Решение № 5123 от 12.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5123 гр. София, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20241100509618 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба подадена на 01.07.2024 г. от страна на длъжника по изпълнението – И. Т. В., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. ****, с която е обжалвано Постановление от 20.12.2022 г. на ЧСИ-Н.М., с рег. № 841 вписан в КЧСИ и действащ в района на СГС, с което по подадено заявление от жалбоподателя датиращо от 16.12.2022 г. е отказано да се прекрати образуваното и провеждано изпълнително дело № 20098410401637 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител по делото – адвокат С. посочва, че по отношение на образуваното и водено спрямо него изпълнително производство по и.д.

№ 20098410401637 предпоставките за прекратяване по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са настъпили още към 2020 г., респективно след този момент също не се установяват валидни действия, които да могат да предизвикат прекъсване на течащия 2-годишен срок възприет в посоченото основание за прекратяване. За валидни действия, които могат да доведат до прекъсване на 2-годишния срок установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не можело да се възприемат насрочените описи на движими вещи на длъжника, тъй като за да произведат подобен ефект описите освен да са били насрочени е следвало и да са били реално проведени от органа по изпълнение, каквато хипотеза в случая с имуществото на жалбоподателя не била налице. Следователно обжалваният отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство провеждано спрямо жалбоподателя е постановен несъответно на процесуалните правила уреждащи хипотезите на прекратяване, което означава, че следва да бъде отменен, поради неговата незаконосъобразност, а производството по и.д. № 20098410401637 прекратено.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК от правото си да упражни възражение по депозираната жалба се е възползвал взискателят по изпълнителното дело – „Топлофикация София“ ЕАД.

1

Така с възражение от 09.08.2024 г. е посочено, че разглежданата жалба срещу акт на ЧСИ-М. е допустима, но по същество неоснователна. Отрича се, че по отношение на и.д. № 20098410401637 е реализирана законовата предпоставка за прекратяване уредена в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Отбелязва се, че в периода от 01.09.2009 г. до 21.07.2020 г. от длъжника – В. по изпълнителното дело са постъпвали регулярни плащания за погасяване на паричния дълг подложен на принудително изпълнение, което положение изключва всякакви съображения за реализация на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в този период предприемано от длъжника частично погашение. Освен това „Топлофикация София“ ЕАД изтъква, че периодично е упражнявал молби до съдебния изпълнител, с които го е приканвал да предприема определени изпълнителни действия към длъжника насочени към постигане изплащането на подлежащия на принудително събиране паричен дълг. Припомня се, че институтът на перемпцията е замислен и се прилага, като санкция спрямо бездействащ в рамките на иницииран изпълнителен процес взискател, а с оглед поведението му в производството - „Топлофикация София“ ЕАД не можел да се квалифицира като такъв.

Цитират се конкретни молби подавани до съдебния изпълнител с дати – 07.10.2021 г. и 20.09.2023 г. Извън горното дори и да се приемело, че е осъществена хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то впоследствие подадените от „Топлофикация София“ ЕАД и предприети въз основа на тях действия от ЧСИ-М. са валидни, тъй като съобразно ТР № 2/04.07.2024 г. постановено по тълк. дело № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС даде разяснения, че всяко ново писмено искане отправено от кредитора след настъпване на перемпция поставя началото на ново процесуално правоотношение. Всичко изложено показвало, че подадената жалба срещу постановлението на ЧСИ-М. е неоснователна и следва да се остави без уважение. При такъв изход по делото от ответника по частната жалба се претендира и присъждането на разноски, които да покрият възнаграждението за участие на ангажирания от него юрисконсулт в производството.

В срок и в изпълнение на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви, в които, след подробно проследяване в хронологична последователност на хода на изпълнителното дело, застъпва позицията, че подадената от длъжника по изпълнението жалба е допустима, но неоснователна. Изтъква, че не са налице предпоставките за прекратяване на производството по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото по образуваното срещу И. Т. В. през 2009 г. изпълнително дело са наложени запори върху пенсията и трудовото му възнаграждение, както и възбрана върху притежавана от него ½ идеална част от апартамент. Също така от длъжника в периода между 2009 г. и 2020 г. са извършени общо 42 броя плащания възлизащи на обща стойност от 3 647,06 лв., като за упоменатия период липсва плащане единствено през 2010 г., а за всички останали години попадащи в него е налично поне по едно реализирано от В. частично плащане по дълга.

Същевременно с молби от 07.10.2021 г. и 20.09.2023 г. взискателят е отправил конкретни искания за предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо имущество на длъжника – запор на банкови сметки пенсия на длъжника и опис на негови движими вещи, както и възбрана на недвижим имот.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20098410401637 по описа на ЧСИ-Н. М., рег. № 841 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано по повод на молба от 10.08.2009 г. упражнена от взискателя – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД представяйки изпълнителен лист, издаден на 22.04.2009 г. въз основа на влязла в сила заповед от 04.08.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по гр. д. № 21645/2008 г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в, срещу длъжника – И. Т. В.. С молбата е делегирано на съдебния 2 изпълнител да определи начина на изпълнението, като проучи имущественото състояние на длъжника. От прегледа на материалите по изпълнителното дело се констатира, че на 13.08.2009 г. на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение на заявения за принудително изпълнение паричен дълг, съответно на 12.08.2009 г. е бил наложен запор върху вземането за пенсия на длъжника към НОИ. По-късно на 26.07.2011 г. ЧСИ е наложил и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което му е дължимо от работодател – „А.Б.“ ООД. На 04.06.2013 г. ЧСИ е изпратил до длъжника призовка за принудително изпълнение, като с нея е насрочил извършването на опис на движими вещи притежавани от него, като връчването на призовката не е било успешно, което е осуетило извършването на описа. В периода от 01.09.2009 г. до 21.07.2020 г. от длъжника по изпълнението са реализирани общо 42 плащания към ЧСИ по коментираното изпълнително дело на обща стойност 3 647.06 лева, като от техния темпорален анализ се констатира, че липсва плащане единствено през 2010 г., като през всяка от останалите години от визирания период длъжника е правил по поне едно плащане по изпълнителното дело. На 07.10.2021 г. и 20.09.2023 г. с нарочни писмени молби до ЧСИ взискателят е отправил конкретни искания за предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо имущество на длъжника – запор на банкови сметки пенсия на длъжника и опис на негови движими вещи, както и възбрана на недвижим имот.

На 30.04.2024 г. длъжникът – И. В. е сезирал ЧСИ – М. с искане да се постанови прекратяване на воденото против него изпълнително дело № 20098410401637, като е направено позоваване за реализирана хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 07.05.2024 г. от ЧСИ е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело на посоченото в заявлението на длъжника основание. Отказът е доведен до знанието на адресата му на 18.06.2024 г., чрез процесуалния му представител по изпълнителното дело – адвокат И.ов.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок /обжалваният отказ на съдебния изпълнител е съобщен на жалбоподателят на 18.06.2024 г., съответно жалбата е упражнена на 01.07.2024 г./, определен с чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, с оглед на което съдът намира, че същата е процесуално допустима.

Компетентен да се произнесе по жалбата е Софийски градски съд, доколкото същият се явява окръжния съд по мястото на изпълнението /принудителното изпълнение се осъществява в район на действие на СГС/.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тази палитра от основания, водещи до прекратяване на изпълнителното производство, е създадено и това по ал. 1, т. 8 от цитираната разпоредба, където е залегнало правилото, че изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като позоваването на жалбоподателя – В. е именно за реализацията фактическия състав на така посоченото основание. Прекратяването на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 настъпва по право с изтичането на двугодишния срок, като постановлението на съдебния изпълнител се отнася единствено до прогласяване на вече настъпилото при осъществяване на съответните правно релевантни факти прекратяване. Прекратяването на изпълнителното 3 производство поради т. нар. „перемпция“ се основава на положението, че движението на изпълнителното производство е поставено в зависимост от поведението на взискателя, от това дали той е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия или предприемане на неизвършени такива. С оглед на това отсъствието на активност от страна на носителя на правото на принудително изпълнение да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на определени изпълнителни действия, продължило две години, е въведено от законодателя като основание, водещо до прекратяване на изпълнителното производство. В този смисъл до прекъсване на срока по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК води самото искане на взискателя до съдебния изпълнител за извършването на определено действие по принудително изпълнение, както и предприемането на поисканото изпълнително действие от органа по принудителното изпълнение. По отношение на кръга от изпълнителни действия, прекъсващи законово установения двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1, т. 8 ГПК, трябва да се отбележи, че със своята тълкувателна практика с ТР 2/2013 г. ВКС прие, че такива действия са насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

При съобразяване на материали, съдържащи се в приложеното изпълнително дело № 20098410401637 по описа на ЧСИ – Н. М., рег. № 841 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, се установява, че в настоящия случай поддържаното от длъжника основание за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е осъществено, тъй като след образуване на изпълнителното производство спрямо него не се установява да е изтекъл период с продължителност от поне две години, през който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.