Решение № 4674 от 13.12.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4674 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110141487 по описа за 2021 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът .... е предявеил иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена против В. Г. Г., Г. В. Г., Р. ВЛ. СТ., В. ВЛ. П., ЕЛ. ВЛ. П., ЕГН **********, при твърдения, че, като съсобственици на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ...

,са ползвали доставена от дружеството топлинна енергия за битови нужди от 202,73 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.11.2017 г. , неплатена в срок, поради което дължат и мораторна лихва в размер на 59,44 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 18.11.2020 г., сумата от 4,64 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.11.2017 г. мораторна лихва в размер на 1,26 лв. за периода от 1.12.2017 г. до 18.11.2020 г. В исковата молба се твърди, че ищецът издава текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответниците, поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от датата на публикуване на общите фактури в интернет страницата на ищеца, ответниците са в забава в плащането на вземането за целия отоплителен сезон. Претендират се горните суми, при следните квоти: от по ¼ за В.Г. и Г.Г., и по 1/6 за останалите ответници.

Ответниците са подали съвместен отговор на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК, в която сочат, че не оспорват размера на доставената ТЕ. Прави се възражение, че по иск на Р.С., по който е образувано гр.д.№ 69288/2018г. на СРС, 169- ти състав, с влязло в сила 1 решение е установена недължимост на вземането, поради което и по отношение на нея производството е недопустимо. Прави се възражение за погасителна давност, с довод, че след издаване на общата фактура, са издадени кредитни известия, и сумата по ОФ е в по – нисък размер, следователно по ОУ на ищеца, не възниква ново вземане.

По твърдението на ищеца за съсобственост , въз основа приложените нотариални актове, не се оспорва твърдението, че В.Г. е собственик на ¼ от имота, и че Е.П. е собственик на 1/6 от имота към 6.12.2017г.-, оспорва се твърдението, че преди 27.12.2019г Г.Г. е собственик на 1 / 4 от имота , и че Радослава и Виргиния са съсобственици с по 1/6 от имота.

Прави се възражение за нищожност на клаузите в ОУ, за лихва.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно по делото, ч е с нотариален акт за собственост на жилище по чл.55 ЗПИНМ от 1969 г., ..... са признати за собственици на апартамент 24, .... е починала като вдовица на 31.5.2007г. и е оставила свои наследници по закон – .... дъщеря, ........ – син, че ........ е починал като вдовец през 2013г. и е оставил като свои наследници по закон : Р.С., Вигриния П., Е.П. – дъщери, че с н.а. за дарение на имот от 6.12.2017г., Елева П. е дарила на сестрите си Радоослава С. и В.П. собствената си 1/6 от апартамента, че с н.а. от 27.12.2019г., В.Г. е прехвърлил срещу издръжка и гледане на сина си Г. В. Г. ¼ от апартамент 24, както и че имот с адрес ...,и имот с адрес град ....., е един и същ обект, за който от 5.2017 г. до 4.2018г. ищецът е издал прогнозни фактури за сумата 372,03 лева, като след изготвяне на дялово разпределение, са издадени кредитни известия и е начислена реално ползвана ТЕ с обща фактура от 31.7.2018г. на стойност 272,95 лева.

Съдът е съобщил на страните, че му е служебно известно, че гр.д.№ 69288/2018г. на СРС, 169- ти състав е образувано на 30.10.2018г. по иск на Р. ВЛ. СТ. против настоящия ищец, по което дело, с влязло в сила решение е признато, че С. не дължи на .... сумата от 3307.07 лв. по покана за плащане №12368/25.07.2018 г., представляваща цена на топлинна енергия, доставена за за топлоснабден имот с адрес: : .....

