Решение № 122 от 10.07.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20263000500132 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Д. С., чрез пълномощника адв.

Ш., Р. К. Р. и Д. К. Й., чрез пълномощника адв. Ц. срещу решение № 24/11.01.2026г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 1239/2024г., с което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу Община Варна искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците С. Д. С., Р. К. Р. и Д. К. Й. са собственици на реална част с площ от 1484 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, район „Младост“, очертан в цикламен цвят на скицата на л.57 от гр. д. № 1239/2024г. на ВОС, целият с площ от 21 212 кв.м., при граници на реалната част: ПИ с ид. ***; *** и ул.

“***** *******“, в съответствие с притежаваните от тях права:1/4 ид. ч. за всеки от ищците.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и в противоречие с установеното от фактическа страна, при необсъждане в пълнота на представените доказателства. Посочва се, че твърденията на страните и представените от тях доказателства са обсъдени формално без да е извършен задълбочен анализ, поради което и съдебния акт е постановен при нарушаване на основните принципи на ГПК за установяване на обективната истина, равенство на страните, служебно събиране на 1 доказателства и вътрешно убеждение. Представените по делото доказателства, включително и заключението на проведената СТЕ са ценени избирателно, като не е взето предвид обстоятелството, че именно претендираната от ищците част от имота е свободна и отговаря на изискванията на закона за обособяване на самостоятелен имот. Оспорва се като неправилен и необоснован извода на съда, че въпросът относно възможността за възстановяване на незастроена част от отчуждения имот не може да бъде преразглеждан, с оглед проведена административна процедура, приключила с възстановяване на праводателите на ищците на 730 кв.м. и същите са отписани от актовите книги съгласно заповед № Р-1025/13.07.1995г. на Кмета на Община Варна, и отказ за възстановяване на собствеността относно останалите посочени в заявлението от 1992г. отчуждени и невъзстановени части, включително и процесната реална част. Излага се, че в нарушение на процесуалния закон ВОС, се е произнесъл инцидентно по валидността на решение № 867/12.11.1992г. на кмета на Община Варна.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че възстановените с решение от 10.04.1995г. по гр. д. № 360а/94г. по описа на ВОС 730 кв.м., попадат в съседен имот с ид. № ***, където е останала незастроена площ, представляваща игрище с площ от 1484 кв.м., както и че за 1662 кв.м. от имота няма данни за отчуждаване. Съдът не е обсъдил и не е взел предвид събраните по делото доказателства относно наличието на фактическия състав, предвиден в чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ, изпълнено ли е мероприятието за което е отчужден имота, в чиято площ попада процесната реална част, фактически започнало ли е същото към момента на влизане в сила на ЗВВНОИ, съответно реализирано ли е същото и в каква степен. Излагат се подробни мотиви по същество на спора. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Община Варна, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

Производството е инициирано по искова молба от С. Д. С., Р. К. Р. и Д.

К. Й., с която на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК е поискано от съда да установи по отношение на ответника, че ищците са собственици на реална част с площ 1 545 кв. м. от поземлен имот с ид. № *** по КККР на гр. Варна, адм. район „Младост“, целият с площ от 21 212 кв. м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар № 64, при граници на реалната част: ПИ с ид. № ***, ул. „***** *******“, ПИ с ид. № ***, в съответствие с 2 притежаваните от ищците идеални части, а именно: 1) за ищцата Р. К. Р. – 1/4 ид. ч. от 1 545 кв. м., представляващи реална част от ПИ с ид. № *** по КККР на гр. Варна, придобита по наследство от майка й Ек.

Д. Й. – дъщеря на К. Ст. Ст.; 2) за ищеца Д. К. Й. – 1/4 ид. ч. от 1 545 кв. м., представляващи реална част от ПИ с ид. № *** по КККР на гр.

