Протокол № 168 от 23.04.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 168 гр. Сливен, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Пенка М. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500158 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:35 часа се явиха:

Въззивницата Л. К., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие - адв. М. Д. от АК Сливен, редовно упълномощен от първата инстанция и приет от днес пред тази.

Въззиваемият Д. Й. К., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие - адв. Е. П. от АК- Сливен, редовно упълномощена за тази инстанция от 13.03.2026 и приета от днес от първата инстанция и приета от днес пред тази.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл.142, ал.1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на дeлото и го докладва.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №146/20.02.2026 г. по гр.д. № 4026/2025 г. на Сливенски районен съд, с което са изменени мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето Д.Д.К. с ЕГН **********, 1 определени с Решение №581/13.07.2023г. по гр.д. №2302/2023г. на СлРС, като са постановени следните мерки: предоставено е упражняването на родителските права спрямо детето Д.Д.К. на бащата Д. Й. К., като е определено местоживеенето на детето при бащата и е определен режим на лични контакти на детето с майката; осъдена е майката Л. К. да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 155,05 евро, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до изплащането й. С решението са присъдени разноски на ищеца в размер на 426,93 евро.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство – майката Л. К. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна – ищеца в първоинстационното производство Д. Й. К..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С определение от закрито заседание от 19.03.2026 г., съдът е приел въззивната жалба за редовна и допустима и е изготвил подробен доклад на същата, както и на постъпилия отговор.

С определението съдът се е произнесъл по направените от двете страни доказателствени искания, като е приел представените писмени доказателства и е оставил без уважение исканията за изискване на нов социален доклад, назначаване на съдебно-психиатрична и за разпит на един свидетел.

С определението съдът е постановил изслушване на родителите и на детето.

АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба и нямам други доказателствени искания.

АДВ. П.: Оспорвам въззивната жалба и поддържам отговора. Нямам искания.

Съдът пристъпва на основание чл. 59, ал. 8 от СК към изслушване на страните в качеството им на родители на малолетното дете Данил.

МАЙКАТА Л. К.: Имахме определени проблеми с бившия ми съпруг след като излезе новото решение. Ние старото решение го имаме от 2023 година. Две години го упражнявахме - една година след развода бяхме 2 разделени и една бяхме след това заедно. След като се разведохме по взаимно съгласие адвоката ми обясни, че ако се разбираме помежду си упражняваме родителските права еднакво. Помежду си се разбираме и детето в неговия месец аз мога да се виждам с него. Спазвахме режима на равните права. Един месец при него упражнявахме, един при мен. Тази година, която бяхме след развода режима беше един месец при него, един при месец при мен. Без проблем го спазвахме. Смятам, че ние се разбирахме тогава и никой към никого не е имал претенции. След това заживяхме заедно на с. Жельо войвода при родителите на бившия ми съпруг и след една година на съжителство се разделихме, но не много така благоприятно. Ние спазваме режима, но не се разбираме с бившия ми съпруг, защото в момента, когато искам да видя детето се случва, че той не спазва режима, не изслушва детето и не се съобразява с желанието му. От м. август имахме равни права, но първите три месеца от раздялата се наложи детето да бъде при него, не защото съм го искала аз. Те ме изгониха от къщата и аз нямах възможност да упражнявам родителските права докато си търсих апартамент, да прибера детето при себе си. Аз нямах нищо против то да е при него, с него се уговорихме, когато намеря жилище да дойде детето при мен. Когато намерих апартамент, веднага му се обадих и казах, че аз имам апартамент и го помолих да предаде детето по решението на съда от 2023 година за равни права. След това той ми даде детето, обаче, така както ние бяхме разделени с детето, то пожела да остане по-дълго при мен.

Ние се уговорихме с бившия си съпруг то да остане още малко, защото се получи един инцидент в училището, когато детето го помоли да остане още малко и то се разплака. Бившия ми съпруг се държа агресивно спрямо мен, детето се разстрои заради това и се наложи да пиша сигнал от Закрила на детето и да помоля психолог. В момента се работи с психолог, препоръчан от Закрила на детето. Бях обвинена, че не спазвам решението на съда, когато детето остана две седмици, когато то трябваше да бъде при баща си. Когато детето е при мен, правя абсолютно всичко за него, полагам адекватна грижа за него, участвам активно в училищния процес, грижа се за здравето му. Той е четвърти клас всичко правим заедно и му помагам. Водя го на училище. Той има нужда в момента да му се полага. Аз правя всичко необходимо да му помагам и според мен се справям много добре. Аз го водя и го прибирам училище. Водя го на занималня, на спорт – в момента спря да спортува, защото това се отразява лошо на учението му. Няма достатъчно време.

3

Избираме в момента друг спорт, който ще бъде удобен. В момента посещава три извънучилищни занимания - компютърно моделиране 2 пъти седмично, и един път астрономия и приложни изкуства в момента посещава. Преди спортува баскетбол. Записах го на басейн в гр. Ямбол, лятото - юли месец. От футбола беше много изморен и не се справяше с домашните. Според мен този режим не може да продължи, защото не можем да намерим консенсус. Не знам защо така се получава. Винаги ме убеждават, че ми влизат в положението и няма никакъв проблем, но след определен период ме обвиняват, че не спазвам режима, че некоректно съм се отнесла. Аз когато се разделих с него бях с чувство, че се разбираме. Няма никакъв проблем да гледаме дете, независимо дали сме разделени или не. Това решение е за хора, които се разбират. Аз не мога да се разбера с него. Обжалвам решението на съда новото, защото там съдията не е взел предвид желанието на детето. То иска да живее е с майка си. Освен това има нови възникнали обстоятелства срещу решението на съда, които се случиха. Аз като мама искам най-доброто за детето. То да има и двамата родителя – и майка, и баща. Сложно е. Аз като мама искам да живее при мен. Полагам абсолютно всички грижи, необходими за детето. Аз съм съгласна заедно да сме с равни права. Искам да помоля г-н К. да мисли първо за детето и кое е най-доброто за детето. Правя всичко възможно да практикуваме и двамата родителските права. Трябва да се смени режима на свиждане. Аз не съм съгласна да ме оставят без права. Аз съм родила това дете и искам да го възпитавам. Аз твърдя, че мога да полагам адекватни грижи. Аз виждам голяма разлика в детето, когато е при него.

