична и в представената от процесното дружество Годишна данъчна декларация на същото за 2023г. от НАП.

Данните от НАП и НСИ за основната дейност на процесното дружество, кореспондират и с данните вписани в ТР, където също изрично е посочено, че основната дейност на фирмата, представлявана от жалбоподателя е с код 4511-„търговия с леки и леко-товарни автомобили“.

Видно от приетата като доказателство в процеса Справка за нарушител водач, жалбоподателят е правоспособен водач от 22.06.1987г., като до момента има наложени и други санкции за нарушения по ЗДвП.

Към делото е приложена като доказателство Заповед №8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която на Началника на Група при ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“ е делегирано правомощие от министъра за извършване на контрол по Закона за движение по пътищата и в това число издаване на НП при констатирани нарушения на този нормативен акт .

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че жалбоподателят незаконосъобразно е санкциониран за извършване на 3 нарушението по чл.145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП .

По безспорен и категоричен начин се установи, че атакуваното НП е издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представи като доказателство Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

НП и АУАН са издадени и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а именно в 1но месечен срок от извършване на твърдяното нарушение и респ. издаване на АУАН за същото.

В НП и в акта в съответствие с чл. 57 и респ. чл.42 от ЗАНН, са посочени ясно и конкретно дата на установяване на твърдяното нарушение, място на установяването му, дата /период/ и място на извършване на нарушението, фактически обстоятелства при извършването му, респ. относно начина на извършването му, както и правна квалификация на същото, ведно с доказателства, с които е установено твърдяното деяние. В НП е посочена и конкретна санкционна норма, която кореспондира с квалификацията на твърдяното нарушение.

Независимо от горното, съдът приема, че както НП, така и АУАН са издадени при допуснато съществено процесуално нарушение касателно идентифицирането на субекта и извършителя на твърдяното нарушение.

И в двата документа от фактическа страна е описано и се приема от контролния и санкционен орган, че твърдяното нарушение с правна квалификация по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, е извършено от процесното дружество“С –а“ЕООД, което именно е собственикът на процесното МПС, но въпреки това, вместо последното е санкционирано физическото лице и негов управител. Това противоречие и неяснота при идентифициране на извършителя на твърдяното нарушение, е засегнало в значима степен правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е наясно, дали следва да упражни право на защита като ФЛ или като представител на ЮЛ, в които две хипотези логично би имал различни аргументи за защита, именно заради което това противоречие в описанието на обстоятелствата относно извършителя на нарушението и извършването му, следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал.1, т.5и респ. на чл. 42, ал.1, т.4 и т.6 от ЗДвП. Всяко съществено процесуално нарушение обуславя процесуалната 4 незаконосъобразност на обжалваното НП и мотивира неговата отмяна .

Отделно от горното, с ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят, било то като представител на ЮЛ или ФЛ, е извършил вмененото му нарушение по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, приобретателят на пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира същото в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, като според чл. 145, ал.4 от ЗДвП, тази разпоредба се прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република България или при придобиване на собствеността чрез публична продажба.

В контекста на това приложимо право в казуса, от обективна страна се установи по безспорен начин, че като физическо лице жалбоподателят С. Т. не е придобил собствеността върху описаното в НП моторно превозно средство и в този смисъл, за него въобще не е възникнало задължение в 1-но месечния срок по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, да го регистрира пред органите на сектор „ПП“ при ОДМВР- Б. От своя страна, невъзникналото задължение за това ФЛ да изпълни нормата на чл. 145, ал.4, вр. сал.2 от ЗДвП към 11.12.2023г. включително, изключва въобще обективната възможност да извърши нарушение на това законово правило. /Тук е момента да се посочи, че съгласно нормата на чл.24 от ЗАНН, административно-наказателната отговорност е лична и може да се ангажира само от лице, което е извършило конкретно нарушение, като с налагането на съответното административно наказание, се цели именно неговата превенция./ По отношение на ЮЛ и търговец „С-а“ЕООД, представлявано от управителя С. Т., пък се констатира, че то е станало собственик на процесното МПС към 11.12.2023г., описано в акта и НП, но се доказа с представените документи /писмени доказателства/ от НСИ/статистически данни/, ТР /вписани обстоятелства за основна дейност на дружеството/ и НАП/ годишна декларация на търговеца за 20023г./, че неговата основна търговска дейност е свързана именно с търговия на леки и лекотоварни автомобили, какъвто е и процесният автомобил /не се спори за този факт от страните в процеса/, 5 придобит с цел продажба, а именно в такава хипотеза, по аргумент на чл.

145, ал.2 и ал.4 от ЗДвП, приобретателят на МПС не е длъжен да го регистрира в законовия

1-но месечен срок, включително и ако превозното средство е придобито извън Република България или при придобиване на собствеността чрез публична продажба, каквито са посочени като основания за придобиването в АУАН и обжалваното НП.

Предвид изложеното, съдът констатира, че и търговеца ЮЛ /“Са“ЕООД/ и неговият законен представител-жалбоподателят, в този казус също не са извършили от обективна страна нарушение по чл.145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, като не са регистрирали в 1-но месечен срок, придобитото от дружеството процесно МПС, след като същото е придобито именно с цел неговата продажба от страна на същото дружество.

Като не е отчел изложеното и с издаденото НП е ангажирал административно-наказателната отговорност и то на физическото лице С. Т. за нарушение, което то не е извършило по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП, санкционният орган е издал и материално незаконосъобразен акт, който като такъв също следва да се отмени.

Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 63, ал.3,вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №24-1116-001638/14.05.2024г., издадено от Началника на Група в ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на С. М. Т. с адрес: Б, бул.“В Л“№, в качеството му на представител и управител на „С а“ЕООД, със седалище и адрес на управление : Б,бул.“В Л“№, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв./двеста лева/, във връзка с нарушение по чл. 145, ал.4, вр. с ал.2 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Благоевград в 14- дневен срок, считано от обявяването му за всяка от страните.