Определение № 137 от 11.03.2026, Окръжен съд - Силистра

Съд: Окръжен съд - Силистра
Дело: Въззивно частно гражданско дело 583/2025
Вид: Определение № 137
Подписан: 11.03.2026
В сила: 11.03.2026
Състав: Пламен Неделчев Димитров, Десислава Георгиева Петрова, Кремена Иванова Краева

Цитирани разпоредби

чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
чл. 39, ал. 2 и 3 · Закон за адвокатурата
чл. 39, ал. 2 и 3 · Закон за адвокатурата

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Силистра, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20253400500583 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 1 от ГПК, Образувано по частна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Витоша“, ***, представлявано заедно от Петя Димитрова-изпълнителен директор и член на Управителния съвет и Милена Ванева прокурист, действащо чрез пълномощника си адв. С. З. със съдебен адрес: гр. София, ***, партер,сл. тел. ***, срещу

Разпореждане № 2327 от 01.12.2025г. по ч.гр.д. № 1120/2025, по описа на Районен съдТутракан, В ЧАСТТА с която заповедният съд отхвърлил заявлението с вх. № 6070/18.11.2025 на „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, против М. Й. М. с ЕГН **********, за mрисъждане на деловодни разноски за заповедното производство за адвокатско възнаграждение за разликата над присъдените 1000 /хиляда/ лева до претендираните 5680.20лв.

Жалбоподателят – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,ЕИК 000694749, е изложил пространни аргументи срещу частта на обжалваното разпореждане, с която се отхвърля заявлението за присъждане на адвокатско възнаграждение над присъдения размер от 1000 лв. до претендирания такъв от 5680.20лв.

Ответникът по жалбата - М. Й. М. с ЕГН **********, уведомен по разпореждане на заповедния съд не е възразил срещу нея.

След преценка на жалбата и материалите по делото въззивният съдебен състав прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедното производство е инициирано с подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,ЕИК 000694749, Заявление вх.№ 6070/18.11.2025г. по описа на РС – Тутракан, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу М. Й. М. с ЕГН **********, за следните суми - Главница в размер на 130 883.25 лв., Договорна лихва в размер на 2 616.88лв.; Мораторна лихва в размер на 683.36лв.; Такса в размер на 84.10лв. и Разноски по кредита в размер на 182.34лв. претендирани на основание Договор за банков кредит № HL156405, сключен на 07.03.2023г.

Така сезиран заповедният съд се произнесъл с Разпореждане № 2327 от 01.12.2025г. по ч.гр.д. № 1120/2025, по описа на Районен съд-Тутракан, с което отказал частично да издаде заповед за изпълнение за сумата от 84,10 лева, претендирана, като „Такса при просрочие“, както и за адвокатски хонорар за горницата над 1000 лева, а за останалите 1 претендирани суми разпоредил издаване на заповед за изпълнение.

За да мотивира редуцирането на претендирания адвокатски хонорар заповедният съд се позовал на ниската фактическа и правна сложност на делото.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на задължителните указания в т. 7 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГК на ВК. Коментира се, че в заповедното производство по чл. 417 и сл. от ГПК, по ч. гр. д. № 1120/2025 г., по описа на РС - Тутракан заявителят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, е представляван от процесуален представителадвокат отношенията, с когото са уредени от сключен между страните договор. Сочи още, че към Заявлението е приложено и платежно нареждане за банков превод, удостоверяващо заплащането по банков път на договореното възнаграждението за процесуално представителство в размер на 5680.20 лв. сочи се още наличие на списък по чл. 80 от ГПК, представен от заявителя. Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл. 78, ал. 1 от ГПК, и на чл. 36, ал. 1 от ЗА, считайки, че след, като заповедния съд е намалил претендираното и платено адвокатско възнаграждение, той не е взел предвид разпоредбите на чл. 39, ал. 2 и 3 от Закона за адвокатурата. Сочи още, че изготвянето на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е чисто техническо действие, а изисква преценка за допустимост, доказателствена основа и обхват на вземането, което не кореспондира с преценката на съда за ниска фактическа и правна сложност. Сочи още, че изплатения от заявителя размер на адвокатското възнаграждение в случая е равен на минималния размер за адвокатско възнаграждение за заповедно производство изчислен съгласно тарифата.

