Решение № 260032 от 20.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2000/2018
- Вид
- Решение № 260032
- Подписан
- 20.03.2025
- В сила
- 16.12.2025
- Състав
- ЕЛЕНА СВЕТЛИНОВА ШИПКОВЕНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 94 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 23 · Закон за гарантиране на влоговете в банките
- чл. 103 - чл. 105 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103 - чл. 105 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103 - чл. 105 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за кредитните институции
- чл. 116, ал. 2, т. 1-4 · Закон за кредитните институции
- чл. 116, ал. 2, т. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 116, ал. 2, т. 1-4 · Закон за кредитните институции
- чл. 116, ал. 2, т. 1-4 · Закон за кредитните институции
- чл. 119, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 144, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 688, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 690, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 692, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 7 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 8 · Търговски закон
- чл. 725 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 20.03.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18 състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА при секретаря Илияна Коцева като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2000 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по предявени от длъжника „С.М.К.” АД,
ЕИК *********, против ответника – кредитор „К.Т.Б.” АД
/н/, ЕИК *********, отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 1, т.
1 ТЗ, за установяване несъществуването на вземанията на ответника спрямо ищеца, както следва: 1. вземания, произтичащи от Договор за банков кредит от 04.02.2013 г., изменен и допълнен с пет анекса към него в общ размер на 49 455 924,20 лв., от които главница в размер на 24 857 958 евро, с левова равностойност 48 617 940,00 лв. и лихва в размер на 428 454,54 евро, с левова равностойност 837 984,20 лв. и 2. вземания, произтичащи от Договор за инвестиционен банков кредит от 10.01.2011 г., изменен и допълнен с три анекса към него, в общ размер на 27 668 594,09 лв., от които главница в размер на 13 742 231,18 евро, с левова равностойност 26 877 468,01 лв. и лихва в размер на 181 758,42 евро, с левова равностойност 355 488,57 лв. и такса за управление 222 737,92 евро, с левова равностойност 435 637,51 лв., които вземания са включени в Списъка на приетите вземания на кредиторите на „С.М.К.“ АД, изготвен на 14.05.2018 г., обявен в Търговския регистър на 22.05.2019 г., както и при условията на евентуалност иск за установяване несъществуването на обезпечение чрез залог върху търговското предприятие на „С.М.К.“ АД, вписан в ТРРЮЛНЦ под № 20180402113221, обезпечаващо вземанията, произтичащи от Договор за инвестиционен банков кредит от 10.01.2011 г., изменен и допълнен с три анекса към него, в общ размер на 27 668 593,09 лв., от които главница в размер на 13 742 231,18 евро, с левова равностойност 26 877 468,01 лв. и лихва в размер на 181 758,42 евро, с левова равностойност 355 488,57 лв. и такса за управление 222 737,92 евро, с левова равностойност 435 637,51 лв., които вземания са включени като обезпечени вземания в Списъка на приетите вземания на кредиторите на „С.М.К.“ АД, изготвен на 14.05.2018 г., обявен в Търговския регистър на 22.05.2018 г.
Ищецът твърди, че горепосочените вземания са включени в списъка на приетите от синдика вземания, обявен в Търговския регистър на 22.05.2018 год. по партидата на длъжника „С.М.К.“ АД — в производство по несъстоятелност, открито с решение №637 от 26.03.2018 г. по т.д. № 897/2017год. на СГС, Търговско отделение, 7 състав. С определение на съда, постановено по реда на чл. 692, ал 4 ТЗ, обявено в ТРРЮЛНЦ на 19.09.2018 год., възражението на длъжника срещу списъка на приетите вземания е оставено без уважение.
Ищецът твърди, че вземанията на ответника „К.Т.Б.”
