Решение № 729 от 18.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. *, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И. като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20263110200752 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „*” ЕАД- гр.*, представлявано и управлявано от *, депозирА. чрез адв.А. П., против НП № 03 –2600006/ 28.01.2026г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- *, с което на дружеството, за нарушение на чл.270 ал.2 и ал.3 вр.чл. 128 т.2 от КТ, на основание чл.415в ал.1 от КТ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 150/ сто и петдесет/ евро.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване, от надлежна стрА. и е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В АУАН и НП липсвало пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа стрА., с което било ограничено правото на защита на нарушителя.НП било издадено в нарушение на материалния закон, оспорва се извършването на приетото за установено нарушение и се приема, че липсват доказателства, които да го подкрепят.Съществувало несъответствие между обстоятелствената част на НП и диспозитивната му част по отношение правно организационната форма на санкционирания субект.Санкцията била 1 определена само в евро, без да бъде посочена левовата равностойност и не било ясно дали5 са спазени правилата за превалутиране съгласно ЗВЕРБ.

Ограничавало се и приложението на редукцията за доброволно плащане.

Имало противоречие и относно датата на извършване на нарушението между фактите и посочването на тази дата. Не било ясно и в какво се изразява нарушението, тъй като фигурирали факти за неначисляване на възнаграждение и за последващо изплащане на такова и в тази връзка имало неяснота и между факти и правна квалификация на нарушението. Липсвали факти дали работникът е формулирал писмено искане за изплащане по платежна сметка и дали работодателят попада в режим на задължително безкасово плащане. Липсвала конкретика относно за размера на твърдяното неплащане и реалното отработване и в заключение се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.П., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли жалбата да бъде уважена на посочените в нея основание, приема, че от свидетелските показания е установена различна фактическа обстановка от описА.та в АУАН и НП и моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание въззиваемата стрА. се представлява от ю.к. Х., която оспорва жалбата, а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на нарушението, липса на допуснати процесуални нарушения в хода на АНП и моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Във връзка с подаден сигнал в Д“ИТ“-* от работник, на 11.12.2025г. св.Г. извършила проверка по спазване на трудовото законодателство от „*" ЕООД, ЕИК * в офиса на дружеството, находящ се в гр.*, на ул.“*“ №2, като по време на проверката в офиса на дружеството присъствало упълномощено от представляващият дружеството лице.На место била връчена при4зовка за представяне на нужните за проверката документи в Д“ИТ“.

2

При извършена проверка в Дирекция Инспекция по труда - * по изискА.та и представена на 18.12.2025г. документация от „*" ЕООД, ЕИК * в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, от св.Г. било прието за установено че работодателят не е изплатил договореното основно месечно трудово възнаграждение в уговорения срок, съгласно договорената периодичност на изплащане на трудовите възнаграждения с трудов договор № 99/31.03.2025 г., за част от отработеното време през месец септември 2025 г. на М. Г. Н. ЕГН ********** на длъжност „камериерка" в звено „хотелско домакинство *", стопанисван от „*" ЕООД, находящ се в общ. *, к.к. „*", на пълно работно време - 8 часа. Съгласно договорената периодичност на изплащане същото е следвало да бъде изплатено на работника „до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда". От представените документи по време на проверката било прието за установено, че за месец септември 2025 г. М. Г. Н. е отработила пет работни дни в редовна работна смяна от 07:30 часа до 16:30 часа, като в платежна ведомост (фиш за заплати) са начислени и изплатени 4 работни дни, а един работен ден не е начислен във ведомостта за м. септември 2025 г., и не е изплатен в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за един работен ден. Трудовото възнаграждение на М. Г. Н. на длъжност „камериерка" се изплащало по платежна сметка (по банков път). От представен платежен документ (платежно нареждане) се установило, че основното трудово възнаграждение на М. Г. Н., за част от неизплатеното трудово възнаграждение, за отработеното от нея време през месец септември 2025 г. е изплатено на 18.12.2025 г., т.е. след уговорения срок за периодичност на изплащане на трудовите възнаграждения между страните по трудовото правоотношение.

