Решение № 1791 от 12.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1791 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20241110200181 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-000922 от 27.01.2023 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В. М. Г., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДВП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на Г. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

2. За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.

Недоволна от НП е останала жалбоподателката, която го обжалва в срок.

В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че е санкционирана повторно за едно и също деяние, защото със Споразумение се е признала за виновна за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и наказването й по административен ред било в разрез с правилото non bis in idem. Оспорва се фактическата обстановка, приета в НП като неправилно установена. Иска се отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а за нея се явява процесуален представител в лицето на адвокат А.. Той пледира за отмяна на 1 издаденото НП като поддържа аргументите, визирани в жалбата и претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, а взема становище по жалбата в писмени бележки. Излагат се съображения, че издаденото НП било правилно и законосъобразно. Иска се да бъде потвърдено. Претендират се разноски и е обективирано възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 16.01.2023 г., около 01:30 ч., жалбоподателят Г. управлявала лек автомобил „Алфа Ромео” с рег. № СВ **** МТ, движейки се в гр. София, на паркинга пред шесто районно управление на МВР, находящ се на бул. „Братя Бъкстон“ № 5. Същата извършвала маневра движение назад, която не подсигурила с лице, което да й сигнализира при опасност за движението и реализирала пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Ситроен“, с рег. № СВ **** КР, който бил паркиран и ударила автомобила със задната лява част на управлявания от нея автомобил „Алфа Ромео“. Същата била забелязана от служителя на 06 РУ Р. З., била спряна от него веднага, за да не напусне местопроизшествието. На място били повикани и съответно пристигнали служители на ОПП СДВР за установяване на ПТП-то. Г. била тествана за употреба на алкохол с техническо средство тип „Дрегер“, който отчел 1,85 на хиляда. Бил издаден и талон за кръвно изследване с № 107975/16.01.2023 г., но при посещаване на болничното заведение, Г. отказала да даде кръвна проба за установяване на алкохолната концентрация в кръвта й. По време на извършената проверка на мястото на произшествието жалбоподателката отказала да се тества за наркотични вещества. На място била съставена докладна записка за случая, а на нарушителя бил съставен АУАН № 857053/16.01.2023 г., с който й били вменени две извършени административни нарушения – по чл. 40, ал. 1, пр. 2 и по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил връчен на Г. срещу подпис.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-4332-000922 от 2

27.01.2023 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В. М. Г., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1.

За нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДВП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на Г. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

2.

За нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели А. Иванов, О. Велков и Р. З., както и въз основа на писмените доказателства, приети и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът намира, че показанията на свидетелите са еднопосочни и логични.

Същите дават достатъчна представа за случилите се събития и от тях се установяват времето, мястото, начинът и авторът на извършените нарушения.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви противоречия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентен административен орган, спазена е формата за съставянето им, а те съдържат всички необходими реквизити. Съдът обаче намира, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения досежно нарушението по чл.

174, ал. 3 от ЗДвП, което се изразява в недостатъчност на описанието на извършеното нарушение, като от словесното съдържание на фактическата обстановка не става еднозначно ясно, че жалбоподателят е отказала тестване точно за наркотични вещества.

Съдът намира, че точната словесна формулировка, в която се изразява цялостното описание на това нарушение, е изключително лаконична по своя 3 характер и съдържанието й е следното: „Водачът отказва да бъде тестван с техническо средство Дръг Чек 5000 (отказва да даде качествена проба)“. От съдържанието на тази словесна формулировка не става ясно защо точно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а тя е буквално пренесена от АУАН в НП, без АНО да внесе нужните уточнения във фактологията. Съдът намира, че за да бъде описано по достатъчен начин извършеното нарушение, от съдържанието на НП следва да става ясно недвусмислено защо и за какви действия лицето е било санкционирано. В АУАН липсва твърдение, че жалбоподателят е отказала да се тества за употреба на наркотични вещества, а се сочи, че е отказала да бъде тествана с техническо средство „Дръг Чек 5000.

За какво обаче, не става ясно, а жалбоподателят не е длъжна по презумпция да знае какво се изследва с посоченото устройство. Поради това, съдът счита, че бидейки описано по този начин нарушението, неговото словесно формулиране нарушава правото на защита на наказаното лице, защото не може да се установи защо точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Ето защо, НП в тази част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“.

Неспазването на това императивно правило влече след себе си определени санкционни последици за виновните лица. Те са уредени в нормата на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, където е предвидено наказание глоба в размер 20 лева за виновното лице.

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършила описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като не се е убедила, че предприетата от нея маневра „движение назад“ е безопасна и по този начин е предизвикала ПТП с намиращия се зад нея спрял автомобил „Ситроен“.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост - жалбоподателят не е предвиждала общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието й, но е била длъжна и е могла 4 да го стори.

Наложеното наказание за това нарушение е точно фиксирано в закона като размер, поради което съдът намира, че не подлежи на редуциране.

При тези съображения, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено по пункт 1 и отменено по пункт 2, по горе изложените съображения.

Доколкото е доказано неправомерно поведение на жалбоподателя и последната е санкционирана правилно дори за едното от двете нарушения, то разноски не следва да й се присъждат.

На въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като правната сложност на делото е изключително ниска, съгласно правилата за неговото изчисляване, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

НП №

23-4332-000922 от 27.01.2023 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, в неговия пункт 1, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В. М. Г., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДВП, на основание чл. 183, ал.

2, т. 11 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ НП № 23-4332-000922 от 27.01.2023 г., издадено от Г.Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, в неговия пункт 2, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на В. М. Г., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване от правоуправление на

МПС за срок от

24 месеца, като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА В. М. Г., с ЕГН ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

5

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6