Решение № 16 от 23.01.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Стара Загора, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоньо М. Тонев

Членове:

Мариана Д. Христакева Панова

Татяна Гьонева Коева при участието на секретаря Симона Кр. Кайкиева в присъствието на прокурора В. Д. К. като разгледа докладваното от Татяна Гьонева Коева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225500600539 по описа за 2022 година Производството е образувано по подадени въззивни жалби от подсъдимия Д. Г. Г. чрез защитника му адв. Д. Й. и съответно от адв. Д. М. и адв. Д. С., повереници на частния обвинител Б. К. М., против Присъда №59 от 02.06.2022г., постановена по НОХД №2925/2021г. по описа на Районен съд Стара Загора, с която подсъдимият Д. Г. Г. е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.343 ал.1 б. „а“ във вр. с чл.342 ал.1 НК и на основание чл.78а ал.1 НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. В тежест на подсъдимия са възложени направените съдебни и деловодни разноски в хода на ДП, пред СРС, както и от частния обвинител.

Във въззивната жалба на подсъдимия Д. Г. Г. чрез адв. Д. Й. се сочи, че присъдата е неправилна и необоснована, постановена при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалноправните норми, с което се накърняват законни права и интереси на подсъдимия. Моли се съда да отмени присъдата и да се произнесе със съдебен акт, с който да признае подсъдимия Д. Г. Г. за невиновен по повдигнатото обвинение за 1 извършено престъпление по чл.343 ал.а б. „а“ във вр. с чл.342 ал.1 НК.

По делото са постъпили и допълнителни писмени изложения към въззвната жалба от подсъдимия Д. Г..

Във въззивната жалба на адв. Д. М. и адв. Д. С., повереници на частния обвинител Б. М., се сочи, че присъдата е неправилна, тъй като наложеното наказание е в предвидения по чл.78а НК минимум и първоинстанцонният съд не е наложил наказание по чл.37 т.7 НК. Моли се съдът да измени първоинстанционната присъда, като увеличи размера на наложената глоба към максимално предвидения в чл.78а НК размер, да осъди подсъдимия Д. Г. Г. на наказание по смисъла на чл.37 т.7 НК – лишаване от право да управлява МПС за максимално предвидения в закона срок и да се произнесе относно мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на съпричиняване.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че жалбата на подсъдимия и неговия защитник е неоснователна, тъй като целият обсъден обем от събрани доказателства сочи на виновността на първия в извършване на деянието, за което е предаден на съд.

Същевременно, се солидаризира с исканията на частния обвинител и неговите повереници за увеличаване размера на глобата и съответно за налагане на наказание лишаване от правоуправление.

Повереникът на частния обвинител адв. Д. С. не се явява.

Повереникът на частния обвинител адв. Д. М. поддържа депозираната въззивна жалба в частта, с която не са съгласни относно това, че първоинстанционният съд приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Моли съда да приеме, че не е налице съпричиняване и, ако прецени, да отмени хода по същество и да назначи нова тройна експертиза с поставени подробно задачи във въззивната жалба, а ако не стори това, да увеличи размера на наказанието към максимума – 5000лв. по чл.78а и да осъди водача на лишаване от правото на управление.

Жалбоподателят частен обвинител Б. М. поддържа казаното от повереника си.

Защитникът на подсъдимия адв. Д. Й. поддържа изцяло подадената въззивна жалба, както и подадената от доверителя му. Моли съда да отмени 2 присъдата на първоинстанционния съд и да се произнесе с нова, с която признае доверителя му за невиновен, а алтернативно моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт. Счита, че не следва да бъде налагано наказание лишаване от правоуправление, поради изминалия голям период от време от извършване на деянието.

Подсъдимият Д. Г. Г. не се явява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Подсъдимият Д. Г. Г. е предаден на съд за престъпление по чл.343 ал.1 б. „а“ във вр. с чл.342 ал.1 НК, за това, че на 31.07.2020г. в град Стара Загора, по бул. „България“, в посока запад, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "***“, модел „***" с per. № У *** АК, собственост на Д. И.М., е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата, а именно: чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - "Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например ...да завие надясно или наляво за навлизане по друг път..., преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение"; чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата - „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“ чл. 85, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за движението по пътищата - „Завиването в обратна посока се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението“, в резултат на което предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „***“, модел „А5“ с ДК № СТ *** РМ, собственост на Б. К.

3

М., в размер на 11 991,00 лева /единадесет хиляди и деветстотин деветдесет и един лева/ - тотална щета.

В първоинстанционното производство са събрани в пълен обем доказателства, установяващи по категоричен начин фактическата обстановка и в частност правнорелевантните по делото факти. Разпитани са всички свидетели, а със съгласието на страните са приобщени по надлежния процесуален ред и показанията на св. Д. М., който е починал. Същественото в случая е, че част от свидетелите са очевидци на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Подсъдимият също е дал обяснения.

Изслушани са заключенията – първоначално и допълнително на изготвената АТЕ и оценителна експертиза. С основание районният съд е възприел оплакванията на защитника за необоснованост на тези заключения в автотехническата им част, като е назначил и изслушал заключение на тройна автотехническа експертиза. Същото е било убедително защитено в присъствието на страните. След изслушването на тримата експерти поверениците на частния обвинител са заявили, че са изчерпили въпросите си и че нямат искания за събиране на други доказателства, в това число и за назначаване на нова повторна експертиза. Такова искане е било направено в подадената въззивна жалба и е оставено без уважение от въззивния съд с определение от закрито заседание на 02.08.2022г. В хода на съдебните прения искането се подновява от адв. М.. След като обсъди целия събран доказателствен материал, настоящата инстанция и към момента не намира основания да отмени определението за приключване на съдебното следствие, да възобнови същото и да назначи поисканата нова /повторна/ тройна АТЕ.

Още повече, че вече същата се иска като арбитражна между заключенията на първоначалната единична и повторната тройна АТЕ. Без значение е обстоятелството, на което се позовава повереникът, че първият експерт инж.

С.В. е присъствал при огледа на местопроизшествие, както и че към момента на изготвяне на повторната АТЕ обективно експертите не са имали възможност да извършат оглед на участвалите в ПТП моторни превозни средства. Същественото е, че инж. В. не е могъл успешно да защити заключението при изслушването му в съдебно заседание и на поставените въпроси е дал отговори, които с основание са предизвикали съмнение в правилността на това заключение. Първоинстанционният съд е отчел, че величините на скоростта, с която са се движели двата автомобила, отразени в 4 тези заключения, се базират на заявеното от всеки водач. Напротив, при отговорите на поставените задачи, в частност и на тази за опреД.е скоростта на движение на автомобилите, тройната АТЕ обсъжда, освен обяснения и показания на подсъдим и свидетели, още и всички обективни находки, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, неразделна част от който е изготвеният фотоалбум. В протокола за оглед са описани точно и в пълнота настъпилите вследствие на произшествието деформации по всеки от автомобилите, като същите са онагледени с фотоси. Това е позволило на тримата автоексперти да обсъдят причинените деформации обективно и, съответно, да изчислят въз основа на същите, наред с останалите находки, отразени в протокола и снимковия материал, скоростта на движение на автомобилите преди и по време на удара. Заключението е изготвено и защитено с висок професионализъм, като са описани методите и формулите, чрез които са изведени величините на скоростта. Неоснователни са доводите на частния обвинител, че при така изчислената скорост на движение на л.а.

„***“ при настъпилото ПТП на подсъдимия Д. Г. би била причинена минимум многостепенна тежка телесна повреда. Тези доводи са несъстоятелни, тъй като не почиват на конкретни доказателства. Заключението на СМЕ, в което са отразени травматичните увреждания, получени от подсъдимия, не свързва същите с конкретна величина на скоростта на л.а. „***“. Поради това няма никакво значение, че същото е било изготвено при изчислена от първоначалната АТЕ скорост на този автомобил от 71 км/ч.

Неоснователни са и оплакванията на подсъдимия, че в материалите по досъдебното производство не бил приобщен Констативен протокол за настъпилото ПТП. Същият се съдържа в том I на л.92-л.93 от досъдебното производство.

Неоснователни са доводите на защитника, че причинените имуществени вреди, заложени в обвинението, на практика съставлявали определеното и изплатено застрахователно обезщетение. В заключението на оценителната експертиза, което не е било оспорено, остатъчната стойност на л.а. „***“ към инкриминираната дата е обоснована, като се сочи и какви обективни факти е взел предвид експертът, за да я изчисли на 11 991 лв. Тази остатъчна стойност представлява и причинените имуществени вреди, доколкото е налице тотална щета.

5

От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал се установява, че на 31.07.2020г. малко след 21.00ч. подсъдимият Д.

Г. е управлявал л.а. „*** ***“ с рег. №У *** АК по булевард „България“ в гр.

Стара Загора в посока запад, като след бензиностанция „Шел“ срещу магазин „Зора“ се движел в лявата лента на северното платно, а, преди платното да стане трилентово, се престроил в крайна дясна лента за движение. Тази лента е предназначена само за завой вдясно в посока Старозагорски минерални бани и е налице хоризонтална маркировка - двойна непрекъсната линия между нея и съседната лента. Изнасянето на подсъдимия в крайна дясна лента се установява по категоричен начин от показанията на всички свидетели очевидци на ПТП, като обосновано обясненията му, че е „заходил“ само 50 см вдясно са възприети от първоинстанционния съд като израз на защитната му позиция. Оттам /от крайна дясна лента/ Д. Г. предприел рязък ляв завой за престрояване в крайна лява лента и съответно извършване на обратен завой, движейки се със скорост 35 км/ч. В същото време в крайна лява лента се движел управляваният от частния обвинител Б. М. лек автомобил „***“ с рег.

№СТ *** РМ – със скорост 103 км/ч, при което опасната му зона за спиране била 97,3м.

Въззивният съд също намира за доказано по несъмнен начин, че св.

М. е възприел като опасност управлявания от подсъдимия лек автомобил в момента, когато предният ляв ръб на същия е пресичал разделителната линия между крайна дясна и средна ленти в северното платно за движение. На първо място, следва да се отбележи, че са несъстоятелни оплакванията на повереника на частния обвинител, че първоинстанционният съдебен акт страда от липса на мотиви относно това обстоятелство. Напротив, такива са изложени от съда, и те се споделят и от настоящата инстанция. Обективно възприемането на л.а. „***“ като опасност точно в този момент е намерило израз в действията на св. Б. М. – почти едновременно задействане на спирачната система и отклоняване на автомобила вляво. При първото действие са оставени отразените в протокола за оглед и фотоалбума спирачни следи, при обсъждането на които тройната АТЕ установява, че тази реакция на св. М. е извършена точно при пресичането на разделителната линия между крайна дясна и средна ленти от предния ляв ръб на л.а. „***“.