Решение № 127 от 14.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Перник, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500124 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу решение № 1119/ 05.12.2025 г., постановено по гр.д. № 946/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Алианц България“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД сумата 1929 лева – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по преписка по щета № *** по полица „Каско“ № *** за вреди, настъпили по автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *** при пътно-транспортно произшествие на 30.11.2021 г. на републикански път I-6 при км. 78+700, ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното му изплащане, както и сумата 519,45 лева – обезщетение за забава за периода от 21.11.2022 г. до 15.12.2024 г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1085,97 лева – съдебни разноски, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „Регионални пътни мрежи“ ЕООД искове по чл. 219, ал. 3 ГПК за заплащане на основание чл. 82 ЗЗД на сумите 1929 лева – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по преписка по щета № *** по полица „Каско“ № *** за вреди, настъпили по автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *** при пътно-транспортно произшествие на 30.11.2021 г. на републикански път I-6 при км. 78+700, ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното му изплащане, както и 519,45 лева – обезщетение за забава за периода от 21.11.2022 г. до 15.12.2024 г., поради неизпълнение на договор за обществена поръчка № РД-38-16/ 06.12.2019 г.

Жалбоподателят изразява становище, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Твърди, че по делото не е доказан механизмът на процесното пътно произшествие, но 1 първоинстанционният съд го приел за установен. Сочи, че протоколът за ПТП, на който се позовал съдът, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК има обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице, но не и по отношение на механизма на събитието. Не били представени 2 бр. снимки, представляващи част от Протокол за ПТП № *** г. Първоинстанционният съд посочил, че кредитира заключението на съдебно-автотехническата експертиза, но не обсъдил, че същото е изцяло в сферата на предположението, тъй като няма данни за шахтата и скоростта на движение на автомобила. При изслушване на заключението вещото лице уточнило, че технически не може да каже колко бил разместен капакът и дали липсвал изцяло. От заключението не можело да бъде установено дали разрешената скорост на движение била превишена. За направените изводи липсвали мотиви. От заключението не се установявало по безспорен начин наличие на препятствие. Неправилно първоинстанционният съд приел, че възражението за съпричиняване е неоснователно. Не било установено, че след като възприел пътната обстановка, водачът на автомобила намалил скоростта или спрял. Поради това жалбоподателят изразява становище, че същият е допринесъл за увреждането. Агенция „Пътна инфраструктура“ сочи, че е изпълнила задължението си по чл. 30, ал. 1 ЗП, тъй като са извършени необходимите работи за обезопасяване на движението на автомобилите по пътя при спазване на разпоредбите на ЗДвП. С жалбата е изразено несъгласие с изводите на Районен съд – Перник и относно предявените обратни искове по чл. 219, ал. 3 ГПК.

Въззивникът поддържа, че е представил редица писмени доказателства, които не били обсъдени в решението - писмо с изх. № 53-00-727/10.11.2021 г. на директора на ОПУ Перник; месечно задание за месец ноември 2021 г.; сертификат № 46 за действително изпълнени и приети ремонтни работи за месец ноември 2021 г. - месечно задание; количествена сметка за извършените работи РПС Перник ноември 2021 г. месечно задание по текущо поддържане; схема по шифър 4027; схема по шифър 4031; снимки - 3 бр. на отремонтираните съоръжения по шифър 4031 и шифър 4027; фактура № 48/22.12.2021 г. във връзка със сертификат № 46/ 22.12.2021 г. С договора за обществена поръчка били възложени на изпълнителя дейности по поддържане превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации на републиканските пътища на територията на Югозападен район по особена позиция № 3 - ОПУ Перник, където попада и процесният участък - републикански път 1-6, пътен възел „Марина Бара”, посока от гр.

Перник към гр. Радомир. Според раздел V, чл. 5 от договора дейностите по поддържане следвало да се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания. С писмо с изх. № 53-00-727/ 10.11.2021 г. на директора на ОПУ Перник „Пътища Перник“ ДЗЗД било уведомено, че е одобрено задание за месец ноември 2021 г. и същото следва да бъде приведено в изпълнение. Доколкото месец ноември попадал в периода на зимно поддържане, месечното задание било по сметка 6, обхващащо дейности по зимно поддържане, като били предвидени и разходи за непредвидени дейности. От сертификат № 46 по месечно задание за месец ноември 2021 г. за действително изпълнени и приети работи, сметка № 4, шифър 4027 било видно, че са изпълнени дейности по доставка и монтаж на решетки за дъждоприемна канализация, отговарящи на БДС EN 124:2003 или еквивалентен и всички, свързани с това присъщи разходи. Освен това по сметка № 4, шифър 4031 било извършено повдигане капаци на РШ - 1 бр. на път 1-6 км 78+050. Жалбоподателят твърди, че в процесния участък км. 78+700 в пътното платно в посока от гр. Перник към гр.

