Решение № 146 от 15.10.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Ямбол, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20242300500216 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от “Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК 126004284. със седалище и адрес на управление в гр.Хасково, ул."Сакар" №2, представлявано от управителя си инж. Б.А.Ж., чрез адв. Н. К. от АК – Пловдив, срещу Решение № 13 от 29.03.2024 г. на ТРС, постановено по гр.д.№ 266/2023г. по описа на ТPC.

С въззивната жалба от “Водоснабдяване и канализация" ЕООД, представлявано от управителя си инж. Б.А.Ж., чрез адв. Н. К. от АК – Пловдив, се обжалва Решение № 13 от 29.03.2024 г, постановено по гр.д.№ 266/2023г. по описа на PC – Тополовград, с което ТРС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр.Хасково с ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул."Сакар" № 2, представлявано от инж.Б.А.Ж., че З. И. И. от гр.*****, обл.***, ул.***№**, с ЕГН **********, не е консумирала вода в размер на 608 куб.м., отчетена на водомер в дома й в гр.*****, обл.***, ул.***№**, на стойност 2382,60 лева и за дружеството не съществува право да търси тази сума от нея; ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ЕООДгр.Хасково, да заплати на З. И. И. направените по делото разноски в размер на 588,28 лева /петстотин осемдесет и осем лева и 28 ст./. Въззивникът счита решението по отношение на 2/3 от оспореното с установителния иск задължение за доставени ВиК услуги за частично недопустимо, като освен това намира обжалваното решение за неправилно, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано. Направено е възражение, че след като останалите наследници на покойния 1 потребител И.Х.И. не са взели участие в процеса, съдът не може по иск на единия длъжник, да се произнася и по отношение на задълженията на неучаствалите по делото процесуални субекти. Алтернативно, в случай че съдът прецени, че искът е допустим, въззивникът счита, че същият е неоснователен в частта му, надхвърляща 1/3 от оспореното вземане, тъй като ищцата не е доказала да е пасивно материалноправно легитимирана по облигационното отношение за цялото задължение. Въззивната страна смята, че съдът неправилно не е кредитирал с доверие приетите по делото писмени доказателства - констативен протокол №1023706/17.03.2023г., констативен протокол №1017210/22.03.2023г. и констативен протокол 1017217/23.03.2023година. Оспорват се развитите от съда съображения, че била нарушена нормата на чл. 68 от ОУ на „ВиК" ЕООД Хасково. Оспорва се и изводът на съда, че водомерът на потребителя не бил отчитан съобразно ОУ на ВиК дружеството и разпоредбите на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Въззивникът възразява срещу мотивите на съда, според които ответното дружество не сочило ясни доводи относно причината за отчетеното нереално високо потребление на вода за сравнително краткия период от време - около три месеца, при положение, че от предходните периоди, се доказвало сравнително ниска консумация на ВиК услуги.

Жалбоподателят счита за неправилна интерпретацията на съда, че от представения по делото отговор на „ВиК" ЕООД Хасково до Омбудсмана на Република България, се установявало, че свързването на новото водопроводно отклонение с вътрешната водопроводна мрежа на потребителя е осъществено в периода 17.03.2023г.-23.03.2023 година. Направено е оплакване, че съдът неправилно е кредитирал приетата по делото съдебно - техническа експертиза и намира същата за необоснована, почиваща на предположения и влизаща в противоречие със събраните по делото доказателства.

Жалбоподателят счита за необосновани мотивите на първоинстанционния съд, че ВиК операторът не е осъществил никакъв контрол при самото свързване на новия водопровод и по този начин е допуснал неправомерно отчитане на показанията на водомера. По направените оплаквания са изложени подробни съображения. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение, като вместо него да постанови ново решение, с което да остави без разглеждане исковата молба по отношение на 2/3 от процесната сума, като в тази част прекрати гражданското дело поради недопустимост на иска, а за останалата 1/3 част от процесната сума да го отхвърли като неоснователен. При условия на евентуалност, в случай че съдът намери предявения иск за допустим, моли ЯОС да го остави без уважение изцяло като недоказан и неоснователен. В случай, че съдът остави въззивната жалба без уважение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК е направено възражение срещу размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като моли ЯОС да намали претендирания размер на адвокатския хонорар до минимално предвидения размер на възнаграждение съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от на З. И. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град ***, област**** ,улица***№**, с настоящ адрес:

2 град****, бул****№ **, ет.**, ап.**, депозиран чрез пълномощника адв. М. К. от АК – Ямбол. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, както и съображения, че решението е законосъобразно, допустимо, правилно, мотивирано и не страда от пороци. Моли ЯОС да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Хасково, редовно и своевременно призован не изпращат законен или процесуален представител. От неговия пълномощник – адв.Н. К. по електронен път е постъпила писмена молба, с която моли съдът да разгледа делото в негово отсъствие, че поддържа въззивната жалба, като е изложил доводи по съществото на спора, като е заявил, че поддържа направеното в жалбата възражение по чл.78, ал.5 от ГПК относно заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата З. И. И. редовно и своевременно призована не се явява, представлява се от адв.К., който заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба.

