Решение № 2087 от 23.02.2026, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2087

Пловдив, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXXI Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар Д. Й. и с участието на прокурора Д. М. С. като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА канд № 20257180702751 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и следв. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. Б., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез процесуалния представител адв. И. М., със служебен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 1248/22.10.2025 г., постановено по АНД № 3172/2025г., по описа на Районен съд - Пловдив, XXVI - ти н. с., с което е потвърдено НП № 25-1030-001271/12.03.2025г. на ОД на МВР Пловдив, С. „Пътна полиция, с което на касатора, на основание чл. 175, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП.

По изложени доводи в касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Претендират се разноски.

Ответникът Н. С. В ОД НА МВР ПЛОВДИВ, С. „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ – ПЛОВДИВ, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив счита касационната жалба за неоснователна.

Съдът, като обсъди наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред районния съд е обжалвано Наказателно постановление № 25-1030-001271 от 12.03.2025 г., издадено от Н. група в ОДМВР [населено място], сектор ,,Пътна полиция“ с което на Д. П. Б. е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП.

От фактическа страна е установено, че на 22.02.2025 г. в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], като водач на лек автомобил „Фолксваген фолф‘‘ с рег. № [рег. номер], Бъбаров управлява личния си лек автомобил, като извършва следното нарушение: във връзка с изпълнение на Заповед с рег. № 317з-1965 от 16.02.2025 г. на Директор на ОДМВР [населено място], изготвена с план- разстановка и заповед № 2501-634 от 20.02.2025 г. на кмета на Община Пловдив за въвеждане на временна организация на движението по [улица]от кръстовището му с [улица]до кръстовището му с [улица]в посока от север към юг, лицето като водач на горепосочения автомобил не изпълнява полицейско разпореждане, издадено му устно от лице упълномощено да регулира движението, да не преминава през затворения за движение на автомобили неангажирани с провеждането на спортно мероприятие и преминава с автомобила си през затворения участък.

Като свидетели през ПРС са разпитани С. Г., която е била пряк очевидец на процесното деяние и Б. Г., както и полицейските служители - актосъставителят Х. И. и свидетелят по АУАН - С. В..

За да потвърди процесното НП, районният съд е приел, че от събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че безспорно е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, тъй като на жалбоподателя Бъбаров е било дадено устно разпореждане от полицейски служител да не преминава през [улица], но въпреки това, първият го е направил. След като е било указано от полицейски служител, че водачът на МПС трябва да го преведе през друг маршрут, за да стигне до желаната от него дестинация, жалбоподателят е отказал и преминал. Приета е за нарушена нормата на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, както и че правилно на основание чл. 175, ал. 5 на жалбоподателя за това нарушение е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от три месеца.

Изложени са подробни мотиви относно липсата на основания по чл. 28 ЗАНН да се приеме, че е налице „маловажен случай“

Съдът не е констатирал допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление.

Решението е правилно.

Въззивният съд е изяснил подробно фактите по делото като се е позовал на събраните и приети по делото доказателства, които факти се споделят и от настоящата инстанция, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.

За да потвърди НП, решаващият състав е формирал извод за извършено изпълнително деяние в рамките на повдигнатото обвинение, съответно приложение на санкционната разпоредба, спрямо установеното нарушение и липса на допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до отмяна на наказателното постановление.

Изводите на съда, видно от мотивите на решението му са направени на база всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Нарушението, което е извършил Бънаров е възприето непосредствено от актосъставителя и неговото извършване не е опровергано пред първоинстанционния съд със съответните доказателства.

Правилно е преценено в мотивите на оспорваното решение, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН - за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН - за НП.

В този смисъл районният съд е изградил обосновани и законосъобразни изводи за извършените от Бъбаров нарушения на посочените в АУАН нормативни разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 2 от ЗДвП участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка съответства на събраните в хода на съдебно следствие писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

Неоснователно е възражението за недоказаност на административно-наказателното обвинение. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН действително не е обвързваща за съда в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване АУАН се цени наред с всички останали събрани по делото доказателства.

При положение, че другите събрани по делото доказателства не само не внасят съмнение относно описаната в АУАН фактическа обстановка, а напротив - я потвърждават, правилно решаващият съд я е приел за установена по несъмнен и безспорен начин.

Изложените доводи от касатора, че деянието следва да се квалифицира като маловажно и извършено в условията на крайна необходимост, не са основателни.

Установените от наказващия орган обстоятелства не сочат на маловажност на нарушенията, поради което не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН за прилагане на хипотезата на маловажен случай следва нарушението, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да сочи на по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

В случая липсват доказателства за наличие на каквито и да било други факти, в това число и смекчаващи отговорността обстоятелства, които въз основа на преценката дали се явяват изключително или многобройни такива, да обосновават липса или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, което сочи, че процесните деяния не представляват и не може да бъде квалифицирани като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

За да е налице крайна необходимост по смисъла на чл. 8 от ЗАНН е нужно да са изпълнени кумулативните предпоставки на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НК, а именно деянието да е извършено, за да се спасят държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът, освен това, не е могъл да избегне по друг начин и при положение, че причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

В конкретния случай тези предпоставки не е доказано да са били налице. Освен това, за да се обоснове твърденията си, че е действал при крайна необходимост по смисъла на чл. 13 от НК, касационният жалбоподател следва да ангажира достатъчно убедителни и категорични доказателства за наличието на непосредствена опасност, която не може да бъде избегната по друг начин, което също не е било сторено.

Настоящият съдебен състав възприема като правилен извода на районния съд, че при съставяне на акта и издаване на обжалваното наказателно постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения опорочаващи административно-наказателното производство и обуславящи отмяна на наказателното постановление. Както в АУАН, така и в НП е налице конкретно описание на констатираното нарушение и относимите обстоятелства, при които е било извършено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1248/22.10.2025 г., постановено по АНД № 3172/2025 г., по описа на Районен съд - Пловдив, XXVI - ти н. с.,

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: