Определение № 625 от 17.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600808 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по постъпила частна въззивна жалба от Б. В. Д. срещу Определение № 172 от 09.10.2025 г., постановено по ЧНД 392/2025 г. по описа на РС – С., с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.06.2025 г. по ДП № 91/2024 г. по описа на ОСлО при СОП.

В жалбата се поддържат доводите за неправилност и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване, изложени в пред първоинстанционния съд, като се иска от въззивния състав да отмени обжалваното определение, а делото да бъде върнато на прокуратурата със задължителни указания за правилното прилагане на закона.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е процесуално допустима.

Софийският окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното.

Досъдебно производство № 91/2024 г. по описа на ОслО при СОП (пр.

1 пр. № 1356/2023 г. по описа на РП – С., ТО – И.) е образувано на 15.08.2023 г. с постановление на прокурор от ТО – И., след отвод на всички прокурори от РП – С. (с изключение на тези от ТО – И.).

Първоначално разследването е водено от разследващ полицай при ОДМВР – София, поради отвод на полицейските служители в РУ – С., като в последствие с постановление на Окръжния прокурор от 17.04.2024 г., разследването по досъдебното производство е възложено на следовател при ОСлО при СОП, поради фактическа и правна сложност.

Производството е водено за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, за това че не е изпълнена Заповед за незабавна защита, издадена от РС – С. по гр.д. № 738/2023 г., с която М. М . С. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Б. В. Д. и Д. М. С. (негова дъщеря), а така също и да не се доближава до последните, жилището им и местата за социален отдих и контакт, които те посещават.

В хода на разследването по горепосоченото досъдебно производство няма привлечено в качеството му на обвиняем лице.

С постановление на наблюдаващия прокурор от ТО – И. при РП – С. от 09.06.2025 г., наказателното производство е прекратено, като този акт е обжалван от Б. В. Д. първоначално пред РС – И., поради неправилни указания.

Постановеното от РС – И. Определение № 146 от 18.07.2025 г., по ЧНД № 261/2025 г. по описа на същия съд е било предмет на проверка от настоящия въззивен състав в производството по ВЧНД № 646/2025 година. С Определение № 485 от 24.09.2025 г. въззивният съд отмени постановеното от РС – И. определение и прекрати образуваното пред него съдебно производство, като прие, че посоченият съд не е компетентен да се произнесе по жалбата на Д. срещу постановлението за прекратяване. Със същото определение въззивният съд изпрати делото на РС – С. за произнасяне по реда на чл. 243, ал. 5 НПК по подадената от Д. жалба срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.06.2025 година.

Именно този акт на РС – С. е предмет на проверка в настоящото производство. За да остави без разглеждане подадената жалба, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не е процесуално легитимирана да обжалва прокурорския акт, доколкото същата не притежава качеството на „пострадал“ от престъплението по чл. 296, ал. 1 НК.

2

Настоящият въззивен състав напълно се солидаризира с изводите на районния съд, касателно недопустимостта на подадената от Б. Д. жалба срещу постановление на РП – С., ТО И.. Верни и обосновани са съображенията, изложени в мотивите към обжалвания акт, за липса на процесуална легитимация на жалбоподателката да инициира съдебен контрол върху прекратяване на наказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК процесуално легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. По смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК „пострадал“ е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, като съгласно правната доктрина и съдебната практика, вредите следва да са настъпили в пряка причинно-следствена връзка от осъщественото деяние. В този смисъл е и задължителното за съдилищата тълкуване на понятието „пострадал", респ. за кръга на лицата, легитимирани да инициират производство по реда на чл. 243, ал. 4 НПК в ТР № 2/2002 г. на ОСНК, ВКС.

Предмет на разследване по процесното досъдебно производство е било извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, изпълнителното деяние на което се изразява в неизпълнение на издадена заповед за защита от домашно насилие. Престъплението по чл. 296, ал. 1 НК е формално, на просто извършване, както правилно сочи районния съд, като за осъществяването му е неотносимо дали се нарушават други права на гражданите, свързани със защитата на личността им. Изложеното налага извод, че наличието на пострадало лице, по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, което да е претърпяло реални вреди от инкриминираното деяние, не се явява задължителен елемент от обективна страна, при оценка съставомерността на престъплението по чл.

296, ал. 1 НК.

Дори да се приеме, че с неизпълнението на издадената в полза на жалбоподателката заповед за защита е засегната нейната индивидуалната правна сфера, то такова засягане е несъставомерно. В този смисъл са мотивите към задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2 от 25.11.2020 г. по тълк. д. № 2/2019 г., н а ОСГК на ВКС. В решението е посочено още, че с престъплението по чл. 296, ал. 1 НК не се накърняват права на отделната личност, тъй като отношенията, защитени от постановената 3 заповед за защита, която в последствие е нарушена, остават извън непосредствения и общ обект на престъплението.

Следва да се отбележи също, че предвид твърденията на жалбоподателката не може да се приеме, че в случая се касае за преки и непосредствени вреди, причинени с и от инкриминираното деяние. Ето защо и независимо, че ДП е било образувано по неин сигнал, жалбоподателката няма качеството на пострадало лице по смисъла на чл. 74 НПК от престъплението по чл. 296, ал. 1 НК, за което е водено прекратеното наказателно производство.

Следователно същата не разполага и с правото да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че жалбоподателката разполага с възможността, визирана в чл. 46, ал. 4 НПК – да обжалва постановлението на прокурора пред по-горестоящия прокурор по реда на чл.

243, ал. 10 НПК.

Всичко гореизложено мотивира въззивният съд да приеме, че обжалваното определението на РС – С. е законосъобразно и правилно и като такова следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 172 от 09.10.2025 г., постановено по ЧНД 392/2025 г. по описа на РС – С..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600808 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по постъпила частна въззивна жалба от Б. В. Д. срещу Определение № 172 от 09.10.2025 г., постановено по ЧНД 392/2025 г. по описа на РС – С., с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.06.2025 г. по ДП № 91/2024 г. по описа на ОСлО при СОП.

В жалбата се поддържат доводите за неправилност и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване, изложени в пред първоинстанционния съд, като се иска от въззивния състав да отмени обжалваното определение, а делото да бъде върнато на прокуратурата със задължителни указания за правилното прилагане на закона.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е процесуално допустима.

Софийският окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното.

Досъдебно производство № 91/2024 г. по описа на ОслО при СОП (пр.

1 пр. № 1356/2023 г. по описа на РП – С., ТО – И.) е образувано на 15.08.2023 г. с постановление на прокурор от ТО – И., след отвод на всички прокурори от РП – С. (с изключение на тези от ТО – И.).

Първоначално разследването е водено от разследващ полицай при ОДМВР – София, поради отвод на полицейските служители в РУ – С., като в последствие с постановление на Окръжния прокурор от 17.04.2024 г., разследването по досъдебното производство е възложено на следовател при ОСлО при СОП, поради фактическа и правна сложност.

Производството е водено за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, за това че не е изпълнена Заповед за незабавна защита, издадена от РС – С. по гр.д. № 738/2023 г., с която М. М . С. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Б. В. Д. и Д. М. С. (негова дъщеря), а така също и да не се доближава до последните, жилището им и местата за социален отдих и контакт, които те посещават.

В хода на разследването по горепосоченото досъдебно производство няма привлечено в качеството му на обвиняем лице.

С постановление на наблюдаващия прокурор от ТО – И. при РП – С. от 09.06.2025 г., наказателното производство е прекратено, като този акт е обжалван от Б. В. Д. първоначално пред РС – И., поради неправилни указания.

Постановеното от РС – И. Определение № 146 от 18.07.2025 г., по ЧНД № 261/2025 г. по описа на същия съд е било предмет на проверка от настоящия въззивен състав в производството по ВЧНД № 646/2025 година. С Определение № 485 от 24.09.2025 г. въззивният съд отмени постановеното от РС – И. определение и прекрати образуваното пред него съдебно производство, като прие, че посоченият съд не е компетентен да се произнесе по жалбата на Д. срещу постановлението за прекратяване. Със същото определение въззивният съд изпрати делото на РС – С. за произнасяне по реда на чл. 243, ал. 5 НПК по подадената от Д. жалба срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.06.2025 година.

Именно този акт на РС – С. е предмет на проверка в настоящото производство. За да остави без разглеждане подадената жалба, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не е процесуално легитимирана да обжалва прокурорския акт, доколкото същата не притежава качеството на „пострадал“ от престъплението по чл. 296, ал. 1 НК.