Когато е при баща си той си ляга много късно, няма ограничение за телефон и компютър, няма дисциплина, няма организирано негово време. Неговото време съм го определяла аз. Детето си прави каквото си иска. Просто някои неща за себе си разбрах. Детето е по-голямо и ми споделя някои неща и това ме притеснява. Когато е при баща си, си прави каквото си иска.

БАЩАТА Д. К.: Беше точно както каза тя. 2023 година, когато бяхме заедно ние не сме били заедно. Просто й дадох шанс да се върне с малкия в къщи, понеже постоянно сменяше квартири. Първа квартира, втора квартира.

Около 4-5 месеца има дом, после на друго място, после на друго място с цел вече да хване жилище нормално и ги взехме в къщи, и бяхме около 7-8 месеца заедно. До него момент първото споразумение го спазвахме. Тя около 3-4 месеца нямаше жилище, Д. беше с мен. Нямах нищо против, докато тя се 4 оправи. Преди да дойде да живее на село, когато сме упражнявали режима нямаше проблем. Просто сме като съжители къща-дом. Тя е в нейната стая, аз в моята. Заедно упражнявахме правата. За текущите въпроси, които касаеха детето за периода, когато Л. живееше в дома ми на село, сме се разбирали.

Проблемът настъпва винаги всяка една пролет. Влиза си в нейни истории.

Какви са – не мога да кажа. Почва да се буди вечер късно около 2-3 часа посред нощ. Започва да пее песни. Ние с Д. спим. Заключва се в стаята. Няма как да влезем сутрин. Сутрин ставаме рано. Г-жа К. не е в къщи. Просто ми се взема колата и се връща вечер около 18.30-19 часа. Нея не я касае с кого е малкия. Сутрин ял ли е, с кого ще се ходи на училище. Това става всяка пролет. С това състояние на Л. аз бях наясно и към момента на споразумението. Това състояние започва пролет и продължава до края на юлиавгуст. Промени се, че сме в къщи, а тя все търси, че съм най-черния. Близките ми, че са най-долните хора. Един ден сме в къщи с детето и тя на двора с близките ни, влезе си в криза, незнам как да го кажа, почна да търси полицаи, вика ги, че аз съм я биел и идват полицаите и констатират, че няма нищо. Това нещо тя го прави пред Д.. Няма да допусна тези панаири да продължат. Това беше причината тя да напусне дома ни. Това беше лятото на 2025 година. Аз й дадох шанс да бъде точно тази вечер в нас, утре ще й взема бус и куфари и багажи и това беше. Разбрахме се детето да е с мен постоянно, докато тя си намери жилище. След като си намери дом. Като й го връщам на първи, аз не зная кой е този дом. Когато карам Д. всичко става или на паркинга на Лидл, или на Била. Аз не зная къде живее, което за мен не е редно. Аз не зная моя син къде живее и с кого. Не мога да го предавам на улицата. Когато детето вече е един месец при нея, притесняваме, че като е с нея, търся го вечер или сутрин. Имаше около 4-5 дни, през които с него нямам връзка, нито ми вдига, нито нищо. Няма как той на мен да не ми звънне, но с майка си вечер, сутрин се чуват. Предполагам, че няма как да не ми звънне. Когато е при мен адекватно полагам грижи, ставаме, закусваме, тръгваме заедно, карам го с колата. Той е до 17 часа на училище. Като свърша аз в 16.30 часа си ходим заедно с него. Предната година, когато беше в моя месец го записах на футбол с един негов приятел. Моят месец бяхме плътни. Започна месеца на мама и мама го приключи с футбола. В моя месец е на спорт, в нейния не е, тя го отписва. Нямам нищо против като й липсва на нея, даже преди около 4-5 дни тя ме търси: „може ли с мен да бъде от петък“, може. Това е в моя месец. Ако 5 бъде обаче в нейния месец аз допир нямам допир, нулев. Трябва само аз да упражнявам правата. Разбирам, че тя е майка, че и той има нужди от нея. Но ако пак изпадне в нейните състояния, какво правим. И ако е с нея, а аз нямам контакт 4-5 дни аз нямам контакт, не е изключен телефона, какво правим? Не виждам как ще продължават за в бъдеще нещата.

Съдът следва да пристъпи към изслушване на детето, поради което отстрани от залата страните и пълномощниците им и покани детето и социалния работник от ДСП Сливен.

Явява се социалният работник М.Д., надлежно определена със Заповед от 20.04.2026 година на Директора на ДСП Сливен.

Съгласно разпоредбата на чл.15 от ЗЗДт и чл. 59, ал.8 от СК съдът ПРИСТЪПВА към изслушване на детето Д.Д.К., който към момента на изслушването е навършил 10 годишна възраст и е дете участващо в съдебно производство, в което се засягат неговите права и интереси.