Варна, придобита по наследство от майка му Ек. Д. Й. – дъщеря на К. Ст. Ст.;

3) за ищцата С. Д. С. – 1/2 ид. ч. от 1 545 кв. м., представляващи реална част от ПИ с ид. № *** по КККР на гр. Варна, придобита наследство от майка й К. Ст. Ст., като последната го закупила с крепостен акт № 497, дело № 607 от 30.06.1909 г. на Варненски нотариус Н. Ш.. Процесната реална част от ПИ с ид. № *** е допълнително индивидуализирана чрез защриховане на приложената на л. 57 от гр. д. № 1239/2024 г. скица с розови линии.

Наведени са твърдения, че с Крепостен акт № 497, дело №607/1909г. по описа на нотариуса Н. Ш., К. Ст. Ст. закупила недвижим имот, представляващ лозе във Варненските лозя, м-ст „Ш.“ с площ от 7 дка и 6 ара, при съседи: Ж.

М., А., А., К. Р., М. Ц. Н. и път, съответен на имот с пл. № 4330 по ЗРП на 26 п. р. на гр. Варна, м-ст „Ш.“, одобрен със Заповед № 38/07.10.1992г. на кмета на Община Варна, целият с площ от 7 600 кв. м. Понастоящем имотът е разположен в район „Младост“, ж. к. „П.“, гр. Варна, в района на кръстовището между ул. „***** *******“ (стара ул. „Кл. Г.“ и ул. „Т. Р. П.“, където са изградени жилищни сгради, улици, тротоари, алеи, околоблокови пространства, паркинги, озеленяване и др. елементи на градската среда. По действащия ЗРП на 26 п. р. гр. Варна и действащата КК на гр. Варна в адм. район „Младост“, имот със стар пл. № 4330 попада върху част от кв. 7 за УПИ № IV – УПП „Тих труд“ (част от ПИ ид. № ***), УПИ № V (ПИ № *** и част от ПИ с ид. № *** по КККР); част от ул.

„***** *******“ и ул. „Т. Р. П.“ – ПИ *** и ПИ *** по КККР; част от комплексно строителство, западно от ул. „Т. Р. П.“ – част от бл.

3 и околоблоково пространство – ПИ ид. № *** и част от вътрешноквартална улица – ПИ ид. № ***, част от бл. 2 и околоблоково пространство – ПИ ид. № ***; част от ПИ № 407 по ЗРП от 1992г. на 26 п. р. на гр. Варна – част от ПИ ид. № *** и ПИ ид. № *** по КККР. С решение от 10.04.1995 г. по гр. д. № 360А/1994 г. на ВОС, от отчуждената площ 5938 кв.м. са възстановени само 730 кв. м. Посочено е, че К. Ст. починала на **.**.****г. и е оставила за свои наследници ищците. С Решение №13/13.03.1968г. били отчуждени имоти и части от имоти в 26 п.р. на гр. Варна от притежавания от К. Ст. имот, за изграждане на два жилищни блока №1 и №2 на пет етажа с общо 120 жилища.

С това решение били отчуждени 1812 кв.м. от наследодателя на ищците. С Решение №14/27.02.1968г., обективирано в Протокол № 48/27.02.1968г. били отчуждени имоти 1561 кв.м. от собствени на К. Ст. за строителство на блок №3. С Решение №3/15.04.1969г., обективирано в Протокол №41/15.04.1969г. на Комисията по Параграф 85 от Правилника за приложение на планово 3 изграждане на населените места, назначена със Заповед на Председателя на ГНС-Варна във връзка с отчуждаване на УПП „Труд“ Варна по силата на Заповед №6/30.03.1968г. на Председателя на ГНС било определено изплащане на обезщетение на наследниците на К. Ст. за отнетата част от имота й, като в протокола е вписана забележка относно предходните процедури по отчуждаване на имота и начина на обезщетяване. С това решение били отчуждени 2565 кв.м. от имота, който по ЗРП, одобрен със Заповед №38/07.10.1992г. на Кмета на Община Варна съответства на имот с пл.№4330 с площ 7 600 кв.м. и е разположен в границите на район Младост в жилищен комплекс П. в района на кръстовището на ул. „***** *******“ и ул. „Т. Р. П.“, където били изградени жилищни сгради, улици, тротоари, алеи, околоблокови пространства, паркинги, озеленяване, елементи на градската среда. С трите производства, от имот пл. № 4330 са останали неотчуждени 1 662 кв. м., а отчуждената площ е 5 938 кв. м. От последните са възстановени 730 кв. м. с Решение от 10.04.1995г. по гр.д. №360а/1994г. на ВОС.

С писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Излага, че правоимащите лица са заявили възстановяване на отчуждения имот с пл. № 4330 по реда на ЗПИНМ.

По заявлението е постановено решение № 867/12.11.1992г. на кмета на Община Варна, с което е отказано възстановяване на собствеността, тъй като мероприятията, за които е бил отчужден имота, са изпълнени – изграден е ж. к.

„П.“ и обслужваща го инфраструктура. С Решение от 10.04.1995 г. постановено по гр. д. № 360а/1994 г. на ВОС, решението на кмета на Община Варна е отменено в частта досежно 730 кв. м. от имота. С влизане в сила на съдебното решение, спорът относно възстановяване на отчуждения (бивш пл.

№ 4330) имот е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което искът е недопустим. Излага се и становище за неоснователност на иска, като се посочва, че ПИ ид. № *** е бил публична държавна собственост, тъй като съгласно АДС №13861/16.01.1978г. още към 1976г. и 1977г. в имота били построени сгради, представляващи: учебно производствена сграда на четири етажа; мебелен цех; административна сграда на един етаж; едноетажна сграда за циклони; столова с актова сграда и физкултурен салон на два етажа върху изба; общежитие бл. А и бл. Б – четириетажни с двустранно разположени стаи и санитарни възли. Имотът е представен на Държавно учебна производствена база „Труд“ Варна. В последващ Акт за публична държавна собственост №2906/15.02.2000г. освен посочените сгради са вписани и новоизградени трафопост, фирмен магазин и портал; гараж и уч. кухня; складови бараки 9 бр.; като правата върху имота били предоставени на Министерството на труда и социалната политика. През 2017г. е съставен нов АПДС №9439/18.12.2017г., в който са актуализирани изградените в имота сгради. С Решение №190/29.03.2018г. на МС правото на управление върху описаните в Акт за публична държавна собственост №9439/18.12.2017г. имот и сгради били отнето от Министерството на труда и социалната политика поради отпаднала необходимост и имотът бил обявен за частна държавна 4 собственост. Собствеността върху имота е прехвърлена безвъзмездно на Община Варна, като в изпълнение на решението на МС е сключен договор №4159/22.05.2018г. между Държавата и Община Варна. Със Заповед №ДИ118/7703 105/06.07.2018г. на Областния управител на Област Варна имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост. Съставен е АЧОС №9980/25.09.2018г. Ответникът твърди, че имотът е използван и към момента се ползва за реализиране на социалните и образователни функции на общината, за задоволяване на обществени нужди чрез предоставяне на услуги по Закона за социалното подпомагане, Закона за професионалното образование и обучение. Оспорват се твърденията на ищците относно местонахождението и функциите на намиращите се в имота сгради, както и, че част с площ от 1 545 кв. м. е незастроена. Твърди се, че претендираната от ищците реална част не съставлява част от ПИ ид. № ***, както и, че необходимите площи за реализиране на предвидените мероприятия са били отчуждени от държавата като на праводателя на ищците е заплатено полагаемото обезщетение. В условие на евентуалност се навеждат твърдения за придобиване на собствеността върху процесната реална част по давност въз основа на непрекъснато, явно, необезпокоявано и несмущавано владение повече от 50 години от Държавата, а впоследствие от Община Варна.