Решение № 373 от 19.10.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Варна, 19.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20203100901186 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба на „УП България 13“ ЕООД, ЕИК 200361159, със седалище и адрес на управление гр София, пл. „Позитано“, № 2, ет. 5, срещу „Енерго-Про продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ***, Варна Тауърс – Г, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕВИ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: (1) сума в размер 2 444.21 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и двадесет и една стотинки), дължима от "ЕнергоПро Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 720.43 лв. (седемстотин и двадесет лева и четиридесет и три стотинки) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 2 444,21 лв. за периода от 24.11.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното плащане; (2) сума в размер 87 591,00 лв. (осемдесет и седем хиляди петстотин деветдесет и един 1 лева), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 24 963,45 лв.

(двадесет и четири хиляди деветстотин шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 87 591,00 лв. за периода от 29.12.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното плащане; (3) cyма в размер 92 637,07 лв. (деветдесет и две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и седем стотинки), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец декември 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 25 706,87 лв. (двадесет и пет хиляди седемстотин и шест лева и осемдесет и седем стотинки) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 92 637,07 лв. за периода от 25.01.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното плащане.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на вятърна електрическа централа – ВяЕЦ "Пролезки път 3", състояща се от един ветрогенератор тип VESTAS V90, c обща инсталирана мощност 3 MW, находящ се в поземлен имот с кадастрален номер № *** в землището на град Шабла, местност "Пролезки път", община Шабла, област Добрич, съгласно нотариален акт № 037, том VII Per. № 4432, дело 960/2008 г., Разрешение за строеж № 138 от 06.10.2008 г., издадено от главния архитект на Община Шабла и сключен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 896/16.06.2008-3061-ВГ22.07.2008-4021-ВГ-27.05.2009 и Разрешение за ползване СТ-051683/30.12.2009 г.

За изкупуване на произведената енергия бил сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 137 от 20.04.2010 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г., 2 и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Сочи, че през м. октомври 2017 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 692,899 MWh, за която е издал Фактура № 113/31.10.2017 г. на стойност 156 559,14 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 692,899 MWh е 188,29 лв./MWh, а именно преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1. Ищецът е издал фактура по тази цена, тъй като съответните количества електроенергия били произведени, докато централата в рамките на месец октомври е работила при надхвърлен праг от 2000 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни чaca и без да е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност.

Към настоящия момент ответникът бил заплатил на ищеца единствено част от сумата по Фактура № 113 в размер на 154 114,93 лв., останала дължима и незаплатена сума в размер на 2 444,21 лв. с ДДС.

Освен заплащането на дължимата сума в размер 2 444,21 лв. с ДДС по Фактура № 113, ответникът дължал и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 720,43 лв. считано от 24.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба.

На следващо място излага, че през м. ноември 2017 г. ищецът е произвел и доставил на ответника електроенергия в размер на 428,365 MWh, за която е издал Фактура № 114/30.11.2017 г. на стойност 96 788,22 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 428,365 MWh е 188,29 лв./MWh, а именно преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1. Ищецът издал фактура по тази цена, тъй като съответните количества електроенергия били произведени, докато централата в рамките на месец ноември е работила при надхвърлен праг от 2000 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. На практика прагът от 2250 ефективни часа работа бил достигнат през месец декември и поради това преференциалната цена за това количество била тази по т.1.7. от 3

Решение СП-1. Към настоящия момент ответникът бил заплатил на ищеца единствено част от сумата по Фактура № 114 в размер на 9 197,21 лв., като останала дължима и незаплатена сумата в размер на 87 591,00 лв. с ДДС.

Твърди, че освен сума в размер 87 591,00 лв. с ДДС по Фактура № 114, ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на 24 963,45 лв. върху сумата от 87 591,00 с ДДС считано от 29.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба.

Твърди се още, че през м. декември 2017 г. ищецът е произвел и доставил на ответника електроенергия в размер на 457,406 MWh, за която е издал Фактура N 116/31.12.2017 г. на обща стойност 100 624,62 лева с ДДС, като продажната цена за количеството от 309,354 MWh е 188,29 лв./MWh (преференциалната цена по т. 1.7 от Решение СП-1) до достигане на 2250 ефективни часа. Твърди, че продажната цена за количеството 148,052 MWh е 172,95 лв./MWh (преференциалната цена по т. 1.8 от Решени СП-1) след надхвърляне на 2250 ефективни часа. Ищецът издал фактура по тази цена, тъй като през месец декември количеството електроенергия от 309,354 MWh било произведено докато централата е работила при надхвърлен праг от 2 000 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, и до достигане на 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. За количеството електроенергия от 148,053 MWh произведено през същия месец декември 2017 г. централата вече била надхвърлилa с тези количества 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност.

Твърди, че количеството произведена електрическа енергия през месец декември 2017 г. в общ размер на 457,406 MWh (309,354 MWh при работа на централата до 2250 ефективни часа плюс 148,052 MWh при работа на централата над 2250 ефективни часа), е подлежало на изкупуване последователно по двете преференциални цени по т. 1.7 и т.1.8 от Решение СП-1, защото през целия месец декември централата не била достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. Към настоящия момент ответникът бил заплатил 4 единствено част от сумата по Фактура № 116 в размер 7 987,56 лв., като останала дължима сумата в размер на 92 637,07 лв. с ДДС.

Освен заплащането на дължимата сума в размер на 92 637,07 лв. с ДДС по Фактура № 116, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на 25 262,41 лв. върху сумата от 92 637,07 лв. с ДДС считано от 25.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.

Ищецът излага още, че договор № 137 от 20.04.2010 г. се е изпълнявал в процесния период и до влизане в сила на промените в ЗЕ (ДВ бр. 38 от 08.05.2018 г.), вследствие на които считано от 01.01.2019 г. действието на договора е прекратено, като процесните количества електроенергия за м. октомври – декември 2017 г. са произведени и доставени при условията на сключения между страните договор.

Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора за изкупуване и за 15 години напред се прилага преференциалната цена, определена в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР относно цялото произведено от ищеца и изкупено от ответника количество електроенергия. С влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011 г. тази цена остава в сила съгласно договора между страните, който запазва действието си.

Поддържа, че при определяне на преференциалните цени по Решение № Ц-10/30.03.2011 г., ДКЕВР е въвела специален критерий по отношение на производителите на електроенергия от вятърни електроцентрали, а именно:

„наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове за работа на ветровите генератори – до 2 250 часа вкл. и над 2 250 часа годишни часове“.

Въз основа на това за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи били определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагали в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 8 на Решение Ц-10 била определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 била определена цена от 172.95 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа.

5

В този смисъл, по силата на Решение Ц-10 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следвало да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Енерго–Про Продажби“ АД оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ "Пролезки път 3", състояща се от един ветрогенератор тип VESTAS V90, c обща инсталирана мощност 3 MW, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор. Не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 137 от 20.04.2010 г., като съгласно чл.18 от договора цената на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ.