Решение № 583 от 28.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9172/2023
- Вид
- Решение № 583
- Подписан
- 28.01.2025
- Състав
- Ивайло Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 583 гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивайло Д. като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело №
20231100109172 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 250, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искане за допълване на постановеното по делото съдебно решение, обективирано във въззивна жалба с вх. №109543/11.10.2024 г., подадена от ищцата А. Л. И., която жалба е уточнено от ищцата с молба с вх. №133510/02.12.2024 г., че има характер на молба по чл. 250 ГПК. Иска се да се допълни първоинстанционното решение с присъждане на законна лихва върху присъдените 200 000 лв., дължима за периода 15.11.2019 г. – 14.12.2019 г.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане” АД не е изразил становище.
Агенция „Пътна инфраструктура“ в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника оспорва искането за допълване, като счита, че съдът се е произнесъл по цялото заявено искане.
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
В случая искането на ищцата за допълване е депозирано в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледано по същество се явява основателно.
Съображенията за това са следните:
С решение от 15.07.2024 г., постановено по гр.д. №9172/2023 г., на СГС, I-28 състав, „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане”“ АД, е осъдено да заплати на А. Л. И., по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователно обезщетение от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2019 г. до окончателното плащане.
Искането си за допълване на решението ищцата обосновава с неотчитане от страна на съда на обстоятелството, че в първото по делото съдебно заседание тя е уточнила, че лихвата се претендира не от посочената в петитума дата 15.12.2019 г., а от датата на извънсъдебното предявяване на застрахователната претенция пред ответника – 15.11.2019 г.
Настоящият съдебен състав констатира, че, видно от съдебния протокол от съдебно заседание от 11.03.2024 г., действително в първото по делото открито съдебно заседание е допуснато уточнение на акцесорната претенция за законна лихва, която е следвало да се счита, че се претендира не от 15.12.2019 г., а от 15.11.2019 г. – датата на предявяването пред застрахователя на извънсъдебната претенция.
1
С решението съдът е присъдил законна лихва от 15.12.2019 г., но без да е формирал извод в мотивите на решението си, че така направеното искане е неоснователно за периода 15.11.2019 г. - 14.12.2019 г., поради което и в диспозитива на решението не е отхвърлил претенцията за законна лихва за същия този период.
При своевременно заявено от ищцата искане за присъждане на законна лихва от поранен момент в случая се касае за хипотеза, при която съдът, поради несъобразяване с направеното уточнение в първото по делото съдебно заседание, не се е произнесъл по цялото искане на ищеца, което поначало не е основание за обжалване на решението чрез подаването на въззивна жалба, а чрез депозиране на молба за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК. Възраженията на третото лице – помагач, че съдът се е произнесъл по цялото искане на ищцата, съдът намира за неоснователни предвид гореизложеното фактическо положение.
Както съдът е посочил в мотивите на решението си, извънсъдебната претенция до застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение е предявена пред него на 15.11.2019 г. и от този момент ответникът изпада в забава. Ето защо, при своевременно заявена претенция за присъждане на законна лихва именно от дата 15.11.2019 г., основателно се явява и искането за допълване на решението с осъждането на ответника да заплати лихва за забава върху определеното обезщетение от 200 000 лв., и за периода от 15.11.2019 г. до 14.12.2019 г. (датата, предхождаща началната дата, от която съдът с решението си вече е присъдил законна лихва – 15.12.2019 г.)
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 ГПК, решение от 15.07.2024 г., постановено по гр.д.
№9172/2023 г., на СГС, I-28 състав, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане”“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, със съдебен адрес гр. София, р-н „Уилям Гладстон“ №20-22, офис №18, чрез адв. Т. Т., да заплати на А. Л. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ******* със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******, чрез адвокатско дружество „Д.а и Д., лихва за забава в размер на законна лихва, дължима за периода от 15.11.2019 г. до 14.12.2019 г., начислена върху присъдената с решението от 15.07.2024 г. главницата от 200 000 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура“ в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на ищеца, ответника и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2