Решение № 21910 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21910 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110125870 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

01.12.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Антоанета Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 25870/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу П. Е. П., като се твърди, че ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Х.С. № 91, вх. 1, ет. 2, ап. 8, аб. № ., като била доставена топлинна енергия по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 2522,15 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., но ответника не я бил заплатил, поради което изпаднала в забава и дължала и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 335,28 лева за периода от 15.09.2023 г. до 14.02.2025 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 52,79 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., а освен това поради изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 11,42 лева за периода от 16.07.2022 г. до 14.02.2025 г. Сочи, че е издадена заповед 1 за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове, тъй като ответника бил подал възражение. Иска да бъде признато по отношение на ответницата, че дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенциите се оспорват. Сочи, че не възразява по отношение на извлеченията от сметки, както и че същите касая процесния имот, поради което не следвало да се допускат експертизи по делото. Твърди, че е извършил прихваща на вземането с дължими към него суми с вземане, представляващо обезщетение за ползване на абонатна станция и дворна мрежа (външно топлозахранване) за имот в гр. София, ул. „д.“ № 77. Поддържа, че е направил изявление за прихващане с вземането си за вземанията на ищеца за периода от 19.07.2022 г. до 19.07.2024 г., като сумата била намаляла със сумата от 2921,64 лева. Навежда подробни доводи по отношение възражението за прихващане, като сочи, че придобил вземането си по договор за цесия от „К.“ ООД – на стойност от 3100,00 лева. Обосновава, че чрез извършеното прихващане е погасено изцяло вземането на ищеца към ответника. Излага съображения, че, ако не се приеме наличието на извънсъдебно прихващане, то трябвало да се приеме за съвместно разглеждане възражение за прихващане с правно основание чл. 59 ЗЗД за посочените вземания и период. Иска отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, 2 или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том I, рег. 436 от 2004 г., като се установява, че „В.И.“ ООД е продало на К.П. П.а право на строеж за от предвидена за построяване в УПИ, целият от 650 кв. м. находящ се в гр. София, ул.

„Х.С. № 91, а именно недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „Х.С. № 91, вх. 1, ет. 2, ап.

8.

Приложено е удостоверение за наследници № 000716/24.06.2011 г., като се установява, че К.П. П.а е починала на 08.04.2011 г., като е оставила за насленици по закон К.

Е. П. и П. Е. П. – синове (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).

От заявление-декларация от 31.03.2017 г. се установява, че П. Е. П. е поискал от „Т.С.“ ЕАД да му бъде открита партида и да му бъде доставяна топлинна енергия за имот в гр. София, ул. „Х.С. № 91, вх. 1, ет. 2, ап. 8, аб. № ..

Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявлението и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на ответника за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Следователно в случая е ирелевантно да се изследва факта, дали ответника е приел наследството на наследодателят си, доколкото съобразно чл. 49 ЗН наследствената сезина не преминава ex lege към наследника, а изисква или изрично изявление (арг. чл. 49, ал. 1ЗН), или извършването на такива конклудентни 3 действия (арг. чл. 49, ал. 2 ЗН), които да водят до несъмнен извод за приемане на наследството чрез разпореждане с активите на същото. В случая ответникът не спори, че е и приел наследството, а напротив, признава това обстоятелства. А признанието на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено съобразно останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

Следователно в случая безспорно е установено наличието на облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.