Решение № 58 от 07.12.2022, Районен съд - Ардино

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Ардино, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Неше Т. Исмаил като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20225110100055 по описа за 2022 година

Предявен е иск с пр.осн. чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД.

Ищецът Община Ардино твърди в исковата молба, че с Договор за продажба на общински недвижим имот - земеделска земя от общински поземлен фонд от 05.09.2013 г. възмездно продал на ответника общински недвижим имот - земеделска земя от общински поземлен фонд, представляващ имот № 011122 с площ 3.559 дка, находящ се по КВС в землището на с. Правдолюб, местността „Япъ алтъ" с ЕКАТТЕ 58013,0 община Ардино, НТП - нива; девета категория, при граници на имота: имот № 011092 /залесена територия/ на МЗГ - ДЛ/ДДС; землищна граница, който договор бил сключен след проведен търг с явно наддаване и обявяване на ответника за купувач съгласно Протокол № 39 на тръжната комисия от 23.08.2013г. Твърди, че след заплащане на продажната цена от 4 272,80 лв. от ответника със Заповед № 889/06.11.2013г. Кметът на Община Ардино разпоредил имотът, актуван с Акт за частна общинска собственост № 1220 от 17.04.2013г., да бъде отписан от актовите книги на Община Ардино. Със Заповед № РД-18-850/27.03.2018 г. на ИД на АГКК за одобрение на КККР на землището на с.Правдолюб, общ. Ардино, процесната нива, представляваща имот № 011122 по КВС била нанесена като поземлен имот с идентификатор № ***, обл. Кърджали, общ. Ардино, с. Правдолюб, м. „Япъ алтъ“, вид собственост - частна, вид територия - земеделска, категория 9, НТП нива, площ 3564 кв.м., стар номер 011122, при граници по КККР: поземлен имот от КККР с идентификатор ***, землищна граница и общински път, която идентификация на процесния имот била актуална понастоящем.

1

Твърди се, че още при първоначалното НАНАСЯНЕ на имот № 011122 в КВС била допусната явна фактическа грешка, вследствие на която имотът бил частично нанесен върху съществуващ общински път – III-865, Ардино Кърджали, от разклон ТК "Бели брези” - с. Млечино, изграден след одобряване на надлежните проекти в периода 1989 - 1990 г., но неотразен в КВС по вероятна причина, че пътят разделял землищните граници на с.

Правдолюб и с. Млечино, която явна фактическа грешка била мултиплицирана и при изработване на КККР за процесната територия, в резултат на което част от процесния имот с идентификатор № *** по КККР /№011122 по КВС/ на землището с. Правдолюб, общ. Ардино с площ от 542 кв.м. била нанесена върху съществуващия общински път III-865, Ардино Кърджали, от разклон ТК”Бели брези" - с.Млечино. Посочва,че този общински път на основание чл.3, ал.2 т.3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ представлява публична общинска собственост, тъй като задоволява обществени потребности от общинско значение, поради което и принципно е извън гражданския оборот. С оглед на това, счита,че частта от процесния ПИ с идентификатор №*** по КККР /№011122 по КВС/ на землището с. Правдолюб, общ. Ардино, с площ от 542 кв.м., при граници: поземлен имот от КККР с идентификатор ***, поземлен имот от КККР с идентификатор ***, поземлен имот от КККР с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот от КККР с идентификатор ***, представляваща общински път, не подлежи на продажба чрез търг с явно наддаване, т.к., законът я изключил като възможен предмет на гражданско-правна сделка, вкл. и на покупко-продажба. Поради изложеното счита осъществената покупко - продажба на частта от процесния имот, материализирана в Договор за продажба на общински недвижим имот - земеделска земя от общински поземлен фонд от 05.09.2013г. за нищожна сделка, поради невъзможен предмет съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД , която не породила вещно-правен ефект.

Позовава се на съдебна практика - ТР № 3/2014 год. на ОСГК на ВКС.

Допълва,че независимо от сключения договор и извършеното плащане от страна на ответника, същият сключил частично нищожен договор и бил в невъзможност да реализира правото си на собственик, вкл. и инвестиционните си намерения, поради това, че част от имота представлявал интензивно натоварен общински път. Сочи,че след установяване на допуснатата явна фактическа грешка по нанасянето на процесния имот, Община Ардино изработила проект за изменение на КККР за землищата на селата: Млечино, Червена скала и Правдолюб за нанасяне на общинския път и изключването му от териториите на засегнатите имоти, вкл. и от процесния, депозиран пред СГКК - гр.Кърджали със заявление с вх.№01150994/0504.2019г., който бил обявен и на ответника, в качеството й на заинтересувано лице и по който същият депозирал възражение, с което направил невъзможно по-нататъшното процедиране на проекта за отстраняване на явната фактическа грешка по отношение на процесния ПИ с 2 идентификатор №*** по КККР. Поради изложеното сочи,че за собственика - ищец Община Ардино е налице правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл.26, ал.2, пр. 1-во ЗЗД, за прогласяване нищожност на Договор за продажба на общински недвижим имот земеделска земя от общински поземлен фонд от 05.09.2013г., в частта му с площ от 542 кв.м., представляваща общински път III-865, Ардино - Кърджали, от разклон ТК”Бели брези” - с.Млечино, тъй като възникналият спор не може да бъде решен доброволно между страните по делото. Моли съда да постанови решение в този смисъл. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен представител поддържа иска. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът в отговора по чл.131 от ГПК чрез упълномощен адвокат намира иска за недопустим, а разгледан по същество – за неоснователен.

Позовава се на ТР № 4/07.07.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г. на ОСГК на ВКС за недопустимостта, като счита,че за ищеца би съществувал правен интерес да предяви установителния иск в случай, че твърди и представя доказателства, че към момента на покупката имотът е публична общинска собственост, каквито твърдения и доказателства към момента на постигане на съгласие за сключване на договора за продажба – 05.09.2013г. липсвали по отношение на спорната процесна вещ и по-конкретно - акт за актуването му като публична общинска собственост. Сочи обратното - че процесният имот бил актуван като частна общинска собственост съгласно Акт за частна общинска собственост № 1217/17.04.2013г. и съответно не бил изключен от гражданския оборот. Позовава се на съдебна практика /решение № 149/12.06.2013 г. по гр.д.№ 647/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о./. Счита и че процесният път не бил включен в списъка на общинските пътища, поради което не се установявало същият да е общинска собственост, респ. ищецът не бил активно легитимиран да предяви настоящия иск. Оспорва изцяло исковата претенция по основание и по размер, като сочи,че към момента на закупуване на процесния имот от страна на ответницата, спорната част от този имот не представлявала общински път и счита същата за неоснователна и поради изтекла в полза на ответницата кратка 5-годишна придобивна давност, считано от покупката на имота - 05.09.2013 г., в който смисъл с отговора предявява възражение за изтекла 5-годишна придобивна давност в полза на ответницата като добросъвестен владелец на основание чл.79, ал.2 от ЗС.

