Решение № 80 от 08.02.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. София, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело № 20211001000923 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

Образувано е по жалба подадена от „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 201955499, против решение № 82 от 23. 07. 2021 г., постановено от Софийски градски съд /СГС/, Търговско отделение, VI-17 състав по т.д. № 1161 по описа на съда за 2021 г., с което е оставена без уважение жалбата, подадена от настоящия жалбоподател срещу отказ № 20210615103408-2/16. 06. 2021 г. на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ при Агенция по вписванията /АВ/, постановен по заявление обр. Б4, вх.

№ 20210615103408/15. 06. 2021 г., с който е отказано на жалбоподателя заличаването в търговския регистър /ТР/, на особен залог на търговското предприятие на „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./, ЕИК: 200164247, по който заложен кредитор е „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /н./

В жалбата са направени оплаквания за неправилност на атакувания акт, иска се отмяната му, както и на потвърдения с него отказ, съответно – даване 1 на задължителни указания на АВ да извърши исканото вписване.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

Софийски апелативен съд, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, намира следното:

Жалбата, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Поискано е заличаване на особен залог върху търговското предприятие на жалбоподателя, първоначално вписан през 2011 г., като обезпечаващ вземания на „КТБ“ АД, сега в несъстоятелност, по договор за банков кредит и анекс към него, описани в ТР. Същият, процесен залог е заличен въз основа на нотариално заверено съгласие, дадено от квесторите на банката, през 2015 г.

Същият залог впоследствие е отново вписан в ТР на 04. 02. 2018 г., при това вписването е описано в регистъра не като ново такова, което би имало и реда си от новото вписване, а като „подновен особен залог на търговското предприятие, вписан по партидата на дружеството в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с рег. № 20110117162239. с номер по ред на залога:

001, съгласно параграф 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, обн. ДВ бр.22 от 13.03.2018 г.“

Самата разпоредба на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018 г., въз основа на която е извършено „подновяването“ на вписването на процесния особен залог предвижда, че извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност, в периода от поставянето под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката 2 обезпечения са нищожни, а учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя ред, и е обявена за противоконституционна с Решение на Конституционния съд на Република България № 8 от 27 май 2021 г. по конституционно дело № 9 от 2020 г.

Както се посочи, жалбата е основателна.

По отношение на активната легитимация на жалбоподателя – молител в регистърното производство:

Установява се от приложените по делото и наличните в електронен вид в публичния ТР доказателства, че жалбоподателят е купувач на три имота, описани в жалбите му срещу отказа и в обяснителните записки, депозирани от него в ТР, по силата на приложен нотариален акт № 72, т. VIII, рег. № 3685, дело № 529/2015 г. от 21. 07. 2015 г. /данните на акта са различни от посочените в жалбата, което не променя изводите на съда, доколкото е видно от самия нотариален акт, приложен по делото в заверено копие и наличен в ТР като електронен образ - .pdf файл, кое е действителното придобивно основание за правата на заявителя - жалбоподател/. Същите имоти, които жалбоподателят е придобил през 2015 г., са изрично посочени и описани в договора за особен залог, и като заложени отделни активи – част от търговското предприятие на залогодателя, заложено иначе като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като по този начин е осигурена противопоставимостта на заложното право на всеки приобретател на отделните активи и при отделянето им от съвкупността – търговското предприятие – срв. чл. 7, 8, 13, 20, 21 от ЗОЗ, включително и на заявителя – жалбоподател.

С оглед обстоятелството, че процесният залог е не нововписан, при което действително, като имащ действие от новото вписване, би бил непротивопоставим на заявителя – жалбоподател, придобил трите процесни имота в периода след първоначалното заличаване на залога през 2015 г., и преди новото му вписване през 2018 г. /чл. 30, ал. 3 от ЗОЗ/, но новото му вписване е изрично описано в регистъра, като подновяване на първоначално вписания през 2011 г. такъв залог, при което би се приело, че е действал през целия период от това първоначално вписване, то по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ /същата е нова, приета през 2016 г., след закупуването на имотите от жалбоподателя, но дори и старата 3 редакция на чл. 30 от ЗОЗ му – срв. чл. 30, ал. 2 ЗОЗ в ред. 1999 г., не сочи на друг извод, напротив – при извършено подновяване на залога преди изтичането на 5 г. срок на действието му, същият запазва изцяло противопоставимостта си за целия период, през който е бил вписан и след подновяването./ В случая тази противопоставимост на правата на заложния кредитор на всеки, придобил и отделни активи от заложеното търговско предприятие, вкл. и на заявителя – жалбоподател, изрично произтича и от нарочната законова разпоредба на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.

22/2018 г., въз основа на която е извършено новото вписване /подновяване/ на процесния особен залог, и която е впоследствие обявена за противоконституционна.

При така изложеното и съобразно разпоредбите на чл. 13 и 27 от ЗОЗ, и чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ въззивният състав намира, че заявителят – жалбоподател в настоящото производство има както правен интерес, така и активната материалноправна легитимация, с произтичащата от нея и процесуалноправна такава, да сезира ДЛР и двете съдебни инстанции – настоящата и СГС с процесното си искане за заличаване, доколкото същото е отказано както от ДЛР, така и от СГС.

Изложеното важи обаче по отношение на заличаването на „подновения“ особен залог, само върху трите отделни имота, заложени и като отделни активи на заложеното търговско предприятие, и придобити от заявителя – жалбоподател, съответно – негова собственост. Така признатата от въззивния състав легитимация на заявителя – жалбоподател, се базира само и изцяло на качеството му на приобретател /съответно – собственик/ на същите имоти, на когото заложното право на заложния кредитор е противопоставимо и затова накърнява и застрашава, „притеснява“ правото му на собственост върху тях, и липсва каквото и да било основание за разпростирането на тази легитимация и по отношение на залога върху останалите активи на заложеното търговско предприятие, и върху самото предприятие, като цяло.

По-натам, както се посочи вече по-горе в настоящите мотиви, процесният залог е валидно заличен през 2015 г. въз основа на редовно дадено, в изискващата се писмена форма с нотариална заверка на подписите, съгласие на заложния кредитор и е отново вписан /“подновен“/ през 2018 г. въз основа на законова норма, обявена за противоконституционна.

4

Обявяването на законовата норма за противоконституционна я изключва въобще като такава от действащия нормативен правов ред и същата не се прилага /чл. 22, ал. 2 от Закон за Конституционен съд - ЗКС/.

При така изложеното, първоначалното заличаване на залога през 2015 г. и след обявяването на законовата норма, с която това заличаване е прогласено за нищожно, съответно – заличеният вече залог – за валиден и запазващ реда си, се явява изцяло валидно, породило е законоуреденото си правно действие още през 2015 г. и в интерес както на законността, така и на правната сигурност е настоящият съд да постанови исканото заличаване.

При това за извършването на исканото заличаване не е необходимо както ново съгласие от заложния кредитор, който вече е дал такова и то е породило целеното с него действие по заличаване на залога още през 2015 г., противоконституционно обявено за нищожно от впоследствие обявената за противоконституционна, законова норма, така и каквото и да било влязло в сила решение на съд за прогласяване недействителността на вписването на подновяването на залога, каквато практика на ДЛР и съдилищата си пробива път в производства, сходни с настоящото. Напротив – задължителността на исканото заличаване произтича пряко от решението на Конституционния съд за обявяване на противоконституционността на закона, отменил валидното, веднъж вече извършено заличаване на залога, съответно – обявил за действително и запазило действието си обезпечение, което също вече е било, изцяло съобразно действащия правов ред, и също валидно, заличено.

Приемането на обратното би означавало признаване /зачитане/ в процеса на правоприлагането, каквото съдът е конституционно и законово призван, но и натоварен да осъществява, на действието, съответно - и прилагането към настоящия момент, и по неприключило съдебно производство, макар и охранително, но на законова норма, която е безапелационно и окончателно изключена от действащия обективен правов ред в републиката, което би съставлявало пряко и грубо погазване на принципа на законност, от който принцип съдът следва да се ръководи, като от такъв от най-висш порядък, и абсолютен императив, и което настоящият съдебен състав намира за правно недопустимо.

При така изложеното по делото се установява да са налице императивно законоустановените условия за извършване на заявеното заличаване на 5 процесния особен залог, като тежащ върху придобитите от заявителя – жалбоподател недвижими имоти, поради което и отказът на длъжностното лице по регистрацията към АВ, както и потвърждаващото го обжалвано първоинстанционно решение в тези им части, като незаконосъобразни, следва да бъдат отменени и на АВ следва да бъдат дадени задължителни указания да извърши исканото вписване - чл. 25, ал. 5 ЗТР, частично – за недвижимите имоти, собствени на заявителя - жалбоподател.

Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 82 от 23. 07. 2021 г., постановено от Софийски градски съд /СГС/, Търговско отделение, VI-17 състав по т.д. № 1161 по описа на съда за 2021 г., както и потвърденият с него отказ № 202106151034082/16. 06. 2021 г. на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ при Агенция по вписванията /АВ/, постановен по заявление обр. Б4, вх. № 20210615103408/15. 06. 2021 г., в съответните им части, с които е отказано заличаването в търговския регистър, на особен залог на търговското предприятие на „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./, ЕИК: 200164247, по който заложен кредитор е „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /н./, вписване 20180402113221, с което е подновен особен залог на търговското предприятие, вписан по партидата на дружеството в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с рег. № 20110117162239, с номер по ред на залога: 001, съгласно параграф 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, обн. ДВ, бр. 22 от 13. 03. 2018 г., само в частта му, в която така подновеният залог тежи и върху следните отделни активи /недвижими имоти/, собственост на „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД, ЕИК: 201955499, /с предишно наименование „ЛОВЕЧ МОТОРС“ ЕАД/: