Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 566 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3294/2022
Вид
Решение № 566
Подписан
30.04.2025
Състав
Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 112 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 112 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14, ал.2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20221000503294 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

Ответниците в производството В. Т. и М. А., представлявани от особения им представител адв. С. И., обжалват решение №262932/12.09.2022г. по гр.д. №1003/2019г. на СГС, с което са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България" АД следните парични суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33769 от 15.04.2008г. на основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ: сумата от 54 556, 94 швейцарски франка, представляваща част от дължима главница(частичен иск) в общ размер от 72 288, 06 швейцарски франка, заедно със законната лихва върху главницата, от предявяване на иска - 23.01.2019г. до окончателно плащане, на основание чл.

79, ал.1 от ЗЗД - сумата от 1059, 85 швейцарски франка, представляваща част от дължима сума(частичен иск) за договорни такси за управление на кредита, начислени за периода от 23.04.2016г. до 09.01.2019г., в общ размер на сумата от 1880, 22 швейцарски франка, сумата от 65, 59 швейцарски франка, представляваща част от дължима застрахователна премия, за периода от 08.04.2016г. до 09.01.2019г. в общ размер 217, 51 швейцарски франка и сумата от 1039, 98 лева, представляваща направени за сметка на кредитополучателите финансови разходи за нотариални такси за връчване на уведомления, по повод изпълнението на кредитното задължение.

Във ВЖ се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е приложен правилно материалния закон, както и че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложено е 1 оплакване, че СГС не е формирал мотиви по оспорването на допустимостта, евентуално основателността на исковете, по възражението за изтекла погасителна давност по чл. 112 от ЗЗД. Твърди се, че в първоинстанционното дело не са събрани доказателства за отсрочване или разсрочване на задълженията, което се явява единственото условие за неприлагане на тази давност. По изложените доводи се иска обжалваното решение да бъде отменено.

Отговор на ВЖ е подаден от „Юробанк България“ АД, чийто процесуален представител счита, че тя е неоснователна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Излага съображения за правилно приложение на нормата на чл. 112 от ЗЗД, както и на нормите на ТЗ, регламентиращи договора за банков кредит.

Отговор на ВЖ е подаден и от „Колект БГ“ АД - третото лице помагач на ищеца, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на изложените доводи в отговора си, моли да бъде постановен съдебен акт от въззивния съд, с който да се потвърди първоинстанционното решение.

В хода на производството пред САС на 18.10.2023 г. е постановено определение в преюдициалното производство по дело № С - 117/2023г. на Съда на Европейския съюз, в контекста на което въззивният съд е уведомил страните, че ще преценява нищожността на клаузите на член 1, алинея 1, чл.2 и чл.6, ал.2 от договора за кредит, като жалбоподателите следва да заявят как са формирали воля за сключването на тези клаузи, а Банката следва да посочи каква информация е предоставила на кредитополучателите по посочените клаузи. По това указание особеният представител на въззивниците е изразил становище за прогласяване на нищожността на горните клаузи от процесния договор за банков кредит. Заявил е, че нищожността на тези клаузи води до недействителност на договора в неговата цялост, поради което следва да настъпят законовите последици за връщане на предоставената сума по кредита, без лихви, такси и разноски. Банката не е направила фактически твърдения за указаните й обстоятелства. Във връзка с възраженията на кредитополучателите, съдът служебно е допуснал и назначил СЧЕ, чието заключение е приобщено към доказателствения материал.

Решаващият състав констатира, че въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което то е валидно.

2

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните от първоинстанционния съд доказателства и приобщеното заключение на ССчЕ в настоящата инстанция, във връзка с изложените във ВЖ пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното :

По силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL33769 от 15.04.2008г. е възникнало кредитно правоотношение между „Българска пощенска банка" АД /понастоящем „Юробанк България" АД/- в качеството на кредитор и В. И. Т. и М. М. А. – в качеството на кредитополучатели. Съгласно чл.1, ал.1 от договора, банката е поела задължение да предостави кредит до размер на сума от 46 000 евро в равностойност на 75 486 швейцарски франка/CHF/. Страните са постигнали съгласие сумата на кредита да бъде отпусната в швейцарски франкове, но по курс „купува" на банката за швейцарски франк към български лев, в деня на усвояване на кредита.

Според договора, сумата следва да бъде усвоена, след като бъде наредена от кредитора по нарочно открита за целта банкова сметка на В. Т.. Не е спорно, а и от доказателствата се установява, че кредитът е усвоен на 23.04.2008г., на която дата по блокираната разплащателна сметка на кредитополучателя В. Т. е преведена сумата.

Кредитополучателите са поели задължение по договора да върнат на кредитора предоставената сума и възнаградителна лихва на равни месечни анюитетни вноски, съобразно приложен към договора погасителен план.

Видно е от съдържанието на договора, че той има и клауза за методологията за определяне на референтния лихвен процент. По силата на договора, страните са се съгласили да възникне задължение за кредитополучателя да заплаща разноските във връзка с управление на кредита, както и в случай на неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, да настъпи предсрочна изискуемост на цялото кредитно задължение, считано от датата на последната вноска. В съдържанието на договора страните са постигнали съгласие за адреса на връчване на съобщения помежду им, във връзка с изпълнението на договора, както и за правните последици от упражняване на това право.

Доказателствата установяват, че в изпълнение на договорното съдържание, в полза на банката- кредитор е била учредена договорна ипотека, върху придобития чрез кредита недвижим имот.

С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.07.2008г. „Юробанк България" АД и „Бългериън ритейл сървисиз" АД са постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията, произтичащи от индивидуализиран брой договори за потребителски и жилищни кредити, сключени от цедента - банка кредитор и трето лице „Бългериън ритейл сървисиз" АД в качеството му на цесионер. В приложението на договора 3

/списък/ са посочени и вземанията на банката, произтичащи от процесното кредитно правоотношение.

С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.02.2015г. „Юробанк България" АД и „Бългериън ритейл сървисиз" АД са постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията, произтичащи от индивидуализиран брой договори за потребителски и жилищни кредити, които третото лице „Бългериън ритейл сървисиз" АД е придобило в качеството му на цесионер - обратно на „Юробанк И Еф Джи България" АД, като предмет на същия са и задълженията по процесното кредитно правоотношение.

Видно е от Нотариална покана с peг. № 745, том 1, № 79 на нотариус М.

Д.-С. с район на действие района на СРС, че на М. А. са съобщени извършените цесии. Фактът на връчването не е оспорен от особения представител на ответниците и не са представени доказателства, оборващи нотариалното удостоверяване, поради което е редовно връчена.

Съобщение с идентично волеизявление е връчено с Нотариална покана с peг. № 6108, том 3, № 152 на нотариус М. Д.-С. с район на действие СРС и на В. Т..

Предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит е обявена на кредитополучателя М. А. от „Юробанк България“ АД и от „Бългериън ритейл сървисиз" АД с нотариална покана, чието връчване е реализирано по реда на чл. 47 от ГПК от нотариус Е. Б. К., рег. №*** с район на действие РС – Козлодуй, която следва да се счита връчена на 31.10.2018г.

Предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит е обявена на кредитополучателя В. Т. от „Юробанк България“ АД и от „Бългериън ритейл сървисиз" АД с нотариална покана, чието връчване е реализирано по реда на чл. 47 от ГПК от нотариус М. Д. - С., рег. №*** с район на действие СРС, която следва да се счита връчена на 03.12.2018г.

В хода на настоящото съдебно производство е сключен Договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020г., с който „Юробанк България" АД и „Бългериън ритейл сървисиз" АД са постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията, произтичащи от индивидуализиран брой договори за потребителски и жилищни кредити, сключени от цедента - банка кредитор и трето лице, което е конституирано в качеството на подпомагаща ищеца страна - „Свети Георги груп" ЕАД, с настоящо наименование „Колект БГ" ЕАД, в качеството му на цесионер. В приложението на договора /списък/ е видно, че вземанията на банката, произтичащи от процесното кредитно правоотношение са част от предмета му.

От заключението на съдебно- икономическа експертиза, прието от СГС се установява, че допусканите просрочия в погасяването на задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит - в периода след отпускането му на 23.04.2008г. до датата на внасяне на хронологически последната сума за погасителна вноска на 20.02.2014г. са както следва: За падежна дата 23.05.2008г. вноската е внесена на 26.05.2008г., което е закъснение от два дни.

За падежна дата 23.07.2013г. вноската е внесена на 24.07.2008г., което е 4 закъснение от един ден. За падежна дата 23.12.2013г. вноската е внесена на 21.01.2014год., което е закъснение от двадесет и девет дни. Експертът е констатирал, че последната вноска е направена на 20.02.2014г., като с нея са погасени сумата от 445,28 швейцарски франка, представляваща дължими лихви за м. 01.2014г.; сумата от 57,90 швейцарски франка, представляваща част от дължимата главница за м. 01.2014г.; сумата от 0,81 швейцарски франка, представляваща наказателна лихва за просрочие и сумата от 6,24 швейцарски франка, представляваща такса просрочие за 230 дни.

Според счетоводните записвания в банката размерът на непогасената главница за периода 23.01.2014г. до 23.01.2019г. е 72 288,06 швейцарски франка, а непогасените договорни лихви за периода от 23.01.2016г. до 23.01.2019г. са в размер на 16 780,59 швейцарски франка, включващи договорни лихви за периода от 23.01.2016г. до 23.01.2019г. в размер на 15 449,56 швейцарски франка и наказателна лихва за периода от 23.01.2016г. до 23.01.2019г. в размер на 1 331,03 швейцарски франка.

Въз основа на счетоводните записвания в банката, експертът изслушан от СГС е посочил, че размерът на непогасените такси за управление на кредита за периода от 23.01.2016г. до 23.01.2019г. е 1 045,60 швейцарски франка, а дължимата сума за нотариални такси за периода от 23.01.2016г. до 23.01.2019г. е 1 039,98 лева.