Предвид горното било прието, че „*" ЕООД не е изплатило част от основното трудовото възнаграждение на М. Г. Н. според отработеното през месец септември 2025 г., съгласно договорената периодичност на изплащане на трудовите възнаграждения с трудов договор № 99/ 31.03.2025 г., к7акто и че нарушението е извършено на 28.10.2025 г. в гр. *, ул. "*" 2 (адрес по седалище и управление на дружеството), където и до която дата е следвало работодателят „*” ЕООД да изплати в цялост основното трудовото възнаграждение на М. Г. Н. според отработеното през месец септември 2025 г., съгласно договорената периодичност на изплащане на трудовите 3 възнаграждения с трудов договор № 99/ 31.03.2025 г. с което дружеството е нарушило чл.270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 128, т.2 от Кодекса на труда

Резултатите от проверката били отразени в протокол, а въз основа на приетите за установени факти, на 09.01.2026г. св.Г. съставила АУАН срещу възз.дружество, в който описала приетото за установено нарушение. АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на упълномощено лице, което го подписало и в съответната графа вписало, че нарушението е отстранено.

В законоустановенияут срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката на 28.01.2026г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка,в което възпроизвел фактическите и правни изводи на актосъставителя и наложил на дружеството-жалбоподател съответното административно наказание.

В хода на съдебното производство бе проведе разпит на св.Н., от показанията на която се установи, че същата е имала отработени 13 работни дни през месец септември 2025г. и е била освободена по нейно желание, тъй като от 15.09.2025г. е следвало да полага грижи за своето внуче. Същата заяви пред съда, че е получила възнаграждение за всички отработени дни, но неправилно е било изчислено обезщетението за неползван отпуск, поради което е подала сигнал в Д „ИТ“-*.

Съдът кредитира показанията на св.Г., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира изцяло и показанията на св.Н., тъй като същите са последователни, искрени и свидетелката няма правен или личен интерес да сочи факти, различни от реално случилите се такива.

Съдът не кредитира присъствената форма, графикът за работа и ведомостта за заплати, тъй като между същите има коренно несъответствие по отношение на реално отработените дни. Графикът е подписан от св.Н., но присъствената форма-не, а от показанията на св.Н. се установи, че същата е отработила повече работни дни от отразеното в присъствената форма и ведомостта за заплати. ОстА.лите писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото са кредитирани от съда, тъй 4 като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

ОписА.та фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – АУАН, НП, протокол за извършена проверка, идентификационна карта за работодателя, копия на трудов договор, от показанията на свидетелите Г. и Н. и остА.лите писмени материали, приобщени по делото.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приетата в с.з. заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок.

Срещу АУАН не са били депозирани конкретни възражения, поради което очевидно АНО е приел липса на спорни обстоятелства.

Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбите на чл.57ал.1т.5 от ЗАНН, НП задължително следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, да бъдат посочени дата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го потвърждават.В тази връзка съдът споделя възраженията, че нарушението, което е било прието за установено, не е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа стрА., не са били посочени обстоятелствата при които същото е извършено и в този смисъл е било ограничено правото на защита на нарушителя.

На първо място в обстоятелствената част на НП е отразено за какво е съставен АУАН, който е поставил началото на АНП, но какво приема за установено от фактическа стрА. самият АНО- не става ясно.

На второ място в НП, а и в АУАН, фигурира единствено правният извод, че за месец септември 2025 г. М. Г. Н. е отработила пет работни дни в редовна работна смяна от 07:30 часа до 16:30 часа, като в платежна ведомост (фиш за заплати) са начислени и изплатени 4 работни дни, а един работен ден не е начислен във ведомостта за м. септември 2025 г., и не е изплатен в уговорения 5 срок договореното трудово възнаграждение за един работен ден, но конкретни факти, в кои дни св.Н. е престирала работна сила, какво възнаграждение е следвало да й бъде изплатено, какво реално е било изплатено- факти липсват и няма как да бъдат подложени на съдебна проверка и да бъдат доказани, респективно оборени.

Липсата на факти, които касаят съставомерни призначи на нарушението, съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничават от една стрА. възможността нарушителят да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си, а от друга стрА. лишават и съда от възможността да прецени извършено ли е административното нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е била ангажирА. административнонаказателната отговорност на конкретния нарушител.

Освен горното, в действителност от съдържанието на АУАН и НП не става ясно какво точно нарушение се приема, че е извършено- неначисляване на дължимо възнаграждение на работника или неизплащането му в срок, поради което и тези възражения се споделят.

В с.з. от показанията на св.Н. се установи различна фактическа обстановка относно реално отработените дни, изплатеното възнаграждение и претенциите за неизплащане на обезщетение за неползван отпуск и горното обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на дружеството е наложено наказание за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено, предвид несъответствията в приобщените по делото писмени доказателства и липсата на проверка в тази насока.