Радомир не е разположено описаното в исковата молба съоръжение – шахта, а такава е налична при км. 78+050 и същата поради увреждане и нарушена цялост била своевременно сигнализирана за ремонтиране на изпълнителя и включена в непредвидените дейности по месечно задание за месец ноември по шифър 4031. Поддържа също, че съгласно раздел VIII, чл. 12, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 8. ал. 9, ал. 15 от договора за обществена поръчка № РД-38-16/ 06.12.2019 г. изпълнителят имал задължение да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности към тях с цел осигуряване на безопасни условия на движение; да изпълнява допълнителните писмени или устни разпореждания на възложителя, дадени в процеса на работа; да започва работа веднага след появяването на необходимост от това и след писмено възлагане от възложителя; да поддържа в готовност 2 екипи, които при необходимост да осигуряват безопасност на движението при ПТП, аварии и др., извънредни случаи, възникнали по републиканските пътища, предмет на договора, като сигнализира с комплект за временна организация на движението, съгласно Наредба № 3/ 16.08.2010 г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците; в минимално кратък срок и при необходимост да отстрани последиците, възникнали в резултат на извънредни случаи, посочени в ал. 8 в зависимост от възникналата опасност; да изпълнява изискванията на нормативните актове, отнасящи се за сигнализиране на участъците, в които извършва своята дейност и да отговаря за безопасността на движението. Въз основа на това Агенция „Пътна инфраструктура“ сочи, че изпълнителят имал задължение да осъществява надзор по смисъла на чл. 50 ЗЗД за състоянието на пътя в процесния участък. Същият следвало да означи със съответни пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението за евентуално съществуващо препятствие – шахта с липсващ капак. В чл. 28 от договор за обществена поръчка било предвидено, че при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди. В жалбата се сочи, че Агенция „Пътна инфраструктура“ предприела необходимите действия за подмяна на капак на ревизионна шахта и подмяна на решетката за дъждоприемна канализация на процесния участък, поради което е изключена отговорността й за настъпилия инцидент. Въз основа на тези съображения е отправено искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените от „Алианц България“ АД искове да бъдат отхвърлени, евентуално – да бъде уважено възражението за съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила, а ако това не бъде направено – да бъдат уважени предявените от Агенция „Пътна инфраструктура“ по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове срещу „Регионални пътни мрежи“ ЕООД.

Въззиваемият „Алианц България“ АД е подал отговор на жалбата, с който оспорва същата и изразява становище, че е неоснователна. Сочи, че механизмът на произшествието и причинно-следствената връзка с настъпилите увреждания е доказан от представените писмени доказателства и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Според него протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление. Уточнява, че в протокола за ПТП, представен с исковата молба, било посочено мястото, участникът и причините за настъпване на инцидента, както и наличието на необезопасена дупка на пътното платно с размери 40/40/10. Сочи, че ответникът не е представил доказателства, оборващи констатациите в протокола. Излага, че не са събрани и доказателства, че инцидентът е настъпил поради субективни действия на водача на автомобила, както и че отворена шахта на пътното платно не представлява предвидимо препятствие. Въз основа на това счита, че не е доказано възражението на Агенция „Пътна инфраструктура“, че водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В отговора на жалбата е изразено становище, че от всички събрани доказателства се установяват настъпилото застрахователно събитие с посочения в исковата молба механизъм, щетите и причинно-следствената връзка между тях. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за обезопасяване на пътния участък, поради което носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за причинените вреди. Въз основа на тези съображения въззиваемият „Алианц България“ АД моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Третото лице – помагач на страната на ответника по главните искове и ответник по обратните искове по чл. 219, ал. 3 ГПК - „Регионални пътни мрежи“ ЕООД изразява становище, че жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“ в частта, касаеща обжалване на решението по исковете по чл. 219, ал. 3 ГПК, е неоснователна. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че няма задължение да извършва надзор на пътната мрежа, а следва да се придържа към дадените му редовни месечни и извънредни задания от възложителя Агенция „Пътна инфраструктура“. Сочи, че в чл. 5 от договора за обществена 3 поръка страните се съгласили, че дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания. Правата и задълженията на изпълнителя по раздел VIII следвало да се тълкуват във връзка с раздел V, като се приеме, че изпълнението на задълженията на изпълнителя се предпоставя от наличието на нарочно възлагане от страна на възложителя чрез задания, включително и когато следва да се осигури безопасност на пътя. Според „Регионални пътни мрежи“ ЕООД, доколкото в договора не било предвидено, че изпълнителят следва да осигури екип, който да следи за възникване на непредвидени или извънредни обстоятелства, то не може да се приеме, че му е възложено незабавно отстраняване на последиците от такива обстоятелства. Същото сочи, че в случая липсва задание, с което да му е възложено отстраняване на нередовностите на републикански път I-6 при км. 78+700. Поради това изразява становище, че липсва неизпълнение на договорно задължения. С оглед на тези доводи моли атакуваното решение да бъде потвърдено в частта, с която са отхвърлени обратните искове по чл. 219, ал. 3 ГПК.