СРС е присъединил гр.д№ 69288/2018г., от което се установява, че същото е образувано по иск от 29.10.2018г- на Р.С. проти ....., при твърдения, че ищцата не дължи сумата от 3307,07 лева по покана за плащане №12368/25.07.2018 г., представляваща цена на топлинна енергия, доставена за за топлоснабден имот с адрес: : ..... Видно от приложената към исковата молба обща фактура, издадена на 31.7.2018г., с нея са сторнирани текущите фактури на този клиентски номер, в размер 372,03 лева, и е изготвена обща фактура на стойност 272,95 лева- за топлинна енергия. Съдът намира, че производството против Р.С. е допустимо, поради следното. Претенцията на ищеца се формира от вземане по обща фактура, издадена на 31.7.2018г., съдържаща цялото му задължение за отоплителен сезон м.5.2017/м.4.2018г.

Със сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 69288/2018г е установена недължимостта на вземане на настоящия ищец от 3307.07 лв. по покана за плащане №12368/25.07.2018 г.

Към тази дата – датата на поканата, общата фактура, на която ищецът основава претенцията 2 си, не е съществувала, съществували са само текущи задължения за отоплителен сезон 5.2017г.- 4.2018г., поради което и отвода за недопустимост на производството против С. е неоснователен. Силата на пресъдено нещо е формирана за дължимостта на вземането по тази покана, в решението на СРС, 169- ти състав не е вписан период на главницата, поради което и съдът приема, че вземането на ищеца по настоящото производство е ново, в сравнение с претенцията по гр.д.№ 69288/2018г.Неоснователен е доводът на ответницата С., че силата на пресъдено нещо е формирана за срок до приключване на устните състезания пред СРС. Исковата претенция е очертана от ищцата С., а тя сочи недължимост на определено вземане, до определена дата – 25.7.2018г., ответникът не е предявил насрещен иск.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

По делото се установи от нотариален акт № 108/1969г., че .... и . са придобили право на собственост върху имота, като от удостоверение за наследници се установява, че .... е починала на 1.6.2007г. като вдовица и е оставила като свои наследници по закон – деца .... и ......... На 8.10.2010г. от ........ е подадено заявление до ищеца за откриване на партида за имота, при предишен клиент .., като към заявлението е приложена декларация от Светлана Михайлова Г.а, че е съгласна за имота, партидата да е на името на брат .........

........ е починал на 19.9.2013г. и е оставил свои наследници – три деца: Р.С., В.П. и Е.П.. С нотариален акт за дарение от 6.12.2017г., Е.П. е дарила на сестрите си Р.С. и В.П.

3 при равни квоти, собствената си 1/6 от имота.

На 27.12.2019г. В.Г. е прехвърлил на сина си Г.Г. собствената си 1/4ид.ч. от топлоснабдения имот. При съставяне на н.а. от 2019г. , видно от вписването в него, е представен както н.а. 108/1969г., както и удостоверения за наследници.

С оглед представените от ищеца официални документи, се налага извод, че към датата на съставянето им, от длъжностно лице в кръга на службата му – нотариус, при съставяне на нотариалните актове, са установени квотите в съсобствеността,към датата на съставяне на официалните документи.

Исковете против Г.Г. са изцяло неоснователни – вземането на ищеца касае претенция за ТЕ и дялово разпределение преди 27.12.2019г., когато правото на собственост е било прехвърлено на този ответник. Не са представени доказателства / няма и твърдения/ преди датата на прехвърлянето – 27.12.2019г., този ответник да е подал до ищеца заявление за откриване на партида за този клиентски номер, поради което и постановките в ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК са изцяло неприложими. Не е представен споразумителен протокол между предишния собственик – .... Г. и новия собственик – Г.Г., че Г.Г. поема задължението да изплати задълженията на В.Г. отпреди прехвърлянето.

Не така стои въпросът по отношение Е.П., която с договор за дарение, под формата на н.а. от 6.12.2017г. дарява сестрите си ..... с по ½ от собствената си 1/6 идеална част от имота,, тъй като вцемането на ищеца е за реално ползвана ТЕ до 10.2017г.

Поради изложеното, исковете за главница са основателни, по отношение В.Г., Р.С., В.П. и Е.П..

По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ.

Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от КЕВР на 27.6.2016г.

Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:

Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

4

Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.