АД /н/ по процесните договори за кредит са били погасени чрез прихващания, извършени през 2014 г., поради което не съществуват. Това се установявало от приетата съдебно-счетоводна експертиза в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество. Ищецът релевира възражение за погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Ищецът поддържа, че не е налице валидно учредено и налично обезпечение, представляващо особен залог върху търговско предприятие, което да обезпечава твърдените вземания на „КТБ“ АД /н/, произтичащи от Договор за инвестиционен банков кредит от 10.01.2011 г., изменен и допълнен с три анекса. Сочи, че особения залог, който е бил вписан в ТРРЮЛНЦ под № 20180402113221 по партидата на ищеца представлява подновяване на вписването на вече заличен особен залог върху търговското предприятие, който към датата 02.04.2018 г. е бил законосъобразно заличен. С разпоредбата на параграф 5 от ПЗР към ЗИД на ЗБН било прогласено, че извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на ответната банка – в несъстоятелност, в периода от поставянето под специален надзор до датата на откриването на процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени от длъжници и/или от трети лица, в полза на банката обезпечения, са нищожни, а учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя предишен ред. Тази промяна в ЗБН /ДВ бр. 22 от 13 март 2018 г./ обаче нарушавала международноправни актове от висш порядък, които имат примат над националното законодателство на РБ, както и нарушавала Конституцията на Република България.
Тяхното нарушаване от националния законодател е недопустимо и санкцията за подобно нарушение следва да се изразява в отказ от прилагането на националното законодателство, което им противоречи.
По изложените съображения ищецът моли да бъде признато за установено по реда на чл. 694, ал.
1, т. 1 ТЗ, че не дължи на „К.Т.Б.” АД /н/, описаните суми, включени в списъка на приетите вземания и одобрен от съда с определение, обявено в ТРРЮЛНЦ на 19.09.2018 год. и при условията на евентуалност, да бъде установено, че вземанията на КТБ АД /н/, произтичащи от Договор за инвестиционен банков кредит от 10.01.2011 г., изменен и допълнен с три анекса към него, не са обезпечени чрез залог върху търговското предприятие на „С.М.К.“ АД, вписан в ТРРЮЛНЦ под № 20180402113221. Ищецът не претендира разноски за производството.
Ответникът
„К.т.б.“ АД, в несъстоятелност, оспорва исковете. По основателността на предявените искове ответника твърди, че валидността на прихващанията, с които се сочи че са погасени процесните вземания са предмет на оспорване по образувани и висящи т. д. № 771/2016 г. на СГС, VI 17 състав и по т. д. № 760/2017 г. на СГС, VI 3 състав. Следователно погасяване на вземанията на банката чрез прихващане е спорно обстоятелство, като с оглед на този спор относно валидността на прихващанията правилно са приети предявените вземания под условие в списъка на приетите вземания на кредиторите.
Допълнителен аргумент затова били и кратките преклузивни срокове в производството по несъстоятелност, които не биха позволили на банката да предяви вземаният си след влизане в сила на решенията по делата за валидността на извършените прихващания. Именно тези срокове налагат и според съда по несъстоятелност, нуждата да се признае възможност вземанията на банката да се предявят под условие по реда на чл. 725 ТЗ. Ответникът оспорва твърдението, че параграф 5 от ПЗР на ЗИДЗБН противоречи на сочените от ищеца международни актове и на Конституцията на РБ.
В допълнителната искова молба в срока по чл. 372 ГПК ищецът поддържа изцяло всички твърдения, доводи, възражения, изводи и искания, направени в исковата молба.
В отговор на допълнителна искова молба в срока по чл. 373 ГПК ответникът оспорва исковете като недопустими, евентуално като неоснователни.
Синдикът на „С.М.К.“ АД е изразил становище за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове срещу "КТБ"АД/н/.
Изложил е съображения, аналогични на тези, изложени от ответника и е посочил, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приключването с окончателен съдебен акт на цитираните по-горе търговски дела, с предмет валидността на извършените прихващания.
С определение от 12.02.2019 год., постановено по т.дело №2000/2018 год. по описа на СГС, VI-18 с-в, съдът на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спрял производството по делото до приключване на търговско дело № 771/2016 г. по описа на СГС, VI 17 състав и на търговско дело № 760/2017 г. по описа на СГС, VI 3 състав.
С молба от 02.02.2024 г. ищецът е посочил, че двете производство по горецитираните търговски дела по описа на СГС са приключили с влезли в сила съдебни актове, с които са отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл.
59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявени от „КТБ“ АД /н/ срещу ищеца, поради което се сочи, че ответната банка не притежава качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на „ С.М.К.“ АД /н/.
По делото е установено, че преюдициалните спорове са били разрешени с влезли в сила съдебни решения, поради което настоящото производство е било възобновено с определение от 21.02.2024 г.
