Определение № 16207 от 28.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42399/2025
- Вид
- Определение № 16207
- Подписан
- 28.04.2026
- В сила
- 28.04.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 132 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 346 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16207 гр. София, 28.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110142399 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от Н. И. Д. срещу "С.О.М."ООД искове, които в обобщение на подадените уточнителни молби са следните:
-по чл. 357 вр. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – за установяване на незаконосъобразност и отмяна на прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което прекратяване е обявено от ответника със Заповед от 21.07.2025 г. (която според ответника е от 21.06.2025 г.);
-по чл. 357 вр. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди прекратяването длъжност „специалист…“;
-по чл. 357 вр. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на обезщетение в размер на 1789,67 евро /стари 3500 лева/ бруто - за оставане без работа по трудов договор поради незаконното прекратяване на договора и което обезщетение се претендира за времето, през което е останал без работа поради уволнението – за максималния 6-месечен срок /от 21.07.2025 г. 27.01.2026 г./, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба /04.08.2025 г./ до окончателното изплащане.
За да се произнесе относно вида на исковете и тяхната правна квалификация, респ. допустимост, съдът взе предвид следното:
С оглед спецификата на трудовите спорове, всички искания на бивш служител по трудов договор, които искания са за обявяване на незаконосъобразност и отмяна на прекратяване на трудовия договор или уволнение, представляват искания от вида на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, независимо от основанието, поради което се счита, че
1 прекратяването/уволнението е незаконосъобразно (в това число и когато се твърди опорочаване на волята на една от страните по трудовия договор).
Главният иск за незаконосъобразност и отмяна на издадената от ответника-работодател Заповед от 21.07.2025 г. с твърдения за нищожност представлява всъщност иск по чл. 357 вр. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а не по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като в случая не се твърди уволнение (каквито са само хипотезите на чл. 328 КТ – само по воля на работодателя), а се твърди обективирано от външна страна прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Следва да се отбележи, че съгласно КТ, предмет на иска за незаконосъобразност е правната последица „прекратяване“ на трудовия договор, а не нищожност на самата заповед.
От страна на ищеца не се твърди друго основание за прекратяване на трудовия договор, което ищецът да иска да бъде обявено, поради което съдът намира, че по същество няма предявен иск по л. 344, ал. 1, т. 4 КТ. /за поправка на основанието за уволнение/. Претенцията е всъщност за прилагане на законна последица по чл. 346 КТ при отмяна на прекратяването. Доколкото обаче се претендира обезщетение за незаконосъобразно оформяне на трудовите документи, то производството по иска за такова обезщетение следва да бъде прекратено като недопустимо.
Недопустим е иск за обезщетение по чл. 344, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за период от 28.01.2026 г. (след изтичане на 6-месения срок по чл. 344, т. 3 от КТ до датата на реалното възстановяване на работа въз основа на влязлото в сила съдебно решение, доколкото съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Възможни са вреди поради незаконосъобразно прекратяване на трудов договор за по-дълъг период след посочения 6-месечен срок, но исковете за обезщетяване на такива по-далечни вреди са допустими след настъпване на вредите.
----------------------------------------------------------------------------------------------От страна на ответника е упражнено правото на отговор в срок.
Предявените искове са допустими, нередовностите в исковата молба са отстранени, отговорът на исковата молба е съобразен с изискванията на чл.
131 и чл. 132 ГПК и докладът на делото по чл. 146 ГПК е следният:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:
- трудовото правоотношение е прекратено с посочената Заповед 2
(21.07.2025 г.) на основание чл.325, ал. 1, т.1. КТ – по взаимно съгласие, което ищецът оспорва да е осъществено реално, тъй като ищецът не е имал действителна воля трудовото правоотношение да бъде прекратено.
