Решение № 12 от 19.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20258002900424 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. Г. срещу решение № 283/31.10.2024 г., постановено по в. т. д. № 337/2024 г. по описа на Апелативен съд-Варна, 3 с-в, с което изцяло е отменено решение № 122/15.03.2022 г., постановено по т. д. № 791/2022г. на Окръжен съд-Варна, вследствие на което е отхвърлен предявеният от Н. В. Г. срещу „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 40000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди - изживени болки и страдания от причинените травматични увреждания при настъпило на

13.08.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 19.10.2022 г. до окончателното му заплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй 1 като то е необосновано. Макар и от събраните по делото доказателства да се установява, че застрахователната претенция по смисъла на чл. 380, ал. 1 КЗ е адресирана до застрахователя на 19.10.2022 г. (писмото било входирано на 28.10.2022 г.), от който момент съобразно чл. 378, ал. 9 КЗ погасителната давност на предявеното парично вземане - за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение, е спряла да тече до момента на получаването на произнасянето на застрахователя (по делото не било доказано, че преди предявяване на исковата молба ищцата е получила уведомлението на застрахователя за произнасянето му по застрахователната претенция), в противоречие с правилата на логическото мислене апелативният съд е обосновал фактическия извод, че това уведомление е получено от пострадалата на 18.11.2022 г., от който момент спряната погасителна давност е започнала отново да тече и е изтекла към момента на подаване на исковата молба – 05.12.2022 г. Счита, че въззивният съд неправилно е приел, че ищцата е получила уведомлението за произнасяне на ответника по предявената застрахователна претенция на 18.11.2022 г., тъй като при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е достигнал до правното съждение, че тази дата не била оспорена от ищцата в нито един момент в първоинстанционното производство.

В подадения писмен отговор на касационната жалба ответникът оспорва нейната основателност, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи, а именно предявеното притезателно парично право, представляващо застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие настъпването на процесното застрахователно събитие, е погасено чрез изтичане на общата (5-годишната) давност. Не е релевирал правен довод за необоснованост на въззивното решение в частта, в която е прието, че при настъпване на застрахователното събитие чрез своето поведение (неизползване на предпазен колан) ищцата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

2

За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е съобразил, че между страните в настоящото съдебно производство не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че е настъпило твърдяното от ищцата застрахователно събитие и участието в него, както и че осъщественият застрахователен риск е покрит чрез действителен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обезпечаващ деликтната отговорност на виновния водач на МПС. Ищцата е пострадала като пътник в микробус при произшествие на 13.08.2017 г., като след него е била транспортирана в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където е била поставена диагноза „Счупване на лява ключица (фрактура на лява клавикула).

На 21.08.2017 г. била приета във Федерална биомедицинска агенция, травматологично отделение в Русия с диагноза „Закрито раздробено счупване на една трета от лява ключица с размествания“, като на 22.08.2017 г. била оперирана с наместване на фрактурата, съединяване с пластина и винтове.

Била изписана на 01.09.2017 г., като ползвала отпуск поради болест от 21.08.2017 г. до 11.10.2017 г. На 04.10.2017 г. била насочена към физиотерапия поради констатация за зарастване на фрактурата. Според заключението на приетата по делото СМЕ в резултат от травмата на горния ляв крайник ищцата е получила затруднение в движенията му в продължение на месец и половина, като лечението, проведено в Русия, е приключило с пълно възстановяване. От изслушаната психологическа експертиза се установявало, че не е доказана психологическа симптоматика при ищцата, както и че тя е провеждала терапии и лечение на такива симптоми. Било нормално произшествието да се преживее и регистрира от психиката на отделния индивид по различен начин, съобразно индивидуалното състояние и реакция. Безспорно преживяното ПТП представлявало стресогенен фактор за тялото и психиката на пострадалия, свързано е с неприятни емоции и усещания. По-стресиращо за ищцата било обстоятелството, че тя е пътувала в микробуса със своите внуци и се е притеснявала за тяхното състояние и дали ще може да се грижи за тях.

Липсват данни за настъпило психично разстройство или психологически последици в резултата на процесното ПТП, а психологът не е могъл да прегледа пострадалата лично поради отсъствието от страната.

При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е обосновал правния извод, че с оглед възрастта на ищцата към момента на произшествието (на 65 г.), получената средна телесна повреда със значително 3 раздробяване на костици на ключицата, търпените от фрактурата неудобства силни болки и невъзможност за движение на левия горен крайник за период около 2 месеца, преживения стрес от събитието и от обстоятелството, че в буса са пътували и внуците на ищцата, осуетяването на лятната почивка, създадените емоционални и психологически неудобства, и най-вече установеното извършване на оперативна интервенция с поставяне на пластини, които ще подлежат на отстраняване, справедливото застрахователно обезщетение за изживените от пострадалата болки и страдания след настъпване на релевантното застрахователно събитие възлиза на сумата от 40000 лв. За да определи този размер, въззивният съд е съобразил освен възстановяването на ищцата в кратък срок, така и недоказаността за настъпили усложнения, липса на белези и загрозявания, и икономическите условия към момента на произшествието – 2017 г., респ. нормативно установения лимит на застрахователното обезщетение.

