Решение № 1 от 02.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Варна, 02.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110203767 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „А.Х.Р.“ЕАД против НП № 03-2500368/27.08.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, с което на юридическото лице на основание чл. 78 ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева, за нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ.

В жалбата се излага становище, че оспорваното НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага се твърдение, че към датата на извършване на проверката нарушението е било отстранено, като на 18.06.2025 г., само седмица след изтичане на законоустановения срок, дружеството доброволно е изпълнило задължението си по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТ. Релевира се довод, че забавянето е с явно незначителна обществена опасност, от него не са произтекли вредни последици и са налице други смекчаващи обстоятелства - липсата на осъществени от дружеството нарушения от същия вид, доброволното подаване на уведомлението преди проверката, както и спазването на всички останали изисквания на закона по отношение на конкретния работник, поради което се касае за явно маловажен случай по смисъла на nap. 1, т. 5 от ДР на ЗАНН, за който съгласно чл. 28 от ЗАНН АНО не следва да налага наказание. Маловажността на случая по смисъла на чл. 28 ал. 1 от ЗАНН, според въззивника, се обосновава и със спазването на трудовите правата на конкретния чужд гражданин, обстоятелството, че за същия е имало издадено разрешение за законно пребиваване в Република България, валидно сключен и подписан трудов договор, регистриран в срок в компетентната ТД на НАП. Според жалбоподателя, фактът, че АНО не е обсъдил и не е взел предвид нито явната незначителност на случая, обуславя незаконосъобразността на НП и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

1

Навежда се аргумент, че АНО не е обосновал размера на наложеното наказание над предвидения законов минимум, нито е аргументирал защо е определил конкретния размер на имуществената санкция. Релевира се довод, че, АУАН е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя при неспазване на изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, с което е допуснато съществено нарушение на производствените правила. Иска се НП да бъде отменено и в полза на дружеството да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юрисконсулт Х., която оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява вмененото на въззивника нарушение.

Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че процесната проверка е извършена на 25.07.2025 г., като се твърди, че тя е осъществена в обекта на 11.06.2025 г., а проверката по документи е извършена на 25.06.2025 г. и след поискване с молба за удължаване на срока. Навежда аргумент, че отстраняването на нарушението е ирелевантно за обективната съставомерност на деянието. Релевира се довод, че нарушението не представлява маловажен случай, обуславящ прилагането на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието е формално, на просто извършване, и за съставомерността му не е необходимо настъпването на вредни последици, а конкретното извършено нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива от този вид. Сочи се, че този тип нарушения застрашават обществените отношения, свързани с трудовата миграция, трудовия пазар и отчетността на наетите служители от трети страни, като в случая е налице и отегчаващо отговорността обстоятелство, доколкото видно от протокола за извършена проверка, в т. 16 от същия е визирано друго нарушение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, а именно на чл. 10, ал. 2, за което е дадено предписание. Иска се НП да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – свид. Н. Г. и свидетелят по акта – М. Ж., и двете на длъжност „инспектор“. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 11.06.2025 г. свид. Н. Г., свид. М. О. и инж. Р.И., и тримата на длъжност „инспектор“ при ДИТ-Варна, извършили проверка по работни места в хотел „А.С.Р.“, находящ се в кк „Златни пясъци“, общ. Варна, стопанисван от „А.Х.Р.“ЕАД. На място била връчена призовка на представляващ дружеството, с която било изискано представянето на документи във връзка с възникване и съществуване на трудовите правоотношения с наети лица от дружеството в качеството му на работодател.

Въз основа на представените впоследствие документи и извършената на 25.07.2025 г. проверка на същите, било установено, че на 30.05.2025 г. дружествотожалбоподател е сключило трудов договор № 2265/30.05.2025 г. с лицето А.Ч., с ЛНЧ ***, родена на *** г., ползваща се с временна закрила със срок от 29.05.2025 г. до 04.03.2026 г. , гражданин на Украйна. Договорът бил сключен на основание чл. 68, ал.

2 вр. с чл. 68 ал. 1 т. 1 от КТ за работа на длъжност „перач“, с място на работа 2 „перално стопанство, кк Златни пясъци, общ. Варна. Съгласно трудовия договор и представената отчетна форма за мес. юни 2025 г. първият работен ден на А.Ч., съотв. действителното започване на работа на същата, е на 01.06.2025 г.