Твърди, че на 05.09.2013 г. между Община Ардино като продавач и ответницата Н. А. М. бил сключен договор за продажба на общински недвижим имот- земеделска земя от общински поземлен фонд -имот № 011122 с площ 3.559 дка , находящ се в землището на с.Правдолюб, местността „Япъ алтъ” с ЕКАТТЕ 58013, общ.Ардино, НТП-нива, девета категория, при граници: имот № 011092 /залесена територия/ на МЗГДЛ/ДДС; землищна граница, като в предмета на процесния договор за покупко-продажба не влизал общински път, което се установявало от съдържанието на договора, както и от описанието на имота и посочените за 3 същия граници. Сочи и че в представения от ищеца Акт № 1220/17.0.2013 г. за частна общинска собственост за актуване на процесния имот при продажбата му, правното основание за съставяне на акта било чл.2, ал.1,т.от ЗОС и чл.19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Протоколно решение № 3/28.07.2008 г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и предвид доказателствената сила на актовете за общинска собственост относно вида на имота се установявало, че предмет на процесния договор за продажба бил общински имот, представляващ земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, определена като общинска собственост от нарочна комисия по реда и условията на чл.19 от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, което от своя страна, водело до извод за невъзможност част от този имот да представлява съществуващ общински път. Това било така и тъй като определянето на процесния имот като общински било извършено след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници по разпореждане на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. С оглед на това, възразява, че още при първоначалното нанасяне на имот № 011122 в КВС била допусната явна фактическа грешка, вследствие на която имотът бил частично нанесен върху съществуващ общински път-III-865, Ардино-Кърджали, от разклон ТК „Бели Брезис.Млечино. В случая не се установявала явна фактическа грешка по см. на §1, т.9 от ЗКИР, тъй като по делото липсвали такива доказателства. Твърди,че процесният имот, закупен от ответницата, бил отразен правилно в КККР на с.Правдолюб, общ. Ардино като нива, с трайно предназначение на територията-земеделска, в границите на която не попадал никакъв път, а от описанието на имота и от скицата се виждало, че имотът граничи с път, но в площта на същия не попадал път. Твърди, че границите на процесния имот били правилно нанесени в КККР и не били налице никакви правни и фактически основания за процедирания от Община Ардино проект за изменение на КККР, поради допусната ЯФГ в частта относно процесния имот, в резултат на което да бъдат засегнати границите на имота на ответницата, като неговата площ би се намалила с процесиите 542 кв.м. Към момента на постигнатото съгласие за сключване на процесиня договор за покупкопродажба счита,че не съществувала никаква правна пречка за разпореждане с предмета, същият бил възможен и договорът породил своето валидно вещноправно действие в полза на ответницата. Оспорва твърдението, че пътят бил изграден след одобряването на надлежните проекти в периода 1989-1990 г., като не само към момента на продажбата, но и 27.05.2016 г. пътно трасе III865, Ардино-Кърджали, от разклон ТК „Бели Брези-с.Млечино не представлявало общински път, нито било включено в списъка на общинските пътища. При справка с публичния списък на общинските пътища се установявало, че и към днешна дата посоченото трасе не било включено като общински път. Същият включвал пътища, които по функции отговаряли на изискванията за местен общински път, съгласно чл.3 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата и „Критериите за включване на път в 4 списъка на общинските пътища” (приети с Решение № КАЕП-0I-0251/6.10.2006 г. на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика) и които по данни от общинските служби по земеделие и гори били съставени от имоти (кадастрални единици)-общинска собственост. При това, счита, че доколкото въпросният път не бил включен в списъка на общинските пътища, то, не се установявало дори същият да е общинска собственост, поради което ищецът не бил активно легитимиран да предяви настоящия иск. Посочва и че на проведено заседание на Общински съвет-Ардино от 27.05.2016 г. било взето решение № 93, с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА Общински съвет Ардино тогава предложило на МРРБ да внесе в МС на РБ предложение за включване в списъка на общинските пътища на пътното трасе /местен път III-865, Ардино- Кърджали, от разклон ТК „Бели Брези км. 35 +638/ТК „БЕЛИ БРЕЗИ-с.Млечино, от км.

0+000 до км. 7 + 500 и със същото решение от 27.05.2016 г. тогава било възложено на Кмета на Община Ардино да внесе изискващите се документи в МРРБ . Ето защо счита, че до 27.05.2016 г. нямало решение за включване на посочения път в списъка на общинските пътища, поради което и фактическо невярно се оказвало твърдението на ищеца, че частта от процесния имот на ответницата в размер на 542 кв.м. представлявала общински път и не подлежала на продажба чрез търг с явно наддаване. Към момента на продажбата на имота - 05.09.2013 г. в продадения на ответницата имот не съществувал никакъв общински път и нямало никаква част от предмета на договора, която да е изключена от гражданския оборот, респ. предметът на договора бил възможен. Сочи,че дори да се приеме обстоятелството, че след продажбата в имота на ответницата имало изграден път, същото не обосновавало нищожност на процесния договор, а сочело нарушено правото на собственост на ответника и неправомерно навлизане в имота на същия и нарушаване на владението му. Моли съдът да отхвърли иска. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез адвокат по пълномощие оспорва иска и поддържа отговора. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.