Решение № 2762 от 03.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2762 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330118172 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от Й. К. К. против „Плутон – 1“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед от 09.08.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 12803/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от 23 500 лв., представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 12.03.2020 г. и с падеж на 17.05.2021 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 12.03.2020 г. Р. Г. Т. е подписала в качеството си на управител на „Плутон – 1“ ЕООД запис на заповед, по силата на който дружеството – издател се е задължил да заплати на ищеца сумата от 23 500 лв.

Твърди, че в записа на заповед е установен падеж на 17.05.2021 г. Поддържа, че записът на заповед е издаден в законоустановената за това форма и отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, като подписът на издателя е положен собственоръчно. Сочи, че записът на заповед представлява годен от външна страна документ, като падежът за изпълнение на задължението е настъпил. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответникът „Плутон – 1“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че управителят на дружеството Р. Г. Т. не е подписала процесния запис на заповед, като ответното дружество не се е задължило по последния и не се намира в търговски взаимоотношения с 1 ищеца. Счита, че в записа на заповед не е налице яснота относно падежа на задължението и дали следва да се изпълни до 24:00 ч. на 17.05.2021 г. или до 17:00 ч. на 17.05.2021 г., като тази празнина не може да се запълни по реда на чл. 536, ал. 2 ТЗ. Поддържа, че в записа на заповед са посочени две взаимно изключващи се места за плащане, като тази празнина не може да се запълни по реда на чл. 536, ал. 3 ТЗ. По така изложените съображения счита, че записът на заповед е нищожен. Поддържа, че записът на заповед е нищожен и поради порок във волята и липса на съгласие. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ищеца.

С разпоредбата на чл. 238, ал. 2 ГПК е предвидено, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Следователно, за да е налице хипотезата на тази процесуална норма, следва кумулативно да се установят следните предпоставки: ищецът да не се е явил в първото съдебно заседание, за което е бил редовно призован; да не е взел становище по отговора на исковата молба; да не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и ответникът да е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. С разпоредбата на чл. 239 ГПК е установено, че за постановяване на неприсъствено решение следва на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В случая ищецът не е взел становище по отговора на исковата молба, както и по изготвения с Определение № 1728 от 05,02.2025 г. проект на доклад по делото.

Ищецът е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, проведено на 30.05.2025 г. на основание чл. 41, ал. 2 ГПК, но не е изпратил процесуален представител, който да осъществи процесуална защита и съдействие в публичното съдебно заседание. Ищецът не е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие в проведеното за разглеждането му открито съдебно заседания, по което е даден ход на делото. Същевременно е бил предупреден за възможността по отношение на него да бъде постановено неприсъствено решение, с определението за насрочване на делото и призовката за първото по делото съдебно заседание, в която са обективирани указания в този смисъл.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 2 ГПК.

Налице е и следващата кумулативно изискуема предпоставка за 2 постановяване на неприсъствено решение, а именно да се установява, че исковата претенция е вероятно неоснователна. Това е така, доколкото с Протокол № 5001/11.09.2024 г. по а.н.д. № 4800/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с който е одобрено на основание чл. 382, ал. 7 НПК постигнатото между РП - Пловдив, представлявана от прокурор Е.М. от една страна и от друга страна обвиняемият Й. К. К. споразумение, по силата на което обвиняемият е признат за виновен за престъпление по чл. 316, вр. чл.

315, ал.1, вр. чл. 309, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на ***г. в ***, при условията на посредствено извършителство чрез Б. С. З., ЕГН **********, съзнателно се е ползвал пред Районен съд - Пловдив от частен документ Запис на Заповед, съставляващ попълнен лист носещ подписа на издателя - Р.

Г. Т., ЕГН **********, със съдържание, което не съответства на волята на подписания, а именно че Р. Г. Т., ЕГН **********, в качеството си на управител на „ Плутон - 1", ЕИК 115038506, срещу този запис на заповед се задължава да плати на падежната дата - 17.05.2021г. до 17:00 часа „безусловно" и „без протест" на поемателя Й. К. К., ЕГН: **********, сумата от 23 500 лева, на адрес - ***, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като предмет на престъплението е ценна книга, като обвиняемият е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78 а НК.

Следователно с влязло в законна сила споразумение е прието, че издаденият запис на заповед представлява неистински документ.

По силата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Влязлото в сила споразумение има значението на влязла в сила присъда и е задължително за съда, който разглежда гражданските последици от деянието – арг. чл. 383 НПК. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 226 от 08.12.2016 г. по гр. д. № 1349/2016 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС.

Следователно се установява, че записът на заповед е неистински документ и в този смисъл е нищожен, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 535, ал. 1 ТЗ за неговата форма. В този смисъл е Решение № 158 от 5.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2003 г., ТК.

По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като в полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото такива в исковото и заповедното производство не са сторени.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. К. К., ЕГН **********, с адрес ***, против „Плутон – 1“ ЕООД, ЕИК 115038506, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 33, ап. 14, установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед от 09.08.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 12803/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от 23 500 лв., представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 12.03.2020 г. и с падеж на 17.05.2021 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4