Решение № 1429 от 09.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1429 гр. Пловдив , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20205330111388 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу A. О.

Р. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 658.96 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 24.10.2017 г. до 09.01.2020 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 61.08 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.12.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1206/2020 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че отчета в процесния имот за процесния период е извършван при условията на неизправно измервателно устройство, поради което и потребеното количество вода е било начислявано по тарифа за един обитатели. Ответникът е потребител, в качеството си на собственик на водоснабдения имот, придобит по наследство от Б. Р.. Потребителят бил уведомен за неизправността на водомера на 01.08.2011 г. Иска уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва ответникът да е потребител на услугите, предоставяни от ищеца. Твърди, че не е сключвал договор с ищеца за ползване на неговите 1 услуги, както и не е подавал заявление за ползването на такива. Оспорва да е доставяне на ответника твърдените услуги. Оспорва подписа в карнетите за потребител да е поставян от ответницата. Оспорва на ответницата да й връчвани фактури. Оспорва водомерът да е бил годно измервателно устройство. Липсвало и предписание за подмяна, респективно поправка на водомера. Иска се отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1206/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя интерсът на ищеца от предявяване на исковете. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в *** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми, както и че измервателното устройство е било неизправно и са спазени изискванията за служебно начисляване по Тарифа, включително отправянето до потребителя на предписание за отстраняване на повредата на водомера и указването на срок за това. В тежест на ответника е да докаже, при установяване на горното от ищеца, че е заплатил претендираната стойност.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..

Безспорно е че процесния имот е водоснабден и е присъединен към водопроводната система на „ВиК“, което прави ответника, като собственик на същия, потребител на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.

Спорно по делото е дали ответникът има качеството потребител на предоставяните 2 от ищеца услуги, както и наличие на предпоставките за служебно начисляване на количествата вода.

Видно от справка от Служба по вписвания – гр. Пловдив ответницата е вписана като собственик на процесния имот /л.34/, с оглед което същата се явява потребител на предоставените от ищеца услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.

В исковата молба се излагат твърдения, че за процесния период 24.10.2017 г. до 09.01.2020 г. за процесния имот отчитането е извършвано на база неизправно измервателно устройство.

От представено известие за нередовен водомер /л.57/ се установява, че на дата 01.08.2011 г. е констатирано, от представител на ищеца, че процесният водомер подлежи на ремонт и проверка, като са дадени указания в тази насока. В известието за нередовен водомер има подпис за абонат, като е посочено, че това е лицето Б. М. Р., наследодател на ответницата, видно от удостоверение за наследници и удостоверение за идентичност на имена /л.36 и л. 35/.

Не се установява неизправностите по водомера да са отстранени от страна на ответницата и в процесния период да е имало годно измервателно устройство.

3

Съгласно чл. 34а от Наредба № 4/2004 индивидуалните водомерни устройства подлежат на периодичен метрологичен контрол на 10 г., като съгласно ал.2 на посочената разпоредба проверките се извършват по искане и за сметка на потребителите.

Съгласно ал.5 на чл.34а от Наредба № 4/2004 г. когато длъжностното лице на оператора установи, че водомера не преминал метрологична проверка на 10 г. срокът за извършване на проверката е 3 месеца, ако след изтичане на този срок водомерът не е преминал метрологична проверка, количеството изразходвана вода се начислява съгласно чл.39, ал.6 от Наредбата, във вр. с ал.5, а именно по 6 куб.м за топлофицирано жилище и 5 куб.м.за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като количествата вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.

Видно от карнетите за процесния периода е начислявана вода от 2 до 10 куб.м, което е в рамките на предвидено в закона по 5 куб.м на всеки обитател.

От показанията на свидетелката М. Й. се установява, че същата е отчита потреблението в имота на ответницата, като е начислявала по тарифа, доколкото в имота липсвали измервателни устройства. Начислявала е за един човек, доколкото само ответницата е живяла в имота.

С оглед изложеното съдът намира, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 39, ал.6 от Наредбата, като за процесния период е начислявано служебно количество вода на ответницата, доколкото не е подменила и поставила годни измервателни устройства и исковата претенция за главница е доказана по основание.

Относно размера ответникът не оспорва същия, като съдът приема, че цените са определени съобразно действащите за съответните периоди Решения на ДКЕВР, с които е определената цената на предоставяната от ищеца услуга.

Предвид което съдът приема, че искът е доказан в пълен размер и следва да бъде изцяло уважен.

Основателно е и искането за установяване на дължимостта на главницата, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.01.2020 г. до окончателното изплащане.

По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.

В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни 4 да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.

По делото се установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 31.12.2017 г. – с изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата процесна фактура за доставените ВиК услуги през м. октомври 2017 г., като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Изчислена служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, помощта на онлайн калкулатор на НАП обезщетението за забава за процесния период възлиза в размер на 61.08 лева, а и размерът не се оспорва от ответника, поради което и този иск ще се уважи изцяло.

По отговорността за разноските:

И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на същия право на разноски се пораждат за ищеца.

Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 20 лева –депозит за свидетел.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.

Общо разноски за ищеца, които следва да му бъдат присъдени, на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от претенцията са 75 лева – за заповедното производство и 195 лева - за исковото производство.