Акт от 28.02.2024, Административен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Ловеч,

28.02.2024 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Христов адм.д.№ 233/2022 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :

Производството е по реда на чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на Община Тетевен, представлявана от кмета на общината д-р М.Б. и от кмета на Община Тетевен д-р М.Б., чрез адв. П.Г.П.-ЛАК с адрес за получаване на призовки и съобщения по делото: гр. Ловеч, ул. „****, подадена против Решение № 305/03.06.2022г. по преписка №95/2017г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация (КЗД).

В жалбата се сочи, че оспореното решение на КЗД е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като според оспорващите съставът на КЗД не е обсъдил всички събрани и относими доказателства. Излагат се съображения, че е налице несъответствие между мотивите и диспозитива на решението, тъй като в мотивите на обжалваното решение петчленният разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация е приел, че ответната страна - кметът на Община Тетевен е осъществил дискриминация под формата на тормоз спрямо И.И. на основание признаците: „лично положение“ и „пол“, а в диспозитива на обжалваното решение е посочено, че спрямо жалбоподателя И.Х.И. е налице дискриминация въз основа на признаците: „пол“, „лично положение“ и „образование“. Твърди се, че петчленният разширен заседателен състав на КЗД в процесното решение неправилно е интерпретирал релевантните към случая факти, което е довело до нарушение на материалния закон. Сочи се още, че в процесното решение петчленният състав на КЗД не е посочил кои конкретно действия осъществени от кмета на Община Тетевен спрямо И.И. представляват действия, които да са тормоз. Развиват се и аргументи по отношение на определените с решението санкции. В заключение жалбоподателите молят съдът да отмени оспорения акт, като незаконосъобразен, както и да се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващите Община Тетевен и кмета на Община Тетевен - д-р М.Б.се представляват от адв. П.П. ***, който поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли за отмяна на оспорения акт, като развива доводи по същество и претендира сторените по делото разноски съгласно приложен списък. В допълнително представени писмени бележки излага подробни аргументи по съществото на спора.

Ответникът

– Комисия за защита от дискриминация – редовно призован – не се представлява.

Заинтересованата страна И.Х. – редовно призована – не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по преписката пред КЗД е образувано с Разпореждане № 309/07.06.2017 г. на председателя на Комисията за защита от дискриминация (л. 67), по жалба с вх. № 44-00-1477/22.05.2017 г., подадена от И.Х.И. ***, както и срещу д-р М.Б.- кмета на Община Тетевен (л.

14-19). Пред КЗД са представени писмени доказателства.

С

Решение № 342 от 29.05.2019 г. по преписка № 95 по описа на Комисия за защита от дискриминация за 2017 г. петчленен разширен състав на КЗД се е произнесъл по жалбата. Това решение е било обжалвано по съдебен ред, като с Решение № 129 от 03.07.2020 г., постановено по адм. дело № 286/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч същото е отменено и преписката е върната на КЗД за ново произнасяне по подадената жалба с вх. № 44-00-1477/22.05.2017 г. от И.Х.И..

В изпълнение на съдебното решение с Разпореждане № 1419/11.09.2020 г. на председателя на Комисия за защита от дискриминация производството по преписка № 95/2017 г. е възобновено (л. 327). Със същото разпореждане, предвид изложените в жалбата на И. твърдения за по-неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 13 и чл. 14 от ЗЗДискр., по признаци „пол“, „образование“ и „лично положение“, преписката е разпределена на петчленен разширен заседателен на КЗД.

След възобновяване на производството по преписката на страните е дадена възможност за изразяване на писмени становища (л. 330-332).

В отговор такива са постъпили от кмета на Община Тетевен с вх. № 16-15-615/12.11.2020 г. в КЗД (л. 333) и от И.И. с вх. № 44-00-3483/13.11.2020 г. в КЗД (л. 335).

В съответствие с изискванията на чл.60, ал.1 от ЗЗДискр. от определения докладчик е изготвен доклад-заключение (л. 337-338), с който е направено предложение за насрочване на открито заседание за разглеждане на преписката.

След възобновяването на преписката е проведено едно открито заседание на 19.05.2021 г., за което страните са били надлежно уведомени (л. 342-344). Видно от приложения към преписката протокол (л. 348-350), съставът е приканил страните към сключване на споразумение по реда на чл.62, ал.1 ЗЗДискр., но поради липса на воля за водене на помирителна процедура, е продължил гледането на преписката по общия ред. След като е счел преписката за изяснена от фактическа и правна страна, петчленният разширен заседателен състав е дал на страните срок за представяне на писмени бележки и е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

След преценка на доказателствения материал – събраните в хода на производството писмени доказателства, както и на изложените от страните доводи, КЗД е постановила обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 305/03.06.2022 г. (л. 351-354), с което на основание чл. 65, ал. 1, т. 5 от ЗЗДискр. е установила, че Община Тетевен, в качеството на работодател, е извършила нарушение на чл.14 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя И.Х.И.; установила е, че кметът на Община Тетевен е извършил нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл.5, във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя И.Х.И. въз основа на признаците „пол“, „лично положение“ и „образование“. Със същото решение, на основание чл.47, т.3, във връзка с чл.80, ал.2 е наложила на Община Тетевен - работодател, представлявана от кмета на Община Тетевен, имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева; на основание чл.47, т.3, във връзка с чл.80, ал.3 е наложила на кмета на Община Тетевен глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева. С решението също така на основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр. комисията е препоръчала на ответните страни в качеството на работодател и представляващ работодателя да се въздържат занапред от действия, представляващи дискриминация на основата на защитените от закона признаци.

