Решение № 260055 от 29.01.2021, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260055 / 29.01.2021 година, гр.

Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Галя Ангелова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 3103 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1, вр. чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, вр. чл.240 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ - от „Кредитреформ България" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „******" №**, представляван от управителя Р. Х.В.; против Х.Д.Д. с ЕГН ********** ***.

С определение на съда № 2244/13.11.2019 г. по делото, по искане на ищеца, се допусна до участие в настоящия процес и се конституира като трето лице помагач на страната на ищеца - "4финанс" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район С., ул. „********" № ** ет.*; представляван от управителите З. С. Р. и А. М.

Ищецът твърди, че на 04.04.2015 г. между

„4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „*****", и ответника бил сключен договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Договорът бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия /ОУ/ на „4финанс" ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „*****" на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница се предоставяли ОУ, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „*****".

Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши", с което се считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите ОУ. С подписването на договора, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява, последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.

Съгласно т.2.2 от ОУ, кредитодателят давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. За използването й се начислявала такса за експресно разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит.

В процесния случай, на 04.04.2015 г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „*****" под № ********** и явяващ се втори по ред договор за кредит между тях. В заявката си ответникът заявил желание, да му бъде отпусната сума в размер 300 лв., като заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 07.02.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната на името на кредитополучателя в „Изи пей" на същия ден - 04.04.2015 г. Според условията по кредита, към главницата били начислени лихви и такси, както следва: договорна лихва в размер 10,10 лв. по т. 6.1 от ОУ, приложими към договор за кредит № ********** за периода от 04.04.2015 г.

(дата на отпускане на кредита) до 04.05.2015 г. (падежна дата на кредита) и такса за експресно разглеждане в размер 46,90 лв. В периода 07.04.-14.04.2015 г, ответницата заявила на три пъти искания за отпускане на допълнителен кредит в общ размер на 200 лв. Съгласно т.8.2. от ОУ, кредитополучателят имал право да кандидатства за допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия.

При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият договор се изменял чрез подписване на нов, като всички условия по предходния, с изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит. Допълнително поисканите суми били преведени на името на кредитополучателя отново в „Изи пей". С тегленето на допълнителните суми и при точно спазване на уговорените срокове, ответникът се задължил да върне на кредитодателя сума в общ размер от 591,14 лв., от която 500 лв. главница, 14,97 лв. договорна лихва за периода 04.04.2015 г. /датата на отпускане на кредита/ до 04.05.2015 г. /падежната дата на кредита/ и 76,17 лв. такса експресно разглеждане. Кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от ОУ - със 7, 14 или 30 дни, като това се извършвало след като заплати такса по сметка на кредитодателя преди датата на падежа. Ответникът упражнявал правото си няколко пъти, като в крайна сметка срокът за връщане на кредита бил удължен до новата падежна дата - 17.06.2015 г.

С настъпване на този падеж, кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно договора и т.13.3 от ОУ, от 18.06.2015 г. кредитодателят започвал да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия на договора за кредит (в процесния случай - 40,88%), с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие, определен по чл.13.3 /а/ - 10,01%. След като длъжникът изпаднал в забава, изпратени му били три напомнителни писма от кредитора, с информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.13.5. от ОУ се таксували по 10 лв. всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател.Въпреки отправените покани, ответникът не погасил гореописаните вземания.

На 01.02.2018 г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с ищеца, като цесионер, договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор № **********, както следва: главница - 500 лв.,

- договорна лихва - 14,97 лв.; такса за експресно разглеждане - 76,17 лв.,

- наказателна лихва - 672 лв. за периода 18.06.2015 г. - 31.01.2018 г.;

- отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30 лв.

Посочените вземания били подробно описани в Приложение

№ 1, което било неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, ищецът изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством „Български пощи" ЕАД, която била върната с отметка „непотърсено". Поради това, към исковата молба се прилагало уведомление за извършената цесия. В изпълнение на договора за прехвърляне на вземания и чл.9 ал.4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предоставило на ищеца потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г.

От сключването на договора за цесия до момента забавата на ответника продължавала. Така, ищецът имал ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника, като с настоящата искова молба претендирал единствено гореописаната сума за главница по договора от 500 лв., със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати търсеното и направените по делото разноски. Тези си искания ищецът поддържа в допълнителни писмени становища по делото.

Ответницата не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. В открито съдебно заседание тя се явява лично, като признава, че е теглила кредит в размер на 400 лв., но не го върнала изцяло, поради финансови затруднения.

