Определение № 419 от 23.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. Ловеч, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500244 по описа за 2025 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба с вх. № 3151/ 11.03.2025 г. (клеймо 10.03.2025 г.) от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, чрез юрисконсулт ГГ.Ант., срещу Разпореждане № 589/ 28.02.25 г., постановено по ч.гр.дело № 378 по описа за 2025 година на Ловешкия районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Р. М. А., ЕГН **********, адрес: *****, за неплатена главница в размер на 2 837.99 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 991.01 лева, дължимо за периода от 01.11.2023 г. до 04.10.2024г. и законна лихва в размер на 50.51 лева дължима от 04.10.2024 г. – датата на предсрочната изискуемост до 26.02.2025 г.

Излага съображения за неправилност изводите на заповедния сьд за недействителност на договора. Изтъква, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, позовава се на практика на ОСГаброво и ОС-Варна. Счита, че съдът не е направил задълбочен анализ на критериите в чл.143 от т.1 до т.20 ЗЗП, а освен това не е приложена правилно и разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗЗП. По същество счита, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен.

1

По отношение на отхвърленото заявление за договорното възнаграждение посочва, че същото е уговорено при сключване на договора, уговоР.ят лихвен процент и ГПР отговарят на законовите ограничение и не противоречи на добрите нрави. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методиката за формиране на ГПР, тъй като е фиксиран, подобно изискване има само при наличието на референтен процент.

По отношение на законната лихва, намира, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението и досежно лихвата за забава. Същата не представлява неравноправна клауза, като кредиторът има право да получи обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане.

Изтъква, че договорът отговаря на всички законови императивни изисквания, поради което разпореждането в атакуваната част е неправилно.

Моли, да бъде отменено разпореждането, с което е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника и да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания, както и съответните съдебноделоводни разноски.

Разпореждане е връчено по електронен път на 05.03.25 г, а жалбата е подадена на 10.03.25 г., т.е. в срока по 275, ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано по подадено до Ловешкия районен съд заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника Р. М. А., ЕГН **********, адрес:

*****; за парично вземане, основано на Договор за потребителски кредит № 40007016011/ 10.12.2021 година за сумата от 5 000 лева, срок за изплащане 36 месеца с месечна вноска от 240 лева. Заявена е претенция от общо 5 957.31 лева, от които: неплатена главница в размер на 2 837.99 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 991.01 лева, дължимо за периода от 01.11.2023 г. до 04.10.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 555.60 лева – Фаст, и 1 022.20 лева - Флекси, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава поведе от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит в размер на 500 лева, начислени на 04.08.2023 г. и законна лихва в размер на 50.51 лева, дължима от 04.10.2024 г. - датата на предсрочната изискуемост 2

26.02.2025 г., законната лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане, 119.15 лева – държавна такса и 180 лева юрисконсултско възнаграждение и 80 лева подготовка на документи на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 13 2 от НЗПП.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел – направила е 19 погасителни вноски и е изпаднал в забава на 02.08.2022 г.

Начислена е и такса по тарифата в размер на 500 лева, като на 04.10.2024 година кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Към заявлението е приложен договорът за потребителски кредит, погасителен план, анекс от 18.02.2022г. и погасителен план към него, анекс от 22.02.2023 г., погасителен план към него.

С Разпореждане № 589/ 28.02.2025 година по ч.гр.дело № 378 по описа за 2025 година на Ловешкия районен съд е отхвърлил заявлението изцяло, като е приел, че договорът е недействителен порадиналичието на неравноправни клаузи, дължи се чистия размер на главницата по кредита и с извършените плащания в размер на 6 732.20 лева, главницата от 5 000 лева е погасена изцяло.

От приложения към заявлението Договор за потребителски кредит № 40007016011/ 10.12.2021 година е видно, че заемната сума е 5 000 лева, срок за изплащане 36 месеца с месечна вноска от 240 лева, при ГПР 49.24 %, ГЛП 41 %, лихвен процент на ден: 0.11% и дължима сума по кредита: 8 639.40 лева.

Възнаграждението за пакет допълнителни услуги е 1250 лева за Фаст и 2 300 лева за Флекси. Размерът на вноските за допълнителните услуги е 98.61 лева.

Общият размер на месечната вноска е 338.61 лева, платима на 1 –во число от месеца, а общото задължение 12 189.40 лева. Твърдението е, че са платени деветнадесет вноски.

Частната жалба е неоснователна.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

3

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Съгласно чл. 410, ал.3, вр. чл.411, ал.2, т.3, вр. чл.7, ал.3 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.

Настоящото производство е с предмет Разпореждане № 594/ 04.03.2025 година по ч.гр.дело № 277 по описа за 2025 година, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Р. М. А., ЕГН **********, адрес: *****, за неплатена главница в размер на 2 837.99 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 991.01 лева, дължимо за периода от 01.11.2023 г. до 04.10.2024г. и законна лихва в размер на 50.51 лева дължима от 04.10.2024 г. – датата на предсрочната изискуемост до 26.02.2025 г.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

Безспорно в настоящото производство ответникът-въззиваем е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на закона за защита на потребителите, поради което са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, като при действието на чл. 7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.

В конкретния случай, споразумението за допълнителни услуги е нищожно по смисъла на чл. 23, вр. чл.22 от ЗПК. Съображенията за това са следните. От приложения договор за потребителски кредит и погасителния план, е видно, че възнаграждението за допълнителни услуги е включено в общия размер на месечната вноска по кредита, представлява разход по кредита и следва да бъде включен в ГПР. В този смисъл е и решение от 31.03.2024 година на СЕС по дело №С-714/22 г., съгласно което чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 28.04.2008 г. относно договорите 4 за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговоР. към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието ГПР по смисъла на посочения чл.3 б.“и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Освен това чл.10, §2 б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.“ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В процесния договор е видно, че пакетът допълнителни услуги не е включен в ГПР в нарушение на чл. 12,т.9 от ЗПК, поради което съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 от ЗПК.

При тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид този изход от процеса на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, не следва да се присъждат разноски.

Водим от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Разпореждане № 589/ 28.02.25 г., постановено по ч.гр.дело № 378 по описа за 2025 година на Районен съд – Ловеч в атакуваната част за неплатена главница в размер на 2 837.99 лева;

5 неплатено договорно възнаграждение в размер на 991.01 лева, дължимо за периода от 01.11.2023 г. до 04.10.2024г. и законна лихва в размер на 50.51 лева дължима от 04.10.2024 г. – датата на предсрочната изискуемост до 26.02.2025 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6