Жалбоподателят намира за недопустимо и незаконосъобразно заповедния съд служебно и по свой почин да намалява размера на претендираното от заявителя заплатено адвокатско възнаграждение мотивирайки съждението си с довода, че заповедното производство има характера на едностранно и безспорно производство, което в първата си фаза от своето развитие не включва участието на ответна страна, поради което според жалбоподателя в рамките на едно такова едностранно и безспорно производство е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като няма как страна, която не е участник в процеса, да направи пред съда възражение за прекомерност на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждения. В този смисъл жалбоподателят приема, че в противоречие с всякакви правила и без да има направено възражение за прекомерност самият заповеден съд е намалил едностранно и по своя служебна инициатива претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение, като по този начин е превишил предоставените му от закона властнически правомощия, като грубо и пряко е нарушено диспозитивното начало заложено в чл. 6, ал. 2 от ГПК, съгласно което предметът на делото и обемът на дължимата от съда защита и съдействие се определя от страните.

По тези причини представителят на банката приема тази част от атакуваното разпореждане за неправилна, моли въззивния съд да я отмени и да му присъди в цялост претендираното от доверителят му адвокатско възнаграждение.

След, като обсъди жалбата и наведените с нея аргументи съдът намира същата за основателна.

Претендираното в размер на 5680.20 лв. адвокатско възнаграждение е в минималният предвиден в наредбата за възнаграждения за адвокатска работа размер съобразно цената на исковата претенция. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника и понастоящем е влязла в сила. Частната жалба срещу атакуваното разпореждане в частта му за разноските е надлежно администрирана и връчена на длъжника, който не е възразил за прекомерност срещу претендирания размер на адвокатското възнаграждение нито пък е изразил становище по нея. В този смисъл и съобразявайки едностранният характер на заповедното производство ОС намира, че първоинстанционния съд неправилно е редуцирал претендирания в минимален размер адвокатски хонорар съобразен с наредбата и цената на иска.

В този смисъл жалбата се явява основателна, което мотивира въззивният съдебен състав да отмени първоинстанционното разпореждане в обжалваната част, а вместо него да разпореди издаване на заповед за изпълнение за разликата над присъдените 1000 лв. до претендирания размер от 5680.20 лв. адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода от делото претенцията на жалбоподателя за разноски във въззивното производство представляващи платена държавна такса са основателни и следва да се присъди такава в размер на 5.27€ /пет евро и двадесет и седем евроцента/ представляващи равностойността на 10.32лв. /десет лева и тридесет и две стотинки/.

Водим от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2327 от 01.12.2025г. по ч.гр.д. № 1120/2025, по описа на Районен съд-Тутракан, В ЧАСТТА с която заповедният съд отхвърлил заявлението с вх. № 6070/18.11.2025 на „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, против М. Й. М. с ЕГН **********, за Присъждане на деловодни разноски за заповедното производство за адвокатско възнаграждение за разликата над присъдените 1000 /хиляда/ лева до претендираните 5680.20лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Витоша“, ул.

„Околовръстен път” № 260, против М. Й. М. с ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.

„ДРУЖБА“, бл.216, вх. „Д“, ет.5, ап.14, за сумата от 2392.94€ /две хиляди триста деветдесет и две евро и деветдесет и четири евроцента/ представляващи паричната равностойност на 4680.20лв, представляваща разликата между действително дължимия като деловодни разноски по ч.гр.д. №1120/2025г. на РС – Тутракан адвокатски хонорар от 5680.20 лв. и присъдения със Заповед за изпълнение № 685 / 01.12.2025г. по ч.гр.д. № 1120/2025г. на РС – Тутракан, в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,ЕИК 000694749, такъв от 1000лв.

„Околовръстен път” № 260, против М. Й. М. с ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.

„ДРУЖБА“, бл.216, вх.Д, ет.5, ап. 14, за сумата от 5.27€ /пет евро и двадесет и седем евроцента/ представляващи равностойността на 12.75 лв. платена държавна такса за жалбата срещу разпореждането в частта за разноските по ч.гр.д. № 583/2025г. на ОС - Силистра.

В останалата си част Разпореждане № 2327 от 01.12.2025г. по ч.гр.д. № 1120/2025, по описа на Районен съд-Тутракан е влязло в законна сила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Силистра, 11.03.2026 г.

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева