Определение № 548 от 25.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. Бургас, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500292 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 ГПК и е образувано по повод въззивна частна жалба с вх.№ 2083/16.01.2025г. на РС-Бургас, предявена от С. К. К. , чрез адвокат Живко Нейчев от АК-Бургас, против определение № 7670/18.12.2024г. по гр.д.№ 5964/2024г. по описа на РС-Бургас , с което е производството по гр.д.№ 5964/2024г. на РК-Бургас е прекратено поради липса на компетентност от български съд за решаване на въпроса за упражняване на родителските права на детето Л. К.,роден на **.**.20**г.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Сочи се, че изискването за „определена интеграция на детето в социална и семейна среда“ според Решение на СЕС от 02.04.2009г. по дело №С-523/07 не било налице, тъй като детето нямало социална интеграция в *** освен задължителното *** училище и българско училище през някои почивни дни; детето до 2021г. посещавало училище в ***,в *** получавало медицински грижи и ваксинации, след три години отсъствие от България детето намерило отново тук своята социална и приятелска среда.Детето било заведено в *** уж за медицински грижи и контрол, които не били доказани. *** била държавата , в който *** самоволно решила детето да живее , без това да е изричната воля на *** , а и на самото дете. Заявява, че делото било подсъдно на български съд съгласно императивната подсъдност на осн.чл.10, §1, б.“а“ /всички хипотези/ и §4 от Регламент №2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г.В случая били налице следните нормативно посочени предпоставки: Л. е *** гражданин; България е обичайно местопребиваване на *** и България е „предходното обичайно местопребиваване“ на детето.Моли се отмяна на обжалваното определение.

Постъпил е писмен отговор от В. Н. Ц., в който оспорва доводите, заявени в частната жалба.Намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно с оглед задължението на съда служебно да следи за своята 1 компетентност и да прекрати дело, по което не е компетентен съгласно изискването на чл.18 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност.Моли потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е допустима като предявена в срок , от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е платена по сметка на ОС-Бургас изискуемата държавна такса.

Пред РС-Бургас по искова молба на С. К. срещу В. Ц. е било образувано съдебно производство с искане за постановяване на съдебно решение, с което упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Л. се предоставят на неговия *** С. К. и се определи местоживеене на детето при *** му в гр.*** к-с *** бл.** ет.* ап.**.Претендира се присъждане на ежемесечна издръжка за детето в размер на 250 лева, платима от неговата *** В. Ц..Заявено е и искане за постановяване на привременни мерки по въпросите за упражняване на родителските права и местоживеенето на детето, които се определят в полза на *** С. К..В исковата молба се сочи , че от близо три години детето Л. живее в ***, където било изведено през 2021г. от упражняващата родителските права негова *** В. Ц. възоснова на дадена от *** нотариално заверена декларация, която същият подписал за извършване медицински изследвания на детето. Сочи се,че детето Л. посещава училище в ***, но няма социална среда и не е интегриран там,като многократно заявявал на *** си, че желае да да живее в България. Освен това по силата на спогодба между *** и *** на детето същото следвало да живее в България, на адреса на своята ***, която упражнява и родителските права над него.

В писмен отговор по исковата молба ответницата В. Ц. е заявила възражение за неподсъдност на спора на български съд, като е посочила , че детето е родено през ****г. в гр.***, ***.През 2013г. се завърнали в България, като отново през 2016г. *** и детето Л. са заминали за ***. Считано от началото на учебната 2018година и до сега, детето посещава училище в ***, посещава и българско неделно училище, медицинското наблюдение на детето поради заболяването му „*** *** ***“ се осъществява в ***; детето е социализирано и интегрирано в учебна и приятелска среда в ***.Счита, че спорът не е международно компетентен на българския съд на основание чл.18 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност.

От представено от ищеца удостоверение за раждане на детето Л. е видно, че същият е роден на **.**.20**г. в *** от *** В. Ц. и *** С. К..От представено от ищеца решение №72/06.10.2021г. по гр.д.№ 183/2021г. на ОСТърговище се установява,че била постигната извънсъдебна спогодба между родителите на детето Л., съобразно която упражняването на родителските права на детето Л. се предоставят на неговата *** В. Ц., на адреса на която в гр.*** се определя и местоживеенето на детето;определен е режим на лични отношения на *** С. К. с детето Л., както и е определен размера на дължимата 2 месечна издръжка. Представена е нотариално заверена декларация от 15.09.2021г., с която *** С. К. дава съгласие детето Л. да пътува със своята *** В. Ц. извън територията на РБългария, без така даденото съгласие да е ограничено със срок и същото е до навършване пълнолетие на детето Л..От ответната страна с писмения отговор на исковата молба са представени многобройни писмени доказателства на *** език, придружени с превод от легализиран преводач на български език,от които се установява следното:

Видно от удостоверение за постоянен престой на гражданин на Европейския съюз,издадено на 26.05.2022г. от Община-*** ***, провинция-***,***, детето Л. притежава правото на постоянен престой в ***,като има и *** паспорт/лична карта. От представената медицинска документация се установява, че детето Л. има здравна застраховка в ***; в *** са му поставяни ваксини и извършвани имунизации от момента от раждането му,като са предвидени и датите за реимунизации за в бъдеще;здравословното състояние на детето Л. във връзка със заболяване „*** *** ***“ се наблюдава и лекува в ***; в *** детето Л. е записан като ученик в *** училище, като същевременно посещава и българско неделно училище, от което са му издадени грамоти за отлични постижения в обучението. Така установената фактическа обстановка изцяло опровергава твърденията на частния жалбоподател за това, че нотариално–заверената декларация била дадена само с цел медицински изследвания на детето в ***/ липсва такова изявление в декларацията/,което се потвърждава и от обстоятелството, че повече от три години след подписване на нотариално-заверената декларация детето живее,учи и се лекува в ***,без от страна на *** да са предприети мерки за връщането му в България .

Съгласно чл.7 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца, съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда. Параграф 2 от член 7 предвижда, че параграф 1 се прилага при спазването на членове 8—10. Не са налице фактически положения за прилагане на чл. 8-10, в разглеждания случай.Посочения в жалбата чл.10 от Регламента предвижда възможност за избор на съд на определена държава членка при кумулативното наличие на следните предпоставки: детето има тясна връзка с тази държава членка, а именно поне единият от носителите на родителската отговорност има обичайно местопребиваване в нея, тази държава членка е предходното обичайно местопребиваване на детето или детето е неин гражданин; страните, както и всеки друг носител на родителска отговорност, доброволно са постигнали съгласие относно компетентността, най-късно към момента на сезирането на съда или са приели изрично компетентността в хода на производството и съдът е направил необходимото всички страни да бъдат информирани за правото си да не приемат компетентността; упражняването на компетентността е във висш интерес на детето.

3

В настоящия случай безспорно детето има обичайно местопребиваване в *** . Въпреки това е налице тясна връзка на детето в Република България, доколкото същото е неин гражданин и е имал последно обичайно местопребиваване в България.*** е завел исковата молба в България,поради което може да се приеме, че е извършил избор на съд, но *** изрично с писмения отговор е оспорила компетентността на българския съд, с оглед на което не са налице фактически положения за прилагане в разглеждания случай на чл.10 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019година.

По тези съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение,а обжалваното определение се потвърди като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7670/18.12.2024г. по гр.д.№ 5964/2024г. по описа на РС-Бургас.

Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в 1седмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4