Съдът като разгледа въззивната жалба и частните въззивни жалби в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд Тополовград е бил сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК предявен от З. И. И. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Хасково да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество, че не е консумирала вода в размер на 608 куб.м., отчетена на водомер в имот находящ се в гр.*****, ул.***№**, на стойност 2382,60 лева и за дружеството не съществува право да търси тази сума от нея. Твърдяла е, че на 07.11.2022г. е напуснала дома си в гр.***** във връзка с провеждане на лечение на онкологично заболяване, като от тогава домът й е бил заключен и необитаем, като преди напускането му водомерът е бил зазимен и водоподаването спряно от централния спирателен клан. Последното отчетено показание на измервателния уред докато е живяла в имота е за периода 11.10-10.11.23022г. и е на стойност 46,62 лева, които са заплатени чрез „Изипей“. Показанията на уреда към крайна дата 10.11.2022г. са били с число 412, като е отчетена и заплатена 14 куб.м. консумирана вода. Твърдяла е, че от тази дата не се е прибирала в гр.*****, никой е нямал ключ за дома й и той е бил необитаем. На 22.03.2023г. получила съобщение, че има изразходвана вода в размер на 608 куб.м., за което следвало да плати сумата от 2207 лева., която вода не била консумирана от нея. В последствие разбрала, че на улицата е правен ремонт, тръбите за ВиК са били подменяни и водомерът й е бил разпломбиран от неизвестно лице, без нейно присъствие или неин представител, като след това пак е пломбиран. Сочи, че се е обърнала към Омбудсмана на Република България с жалба, като отговора на ответното дружество бил, че следва да плати сумата. Това породило правният интерес на ищцата от предявяването на иска. В съдебно заседание е допуснато изменение на иска от 2207 лв. на 2382,60лв.

3

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е подало писмен отговор, с който е оспорил изцяло иска с твърдения за недопустимост и неоснователност, като е оспорил верността на фактическите твърденията в исковата молба, като е твърдял, че ищцата дължи стойността на консумираната вода съгласно Общите условия на ВиК и Наредба №4/14.09.2004г.

С исковата молба ищцата е представила разписка № 0400017358895910 10.123.2022г. за заплатена чрез Изипей АД на ВиК Хасково сума от 46,62лв. на името на И.Х.И. от гр.*****, ул.***№** за период 11.10.2022 – 10.11.2022г.

Видно от допълнително представеното удостоверение за наследници на И.Х.И. изх.№ 699/05.12.2023г. на Община Тополовград, същият е починал на 07.02.2022г. и за свои наследници е оставил ищцата З.И.И. , негова съпруга и две деца – Х.И.И. и К.И.Й.. Представени са били още констативен протокол № 1023706/17.03.2022г. на „ВиК“ЕООД гр.Хасково, според който водомерен монтьор при дружеството е разпломбрал водомер № 13395197 на адрес: гр.*****, ул.**№**, пар.№ ***, собственост на абонат“ И.Х.И. без представител на потребителя; констативен протокол № 1017210/22.03.2022г., според който водомерен монтьор към „ВиК“ЕООДХасково е пломбирал водомер № 13395197 на същия адрес и абонат. В същия, като представител на потребителя е записан и подписан Г.Г.П.. Съгласно констативен протокол № 1017217/23.03.2022г. водомерен монтьор при „ВиК4ЕООД-Хасково, пломбирал водомер № 13395197 на същия адрес и абонат, без представител на потребителя. Ищцата е представила още жалбата си до омбудсмана на РБългария и писмо от последния до нея изх.

№3454/13.04.2023г., както и писмо от ответното дружество във връзка с подадената жалба, според което същият потвърждава извършването на подмяна на водопровода на ул.*** гр.***** , във връзка с което е извършено свързване на същия към водомерите на потребителите, представил е описаните констативни протоколи, както и констатираният отчет на адреса на ищцата относно показанията на водомера. Видно от удостоверение за настоящ адрес З. И. И. има заявен последен настоящ адрес в гр.***, бул.***№ ** ет.** ап.** от 11.04.2023г. Ищцата е представила още договор за наем от 07.10.2022г. , според който Х.И.И. е наел под наем недвижим имот в гр.***, бул.***№ ***, ет.**ап.**. Х.И.Х. е подписал декларация от 19.09.2023г., с която е декларирал, че в наетия от него апартамент с договор за наем от 07.10.2022г. на адрес: гр.Пловдив, бул.“Ал.Стамболийски“ 117 живеят майка му З. И. И. и нейната майка К.Г.С. от 07.11.2022г. Във връзка със заболяването си ищцата е представила епикриза издадена от клиника по ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив,, резултати от клинична лаборатория от същата болница от 11.11.2022г., 02.12.2022г., 23.12.2022г., 13.01.2023г., 06.02.2023г.,27.02.2023г., 20.03.2023г., 04.07.2023г.

Ответника „ВиК“ЕООД с отговора си е представил заверен препис от общите условия на предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ВиК ЕООД Хасково, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г., заверен препис от електронен документ- електронен карнет на потребителска партида № *** с титуляр И.Х.И. с посочени показатели за периода м.02.2019г. – м.11.2023г., както и заверен препис от 4 фактура № ********** на стойност от 2382.60лв. за период 10.11.2022 – 21.03.2023г.

Според представеното удостоверение за наследници изх.№ 699/05.12.2023г. на Община Тополовград, област Хасково, И.Х.И. е починал на 07.02.2022г. и за свои наследници по закон е оставил съпруга-ищцата по делото З. И. И. и две деца – Х.И.И. и К.И.Й..