В становище от 26.03.2024 г. ответникът „К.Т.Б.“ АД /н/ поддържа, че не оспорва влизането в сила на съдебните актове, с които са отхвърлени предявените от синдика на банката искове с правно основание чл. 59 ЗБН. Счита обаче, че само по себе си това обстоятелство не обуславя действителност на извършените прихващания, респ. до валидно и законосъобразно погасявена на задълженията към банката. Твърди, че прихващанията са нищожни и не са породили погасителен ефект, като релевира следните възражения за нищожност: прихващанията са извършени в периода, следващ решение № 73/20.06.2014 г., респ. решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ, с които първоначално „КТБ“ АД е поставена под специален надзор на основание чл. 115 и сл. /отм./ ЗКИ, поради което считано от налагане на посочените мерки- 20.06.2016 г. вземанията на кредиторите на банката не са изискуеми, и тъй като едното вземане е неизискуемо, то не е извършено валидно прихващане; налице е нищожност на извършените прихващания и с оглед забрана на УС на БНБ, обективирана в горецитираните решения, за извършване на платежни операции, и доколкото длъжникът по вземанията по депозитите е търговска банка и изричните разпоредби на ЗПУПС и Наредба № 3 от 16.07.2009 г. на УС на БНБ за условията и ред за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти /отм. ДВ, бр. 37/04.05.2018 г., в сила от 08.05.2018 г./, то цесии на вземания с длъжник - търговска банка имат характер на платежни операции, извършването на които е забранено с оглед наложения специален надзор; основание за нищожност е липсата на достатъчна индивидуализация на пасивното вземане, чието погасяване се цели с отправяне на всяко от изявленията за прихващане, както и поради заобикалянето на закона, в частност редът на удовлетворяване на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност по чл. 94 ЗБН.
Ищецът оспорва възраженията на ответника за нищожност на извършените прихващания като недопустими и неоснователни.
Твърди, че процесните прихващания са извършени в периода от 30.10.2014 г. до 07.11.2014 г. С решение № 104/15.08.2014 г. на УС на БНБ, на „КТБ“ АД е било позволено да извършва платежни операции за целите на погасяване на кредити към банка, поставена под специален надзор, от сметки при същата банка на кредитополучателя, на негови съдлъжници или на негови поръчители, когато съзадължеността или поръчителството са възникнали преди 01.06.2016 г. В случая извършените прихващания попадат изцяло в обхвата на решението на УС на БНБ, поради което задълженията на ищеца по договорите за банков кредит са валидно и законосъобразно погасени в пълен размер. При всяко едно от процесните прихващания пасивното вземане е било ясно и категорично индивидуализирано по недвусмислен начин, и същите са извършени законосъобразно, което се потвърждава от влезлите в сила съдебни актове по т. дело № 771/2016 г. по описа на СГС и по търг. дело № 760/2017 г. по описа на СГС, с които са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 59 ЗБН.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от справка в Търговския регистър, с решение №637 от 26.03.2018 г. по т.д. № 897/2017год. на СГС, Търговско отделение, 7 състав, е обявена неплатежоспособността на ищеца „С.М.К.“ АД /с предишно наименование „Литекс Моторс“ АД/, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност на дружеството и назначен временен синдик.
По делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че с молба за предявяване на вземане с вх. № 50663/11.04.2018 г. ответникът „К.Т.Б.” АД – в несъстоятелност е предявила в производството по несъстоятелност на длъжника „С.М.К.“ АД вземания, произтичащи от
Договор за инвестиционен банков кредит от 10.01.2011 г., изменен и допълнен с три анекса към него, от които главница в размер на 13 742 231,18 евро, с левова равностойност 26 877 468,01 лв. и лихва в размер на 181 758,42 евро, с левова равностойност 355 488,57 лв. и такса за управление 222 737,92 евро, с левова равностойност 435 637,51 лв., както и вземания, произтичащи от Договор за банков кредит от 04.02.2013г., изменен и допълнен с пет анекса към него, от които главница в размер на 24 857 958 евро, с левова равностойност 48 617 940,00 лв. и лихва в размер на 428 454,54 евро, с левова равностойност 837 984,20 лв.
Разпечатката съдържа 33 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7b7ad9d-98f5-4188-9662-9e8a9d3a1338