Апелативният съд е счел за неоснователно своевременно релевираното правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като в процеса на доказване не е било установено извършване на твърдяното противоправно поведение – неизползване на предпазен колан. От заключенията на САТЕ се изяснявало, че процесният микробус не е бил оборудван с предпазни колани за пътниците – конструктивно е бил изменен от товарен бус (фургон) в пътнически и не е бил снабден с колани на задните седалки. От друга страна, съгласно СМЕ категорично не могло да се установи дали ползването на колан в случая би предотвратило травмата на левия горен крайник (съобразно механизма на произшествието) - възможно е настъпване на вредите и при ползването на колан, който не фиксира крайниците.

Апелативният съд е приел за основателно своевременно наведеното материалноправно възражение за погасяване на предявеното парично вземане поради изтичане на уредената в чл. 378 КЗ 5-годишна погасителна давност. Тя започва да тече от настъпване на застрахователното събитие, поради което в конкретния казус началният момент е от 13.08.2017 г., а е следвало да изтече на 13.08.2022 г. Исковата молба е предявена на 05.12.2022 г. - след изтичане на давностния срок. Въззивният съд е съобразил и правната норма, уредена в чл. 378, ал. 9 КЗ, съгласно която давността за вземането на 4 увреденото лице по пряк иск срещу застрахователя, както и на застрахования и ползващото се лице спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на застрахователя по чл.108, ал. 1 КЗ, съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5 КЗ, която от двете дати е поранна. Счел е, че погасителната давност е била спряна по време на обявеното в страната извънредно положение съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение - за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичане на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно §13 от ЗР на ЗИД на ЗЗдр сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“.

Апелативният съд е изяснил, че, доколкото надлежното сезиране на застрахователя представлява процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на увреденото лице по чл. 432 КЗ, в тежест на ищеца е да установи както подаването на застрахователната претенция, така и момента, в който тя е предявена. Счел е, че съобразно изискването на чл. 106, ал. 1 и ал. 2 КЗ и задължението на застрахователя да заведе заявените претенции с удостоверяване на датата на постъпването им, доколкото твърди нещо различно, именно ищецът трябва да установи, че е предявил претенцията си на по-ранна дата. В този смисъл, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес съдът е приел, че всяка страна установява фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, поради което ищецът носи тежестта да установи, че е сезирал застрахователя още на 19.10.2022 г. Изяснил е, че по заявление с вх. № 4328/28.10.2022 г. на Н. В. Г. до застрахователя за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.08.2017 г, е образувана застрахователна преписка, наречена „щета № 0801-000845/2018-03“, по която е приложен и констативният протокол за произшествието. Но от съдържанието на писмената претенция не могло да се установи, че увреденото лице е сезирало по-рано застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. От друга страна, към тази застрахователна преписка било приложено второ писмо от 5 пострадалата, чрез пълномощника адв. В., с вх. № 4337/28.10.2022 г., с което били представени допълнителни данни по претенцията, вкл. пълномощно за адвокат и банкова сметка за изплащане на обезщетение. Застрахователят се е произнесъл в рамките на срока по чл. 108 КЗ - на 18.11.2022 г. Апелативният съд е приел, че от представения от ищцата препис на пощенски плик не може да се направи категоричен извод, че застрахователната претенция е предявена на 19.10.2022 г. по пощата - на лицевата част на пощенския плик (върху пощенска марка) било поставено датиращо клеймо с данни, че пликът е подаден в пощенска станция в гр. Варна на 19.10.2022 г., като именно печатът на лицевата страна на плика удостоверявал дата на подаване на писмото в пощенската станция, но никоя от страните в процеса не е поискала от „Български пощи“ ЕАД да бъде удостоверена автентичността на клеймото и действителното подаване на пощенската пратка. Счел е, че при изпращане на непрепоръчани кореспондентски пратки, подадени на гише в пощенска станция, се поставя отпечатък от датиращо клеймо върху пощенските марки след регистрирането им в програмно приложение на „Български пощи“ ЕАД за приемане и обработка на пощенските пратки, а съгласно ЗПУ и Общите условия на „Български пощи“ ЕАД непрепоръчаните пратки не се завеждат/регистрират в служебните документи, не подлежат на проследяване относно приемане, движение и доставка в мрежата на „Български пощи“ ЕАД.