Извършена е служебна проверка в Информационната система на ИА“ГИТ“, Регистър на уведомления по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ, от която е установено, че в 7дневен срок от датата на действителното започване на работа на Алона Черноиванченко, дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател на чужденец гражданин на трета държава, по смисъла на §1 т. 11 от ДР на ЗТМТМ, не е подало уведомление за започване на работа на лицето до Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. Констатирано е, че уведомлението е подадено на 18.06.2025 г. с вх. № 25088948/18.06.2025 г.

На дружеството-жалбоподател е изпратена покана с изх.№ 25072801/11.07.2025 г. за съставяне на АУАН за 16.07.2025 г., в 16.30 ч. в сградата на ДИТ-Варна, като същата е връчена на 11.07.2025 г. на упълномощен представител на същото, а именно – на пълномощника А.Д.Н..

На посочената в поканата дата в сградата на ДИТ – Варна се явил в качеството на представляващ въззивника - пълномощника А.Н., в чието присъствие свид. Н. Г. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН № 03-2500368/16.07.2025 г. за нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ, който е връчен на представляващия срещу подпис.

Впоследствие въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 78 ал. 1 от ЗТМТМ е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за описаното в АУАН нарушение, като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, в т.ч. процесното НП и АУАН и заверени копия на трудов договор; отчетната форма за явяването/неявяването на работа на „А.Х.Р.“ ЕАД за месец юни 2025 г.; протокол от извършена проверка; призовка до работодателя; идентификационна карта, покана с изх. № 25072801/11.07.2025 г. Приобщените доказателства преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателката.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 03-2500368/27.08.2025 г. е издадено от компетентен орган - Директорът на ДИТ-гр. Варна, за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3-0085/24.01.2023 г. , същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ, нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а според ал. 4 на същата разпоредба ., наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния 3 контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗТМТМ, министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а според ал. 2 специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 21 от Устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по труда" /УП/, изпълнителният директор ръководи Агенцията като издава наказателни постановления по актове, съставени от служители на Агенцията, в случаите, определени от закона. Според чл. 6, ал. 5 от УП, изпълнителният директор може да предоставя на директорите на дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове.

Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от УП, надлежно извършената делегация на правомощия (т. 4 от Заповед № 3-0011/12.01.2010 г.) и в контекста на специализирания контрол съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ, неоснователно въззивникът твърди, че уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ е следвало да се подаде в гр. София – където е седалището на Изпълнителната агенция, респ. нарушението е извършено в гр. София и директорът на ДИТ-Варна не разполага с териториална компетентност да издаде наказателното постановление.

Съгласно чл. 399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА "ГИТ", която се ръководи и представлява от изпълнителния директор, като последният определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. От цитираната по-горе разпоредба на чл. 6, ал. 1 от УП следва, че изпълнителният директор на ГИТ е административнонаказващ орган за нарушения на територията на цялата страна, когато са установени с актове на контролни органи от същото ведомство. Не съществува пречка той да делегира това свое правомощие на друго длъжностно лице от това ведомство, по аргумент от чл. 6, ал. 5 от УП и от общата разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, и именно това в случая е сторено с издаването на представената по делото Заповед № 3-0011/12.01.2010 г. на изпълнителния директор на ГИТ.

Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от УП, надлежно извършената делегация на правомощия (т. 4 от Заповед № 3-0011/12.01.2010 г.) и в контекста на специализирания контрол съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ, правилно в НП е посочено, че уведомлението е следвало да бъде подадено в ДИТ -Варна, доколкото мястото на полагане на труд е на територията на обл. Варна.

Правилното определяне на местоизвършване на деянието на територията на гр.

Варна следва и от съдържанието на публикувания формуляр на уведомлението по чл.

10, ал. 1 от ЗТМТМ, на сайта на Главна дирекция "Инспекция по труда" . В указанията за попълване на същия е посочено, че Уведомлението се подава в Дирекция "Инспекция по труда" за съответната област на Република България, на територията на която се намира адресът на месторабота на работника, гражданин на трета държава.