Третото лице - помагач не взема становище по предявения иск в указания му срок, а в открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото се представиха и приеха 4 броя договори за кредит, всички с № ********** със специални условия за договора за кредит, сключени между ответницата, като кредитополучател, и „4финанс" ЕООД, като кредитодател. Първият договор е от дата 04.04.2015 г. с уговорената сума по кредита 300 лв., която ще се получи чрез Изипей, с лихвен процент от 40,96%, с ГПР 49,6%, със срок на кредита от 30 дни, с посочени дата на получаване 04.04.2015 г. и дата на връщане на сумата 04,05.2015 г., с такса за експресно разглеждане 46,90 лв., обща дължима сума от 357 лв. Вторият договор е от дата 07.04.2015 г. с уговорената сума по кредита 350 лв., която ще се получи чрез Изипей, с лихвен процент от 40,83%, с ГПР 49,5%, със срок на кредита от 30 дни, с посочени дата на получаване 04.04.2015 г. и дата на връщане на сумата 04.05.2015 г., с такса за експресно разглеждане 55,70 лв., обща дължима сума от 417,31 лв. Третият договор е от дата 14.04.2015 г. с уговорената сума по кредита 450 лв., която ще се получи чрез Изипей, с лихвен процент от 40,88%, с ГПР 49,8%, със срок на кредита от 30 дни, с посочени дата на получаване 04.04.2015 г. и дата на връщане на сумата 04.05.2015 г., с такса за експресно разглеждане 68,46 лв., обща дължима сума от 532,31 лв. Четвъртият договор е от дата 14.04.2015 г. с уговорената сума по кредита 500 лв., която ще се получи чрез Изипей, с лихвен процент от 40,88%, с ГПР 49,8%, със срок на кредита от 30 дни, с посочени дата на получаване 04.04.2015 г. и дата на връщане на сумата 04.05.2015 г., с такса за експресно разглеждане 76,17 лв., обща дължима сума от 591,14 лв. Към договорите са приложени ОУ, за които е посочено, че кредитополучателят декларира, че ги е получил, съгласен е с тях и ги приема. В т.8.1. от ОУ е предвидено право на кредитополучателя, да поиска отпускане на допълнителен кредит до достигане на кредитния лимит по вече отпуснат кредит, с минимална сума, която може да бъде изтеглена, от 50 лв. - неограничен брой пъти в рамките на лимита. Според т.8.2. от ОУ, страните са се съгласили, че получаването на допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия договор за кредит, посредством сключване на нов, като всички параметри по съществуващия, с изключение на общата дължима сума, остават непроменени. Изрично е посочено, че договорите са подписани електронно, в съответствие с процедурата по ОУ. По делото се представиха 4 броя разписки за извършено плащане - паричен превод към Изипей, всички с наредител „4финанс" ЕООД и получател ответницата, с посочени нейният ЕГН и номер на процесиите договори, а именно:

- разписка с номер: 2000000081137132 от 04.04.2015г. за сума от 300 лв. и такса от 3,27 лв., общо 303,27 лева;

- разписка с номер: 2000000081287265 от 07.04.2015 г. за сума от 50 лв. и такса от 0,61 лв., общо 50,61 лева;

- разписка с номер: 2000000081544163 от 14.04.2015 г. за сума от 100 лв. и такса от 1,10 лв., общо 101Д0 лева; и

- разписка с номер: 2000000081558533 от 14.04.2015 г. за сума от 50 лв. и такса от 0,61 лв., общо 50,61 лева.

Между „4финанс" ЕООД, като цедент, и ищецът, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., от който по делото се представи единствено извлечение - от първата и последната му страници. Страните по този договор са подписали и приложение № 1 към него, в което под № 3012 фигурира ответницата в настоящото производство като кредитополучател по договор № **********/04.04.2015 г., с 30 дневен срок за погасяване и падеж 04.05.2015 г., с краен падеж след удължаването 17.06.2015 г., с общ размер на прехвърленото задължение 1 293,14 лв., от които 500 лв. главница, 14,97 лв. просрочени лихви /договорни/, 76,17 лв. просрочени такси за експресно разглеждане, 672 лв. наказателни лихви и 30 лв. такси за събиране. По делото се представи потвърждение за прехвърляне на вземания - Приложение № 5 към процесния договор за прехвърляне на вземания, с което „4финанс" ЕООД е потвърдило изрично, че вземанията, предмет на приложението № 1 са прехвърлени от него на ищеца; както и че цесионерът е упълномощен от цедента за своя сметка и от името на цедента, да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията срещу тях. За това упълномощаване е налице и пълномощно - приложение № 4 към договора за цесия, с нотариална заверка с per. № 1820/ 02.02.2018 г. на нотариус с per. № 271. По делото е представено, изхождащо от самия цедент, уведомление за прехвърляне на вземания с изх. № 3041/14.02.2018 г., въз основа на процесния договор за цесия, с данните по приложението № 1, адресирано от ответника. Същото обаче не е било получено, видно от известие за получаване-обратна разписка с ИД PS 160600AXRC 4 до ответницата, оформена на 04.04.2018 г. с отбелязване, че пратката е непотърсена. Писмото е било адресирано до ответницата на адреса, посочен в процесния договор за кредит.