Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1214 от 07.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10449/2025
Вид
Решение № 1214
Подписан
07.04.2026
В сила
13.10.2026
Състав
ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.24, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 и 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 и 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110210449 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Х. К. М. срещу наказателно постановление (НП) № СО-Т-Х-21-01-243/ 18.02.2022 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл.53, ал.1 и 2 и чл.24, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за упражняване на търговска дейност на територията на Столична община (Наредбата) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.23 от същата.

Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно постановление, като моли атакуваният акт да бъде отменен. Иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител

1

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 31.10.2021 г. около 15.30 ч. при обход на маршрута в гр. София, район „Средец“, „Градска гради“ пред Народен театър „Иван Вазов“ е извършена проверка от органите на Столичен инспекторат (СИ) към Столична община.

Проверката е завършила с констатация за това, че жалбоподателят извършва търговия на открито, предлагайки за продан варена царевица и печени кестени, заемайки около 2 кв. м. публична общинска собственост – паркова алея. За дейността не е било налице разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „Средец“. Поради това св.Н. П. Г., служител в СИ към СО, съставил в присъствие на жалбоподателя и на свидетел /Н. Т. К./, служител в СИ към СО, акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 21-01-243 от 31.10.2021 г. Актосъставителят приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за упражняване на търговска дейност на територията на Столична община (Наредбата). Актът е предявен на жалбоподателя и подписан от него, като му е връчен препис; няма вписани възражения в предвидената за това графа.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение заместник-кмет на Столична община издал процесното НП № СО-Т-Х-21-01243/ 18.02.2022 г., с което на основание чл.53, ал.1 и 2 и чл.24, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за упражняване на търговска дейност на територията на Столична община на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.23 от Наредбата.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля Н. П. Г., служител в СИ към СО, съставител на АУАН. Като лице, участвало в проверката, същото се явява и очевидец на нарушението.

Свидетелят в цялост потвърждава констатациите по акта. Съдът възприе с доверие показанията на свидетеля като непротиворечиви, в синхрон със събрания по делото доказателствен материал. Съдът цени и писмените доказателства, приобщени по делото, които също допринасят за разкриване на обективната истина, събрани и са приобщени по предвидения в закона ред.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи 2 следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За АУАН се установява, че е съставен от компетентен орган.

Нарушението е точно и ясно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от свидетели и е връчен на жалбоподателя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че се съдържат всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН, и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.

По съществото на спора:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд трябва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – по аргумент от чл.

314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове. Видно от представените по делото копия копия от заповеди налице е била компетентност на актосъставителя и на издателя на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл.23 от Наредбата предвижда, че търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място, издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността /ред. към 3 момента на извършване на нарушението/. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушение на на чл.23 от Наредбата за реда и условията за упражняване на търговска дейност на територията на Столична община, като извършвал търговия на открито – продажба на варена царевица и печени кестени, заемайки около 2 кв. м. публична общинска собственост – паркова алея – без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „Средец“.

Горното се доказа несъмнено, изведено и от свидетелските показания на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител, който е бил очевидец на предлагането на стоката и закупуването й срещу съответна парична сума /нещо повече, свидетелят съобщава за пореден опит за извършване на нерегламентираната трудова дейност от страна на санкционираното лице/. Категорично се установи, че разрешение за ползване на инкриминираното място не е издавано на жалбоподателя.

При реализацията на административнонаказателната отговорност справедливо административнонаказващияят орган е наложил имуществена санкция в размер, предвиден от закона – минимален такъв /ред. към момента на извършване на нарушението/.

В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС съдът обсъди, но не намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (извършено не за пръв път) и на нарушителя (за същия не се установени нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасносткакто и от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства процесният случай да разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения; в този смисъл не е налице маловажен случай. Затова съдът не цени наведените от жалбоподателя доводи в цялост, те целят постигането на благоприятен изход за страната по делото.

С оглед н а изложеното настоящият съдебен състав прие, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

4

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СО-Т-Х-21-01-243/

18.02.2022 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл.53, ал.1 и 2 и чл.24, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за упражняване на търговска дейност на територията на Столична община, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.23 от Наредбата.

НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София -град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5