Видно от приложените известия за доставяне на л. 355 и л. 356 от делото, процесното решение на КЗД е било връчено на оспорващите на 09.06.2022 година.

По делото е представено заверено копие от преписката по административната процедура, в която е издаден оспореният административен акт.

Въз основа на така събраните и анализирани доказателства и приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

Жалбата е подадена срещу подлежащ на пряк съдебен контрол административен акт. Подадена е от лица по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от разпоредените с акта правни последици, пред местно компетентния административен съд и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.68, ал.1 от ЗЗДискр. (видно от приложените известия за доставяне – л. 355-356, а жалбата е входирана при административния орган на 23.06.2022 г., с вх.№16-15-541 /л.4/, като видно от пощенското клеймо на плика на л.9 от делото е изпратена на 22.06.2022 г.), поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и с оглед събраните по делото доказателства, както и като съобрази и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения :

Съгласно изискванията на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания индивидуален административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспореното решение на КЗД представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и от надлежен състав, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно разпоредбите на чл.47 и чл.48 от ЗЗДискр., при което не е налице отменителното основание по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Съгласно нормата на чл. 48, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр., комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията, като той определя постоянни състави, които се специализират в материята по дискриминация на етническа и расова основа; на основата на пол; на основата на други признаци по чл. 4, ал. 1. В съответствие с чл. 48, във вр. с чл. 54 от ЗЗДискр., решаващият състав на КЗД е определен с разпореждане на председателя (л.327). Определени са председател и докладчик на състава (л.328).

Решението е постановено от състава, обявил преписката за решаване.

Обжалваното в настоящото съдебно производство решението на КЗД е издадено в предвидената от закона писмена форма, но не отговаря на изискванията на чл.66, т.2 от ЗЗДискр. Същото е постановено при неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта (чл.59, ал.2, т.4 и т.5 АПК и чл.65 и чл.66, т.2 и т.3 от ЗЗДискр.), както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл.146, т.2 и 3 от АПК, поради което е препятствана възможността за съда да извърши преценка за съответствие на решението на КЗД с приложимите материалноправни разпоредби.

В Решение №

305/03.06.2022 г. по преписка № 95/2017 г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация е посочено, че същото се издава на основание чл.65, ал.1, т.5 от ЗЗДискр. Според разпоредбата на чл.65, т.5 от ЗЗДискр., с постановеното решение заседателният състав установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение. Визираното от органа правно основание е в пълно противоречие с диспозитива на обжалваното решение, с който КЗД е установила нарушения и е наложила санкции. Т.е., налице е несъответствие между правните основания за издаването на акта и разпоредените с него правни последици.

Съдът намира, че е налице противоречие и между мотивите на обжалваното решение и неговият диспозитив. Административният орган е изложил съображения защо приема, че са допуснати нарушения на забраната за дискриминация въз основа на признаците „пол“ и „лично положение“, като изрично е посочено в мотивите на решението, че кметът на общината е осъществил дискримианция под формата на тормоз спрямо И.И. на основата на признаците „лично положение“ и „ пол“, като е изложил съображения в тази връзка. В частта от мотивите относно определянето на санкциите органът също е посочил, че са извършени две самостоятелни нарушения на ЗЗДискр., а именно: нарушение на чл.14, ал.1 и нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл.5, във връзка с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., извършено на основа на защитените от закона признаци „пол“ и „лично положение“. В решението липсват каквито и да било мотиви по отношение на признак „образование“. Същевременно, в диспозитива на процесното решение, органът е приел, че е кметът на Община Тетевен е извършил нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл.5, във връзка с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя И.Х.И. въз основа на признаците „пол“, „лично положение“ и „образование“.

На следващо място, в решението на КЗД липсват каквито и да е съображения относно наведените от страните в производството твърдения и сочените от тях доказателства.

Решаващият административен орган не е извършил дължимия анализ на всички относими към спора факти и обстоятелства, не е изследвал твърденията и възраженията на страните, не е обсъдил доказателствата по преписката във връзка с наведените доводи и възражения по отношение на релевирания в жалбата до КЗД от И.И. дискриминационен признак „образование“, като с това е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. КЗД не е провела цялостно разследване и не е извела самостоятелни фактически констатации и обосновани правни изводи по въведеното с жалбата на И. оплакване за осъществен спрямо нея акт на дискриминация по признак „образование“, като липсва изобщо произнасяне от страна на комисията в тази част от жалбата.