Определение № 15108 от 14.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15108 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506431 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на М. М. Д., представител на „МДИ – 2018“ ООД, срещу Определение №16043/27.04.2026г. по гр.д. №22133/2025г. на Софийски районен съд, ГО, 27 състав, с което е върната исковата молба на „МДИ - 2018“ ООД срещу И.Г.Г. и е прекратено производството по делото поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности.

Жалбоподателят твърди, че постановеният акт е неправилен, тъй като дадените указания от съда са изпълнени и не е следвало исковата молба да се връща, респективно производството да се прекрати. Изложени са отново фактическите обстоятелства, на които основава исковата си претенция срещу И.Г.Г.. Пояснил е как е формирана цената на иска, както и за какъв период са настъпили вредните последици във връзка с осъществяваните счетоводни услуги от ответницата. Счита, че неправилно съдът е преценил, че се касае за промяна в петитума, предвид, че с молбата единствено е уточнена исковата претенция. Моли обжалваното разпореждане да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения.

Производството по гр.д. №22133/2025г. по описа на Софийски районен съд е образувано по искова молба вх. №135973 от 16.04.2025г. на М. М. Д. - в качеството си на представител на „МДИ - 2018“ ООД, с която са изложени обстоятелства във връзка със сключен между „МДИ - 2018“ ООД и И.Г.Г. договор за счетоводни услуги. Твърди се неизпълнение от страна на И.Г.Г. договорно задължение, от което са произтекли вреди в размер на 3 000 лева за ищцовото дружество. Изложени са съображения, че сумата - цена на иска е формирана като сбор от суми за шестмесечно закъснение за предаване счетоводни документи, умножено по размера на месечната абонаментна такса за извършваните услуги за 2024г. Посочено е още, че към тази сума ищецът прибавя и разходите за изпращане на нотариална покана, за правни услуги и за образуване на производството.

С разпореждане №141383/11.09.2025г. СРС е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовностите в исковата молба, като посочи: 1) в какво се изразяват вредите от 1 неизпълнението на задължението на ответницата да му върне счетоводната документация, които ищецът претендира да бъдат обезщетени и обстоятелства, въз основа на които претендираното обезщетение се съизмерва на шест месечни възнаграждения по прекратения договор; 2) какви вземания са включени в общия размер на претендирата от него сума от 3000 лева, като освен това да уточни какъв е размерът на сторените разходи за изпращане на нотариална покана до ответницата и какви са тези разходи, както и разходи за какви юридически услуги се претендират и техният размер и 3) дали претенцията за присъждане на разходите за образуване на настоящото производство, които сочи, че са включени в общата сума от 3000 лева, съставлява претенция за присъждане на разноски при евентуално благоприятно за него решение, или претендира други разходи, различни от съдебните разноски, в който случай да индивидуализира тези разходи по основание и размер.

С молба с вх. №319043/01.10.2025г. ищецът е изпълнил указанията на съда от 11.09.2025г., като е посочил, че нанесените от ответницата вреди за невръщането на цялата документация на дружеството са в размер на 2520лв. Посочен е и периодът, в който се твърди да са настъпили – от м. януари 2024 г. до м. юли 2024г. За тези шест месеца И.Г. получавала възнаграждението си по договора за счетоводни услуги в пълен размер, но отказвала да предаде поисканите документи. Това довело до забава в представянето на отчетите на фирмата, от което било възможно да се наложат санкции и други вредни последици. Пояснява се, че към исковата сума се претендира и сумата от 150 лв. – разходи за нотариална покана, 340 лв. – разходи в обезпечителното производство за държавна такса и парична гаранция, както и сумата от 120 лв. – държавна такса в исковото производство.

Така първоинстанционния съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение № 16043/27.04.2026г., с което връща исковата молба и прекратява производството по делото поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности. В мотивите си СРС е приел, че ищецът, вместо да изпълни дадените от съда указания с молбата си от 01.10.2025 г., е въвел нови фактически твърдения, които са и противоречиви. Извел е, че вместо да посочи в какво се изразяват вредите от вече твърдяното неизпълнение на задължението на ответницата да върне счетоводната документация, ищецът е въвел нови фактически твърдения, очертаващи предмета на делото, което е недопустимо. Едновременно се въвеждали няколко различни по характер действия от страна на ответника във връзка с договора за счетоводство, които поставят съда в невъзможност да определи какъв е предметът на делото, респективно от неизпълнението на кое задължение на ответницата се претендира обезщетение. Заключил е, че съдът няма задължение да дава неограничено във времето нови и нови указания, а съгласно чл. 129, ал.

3 ГПК дължи да прекрати производството, поради което е върнал исковата молба.

С оглед установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав на СГС намира следното от правна.

Спорният въпрос в случая е – изпълнени ли са дадените указания на съда и според настоящият състав отговорът е положителен. Съображенията за това са следните.