-преди да бъде издадена процесната Заповед, ищецът е бил принуждаван, но не е подписал документ /“Споразумение“, според ищеца/, екземпляр от който не му е бил връчен;
- ищецът е подписал Заповедта от 21.07.2025 г. за прекратяване по взаимно съгласие, но „в болестно състояние със силно намалена дееспособност и при въвеждане в заблуждение от страна на работодателя, че действащият трудов договор на ищеца се прекратява, за да му бъде изготвен и връчен да подпис нов трудов договор за обещаното преместване на работа в чужбина, където фирмата има обекти и където ищецът вече е работил“. Такъв нов трудов договор не му е връчен;
-заповедта е връчена на ищеца в период на отпуск по болест в нарушение на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ,;
-издаването и предлагането за подпис на Заповедта се твърди да е злоупотреба с право.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
-Възражение за погасяване по давност на иска за установяване на незаконосъобразност и отмяна на прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, като се твърди, че искът следва да се счита предявен с уточнителните молби, а не с исковата молба;
-трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено по взаимно съгласие, като се оспорва да има упражнен натиск или подвеждане на служителя за сключване на нов трудов договор;
- прекратяването по взаимно съгласие е било инициирано от ищеца с подадена от него молба, с която ищецът е бил заявил, че желае прекратяване на трудовия договор, считано от 21.06.2025 г., като с издадената Заповед от същата дата искането е било удовлетворено;
-оспорва да се дължи закрила по чл. 333 в хипотеза на прекратяване по взаимно съгласие.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, с които обосновава законосъобразност на прекратяването, в това число – подадена от ищеца молба за прекратяване по взаимно съгласие;
В тежест на ищеца – че ищецът не е имал действителна воля трудовото правоотношение да бъде прекратено, в това число че: към момента на 3 подписване на Заповедта ищецът е бил „в болестно състояние със силно намалена дееспособност и при въвеждане в заблуждение от страна на работодателя, че действащият трудов договор на ищеца се прекратява, за да му бъде изготвен и връчен да подпис нов трудов договор за обещаното преместване на работа в чужбина, където фирмата има обекти и където ищецът вече е работил“; поради прекратяването, ищецът е останал без работа по трудов договор за периода до 27.01.2026 г.; ползване на отпуск по болест към момента на издаване и към момента на връчване на Заповед № 0Т0СН008/21.09.2022 г.; твърдяната от страна на ищеца дата на връчване на заповедта за уволнение.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 6 ГПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството по предявените от Н. И. Д. срещу "С.О.М."ООД искове:
- за 2556,67Е /или 5000 лева/ - като обезщетение за незаконно прекратяване на трудовото правоотношение с нищожната заповед;
-за 1022,67 Е /или 2000 лева/ – като обезщетение за неосъществено задължение на работодателя да оформи законосъобразно Трудовата книжка и Трудовото досие на Н. И. Д.;
-за обезщетение за загубен доход поради незаконосъобразно прекратяване на трудовия договор - за периода от 28.01.2026 г. „до датата на реалното възстановяване на работа въз основа на влязлото в сила съдебно решение“.
ДОПУСКА събиране на представените заедно с исковата молба и Отговора документи.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за гласни доказателства „ з а състоянието на ищеца на 23.06.25г. и за проведената среща в местоработата му“ – за допълнителна преценка на допустимостта и необходимостта след становище на ищеца по представените с Отговора писмени доказателства, сред които и Молба на ищеца за прератяване с положен за ищеца подпис.
4
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за гласни доказателства за установяване на „обстоятелства, свързани с прекратяването“ – до уточняване на какви други обстоятелства се твърдят, освен подадена от ищеца молба за прекратяване по взаимно съгласие и съответно издадена заповед в същия смисъл.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставане без работа поради прекратяване на трудовия договор с ответника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на двете страни да заявят твърдения за размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последен пълен отработен месец.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза – за допълнителна преценка на необходимостта.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението, следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото – в противен случай губят възможност да изразят становище и да направят искания за установяване на известните им факти, за които в този срок им е било обективно възможно да ангажират доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
НАСРОЧВА делото за 20.05.2026 г. от 11.45 часа, за която дата и час: да се призоват страните с препис от настоящото определение; на ищеца да бъде изпратен и препис от Отговора на исковата молба.
Определението, в частта с която е прекратено производството, може да бъде обжалвано от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на съобщението 5 пред СГС, с частна жалба. В останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6