Съгласно чл.129, ал.1 ГПК, съдът проверява редовността на исковата молба. Според ал. 2, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща (чл. 129, ал. 3 ГПК). По въпроса относно процесуалните предпоставки, при наличие на които една искова молба следва да се счете за редовна, съдът има задължението да определи правната квалификация (съответно съдопроизводствения ред) от въведените в исковата молба твърдения. Когато ищецът е посочил в изпълнение на указанията на съда кои са обстоятелствата на които основава иска си, съдът следва да определи правната квалификация съобразно сочените от ищеца обстоятелства. Когато от въведените в исковата молба обстоятелства може да бъде изведена правна квалификация на твърдяното право, индивидуализирано в достатъчна степен, то съдът се произнася по съществото на правния спор. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 593/07.10.2010 г. по гр.д. № 1484/2009 г. на ІV г.о. ВКС, Определение № 172/29.02.2012 г. по ч.гр.д. № 741/2011 г.

2 на ВКС, IV г.о., Определение № 53/15.03.2017 г. по ч.гр.д. № 660/2017 г. на ВКС, I г.о., Определение № 133/26.02.2013 г. по ч.гр.д. № 806/2012 г. на ВКС, IV г.о. и др.

В настоящия случай указанията, дадени с разпореждане № 141383/11.09.2025г., са изпълнени в пълен обем с уточняващата молба от 01.10.2025 г. В изпълнение на дадените указания ищецът е конкретизирал в какво се изразява претенцията му, посочил е периода, за който твърди настъпването на вредите – от м. януари 2024 г. до м. юли 2024 г., определил е техния размер – 2520 лв. като е пояснил, че представлява седем месечни хонорара на новото счетоводство, което е трябвало да осчетоводи отново всеки месец, за които месеци Гюлеметова е получавала възнаграждение, посочен е и начина, по който е формирана общата претендирана сума от 3000лв., като е индивидуализирал отделните компоненти – 150 лв. разходи за нотариална покана, 340 лв. разноски в обезпечителното производство и 120 лв. държавна такса в исковото производство.

Неоснователен е изводът на първоинстанционния съд, че с уточняващата молба е въведен нов предмет или ново основание на иска. Още в първоначалната искова молба ищецът е изложил твърдения за съществуването на договор за счетоводни услуги, за неизпълнение от страна на ответницата на задължението да върне счетоводната документация след прекратяване на договора, за настъпили вследствие на това вреди, както и че цената на иска е формирана като сбор от шест месечни възнаграждения по договора, към които се прибавят разходите за нотариална покана, правни услуги и образуване на производството. С уточняващата молба тези вече наведени фактически твърдения не са изменени, а единствено са конкретизирани чрез посочване на периода, размера на отделните вземания и начина на формиране на общата претенция. Следователно не са въведени нови правопораждащи факти, нито е променено фактическото основание на иска, а са изпълнени дадените от съда указания за конкретизиране на вече изложените обстоятелства.

В този смисъл не може да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд, че с уточняващата молба са въведени противоречиви твърдения относно предмета на спора.

Както първоначалната искова молба, така и последващата уточняваща молба последователно поддържат, че претендираните вреди произтичат от неизпълнението на договорното задължение на ответницата да върне счетоводната документация на дружеството след прекратяване на договора. Допълнително изложените фактически твърдения, че поради непредаването на документите е било възпрепятствано своевременното изпълнение на счетоводните и отчетните задължения на дружеството и е възникнала опасност от неблагоприятни последици, не представляват ново основание на иска, а конкретизация на твърдените вредни последици от вече посоченото неизпълнение. Те не изменят предмета на делото, а допълват фактическата рамка, необходима за извършване на преценка относно приложимата материалноправна норма.

Действително в мотивите на обжалваното определение съдът е приел, че предявената претенция е за парично компенсаторно обезщетение вместо изпълнение на задължението на ответницата да върне на ищеца счетоводната документация, както и че липсват твърдения относно вредите и връзката между техния размер и шестте месечни възнаграждения по договора. Именно тези въпроси обаче са намерили своя отговор в уточняващата молба, с която ищецът е изпълнил дадените му указания, като е посочил както периода на настъпване на вредите, така и конкретния размер на обезщетението и начина на неговото формиране.

Доколко така изложените фактически твърдения от ищеца обосновават основателността на предявената претенция, както и дали съществува причинна връзка между неизпълнението и претендираните вреди, са въпроси по съществото на спора, които подлежат на обсъждане при разглеждането на делото, а не при извършване на проверката за редовност на исковата молба по чл. 129 ГПК. На този етап съдът следва да прецени единствено дали са изложени достатъчно фактически твърдения, позволяващи индивидуализиране на спорното материално право и определяне на неговата правна квалификация. В случая това изискване е изпълнено с молбата от 01.10.2025 г.

По всички изложени съображения настоящият въззивен състав намира, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба и 3 прекратяване на производството по делото.

По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, с указания за продължаване на предвидените в закона процесуални действия.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №16043/27.04.2026 г. по гр.д. №22133/2025г. на Софийски районен съд, ГО, 27 състав, с което е върната исковата молба на М. М. Д., представител на „МДИ – 2018“ ООД, срещу И.Г.Г. и е прекратено производството по делото поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 27 състав за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед указанията, дадени в настоящото определение.