Решение № 42 от 07.02.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. П., 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500029 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.435 ал.2 от ГПК.

Производството е образувано по жалба, подадена от адв. К. Я. от Пл.АК, назначен на основание чл.47 ал.6 от ГПК за особен представител на Г.В.Г., ЕГН *** и К.Н.Г., ЕГН ********** и двамата от гр. С., обл. В.Т. длъжници по изп. дело № 20224410400156/2022 г. по описа на СИС при РС – Л. срещу Разпореждане от 25.08.2023 г. на ДСИ при РС – Л. в частта относно определеното адвокатско възнаграждение на назначения особен представител на длъжниците по изп. дело, с която е определено възнаграждение на особения представител на длъжниците – адв. К. Я. от Пл.АК в размер на 468,39 лв. на основание чл.10 т.2 изр.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Особеният представител адв.К. Я. счита, че мотивите на ДСИ при постановяване на атакуваното разпореждане са неправилни и незаконосъобразни,като са формирали погрешни изводи за изчисляване на адвокатското възнаграждение на особения представител, назначен по чл.47 ал.6 от ГПК за защита на длъжниците по процесното изпълнително дело.

Според адв. Я. адвокатско възнаграждение в размер на 468,39 лв. за защита на длъжниците по изп.д. № 20224410400156/2022г. по описа на СИС при РС–Л. е определено от ДСИ в нарушение на чл.47 ал.6 от ГПК вр. чл.36 ал.2 от ЗАдв. вр. чл.10 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същото не е в съответствие с цитираните норми, поради което моли, да се определи адвокатско възнаграждение в общ 1 размер от 10380,00 лв. с ДДС. Счита, че от мотивите на разпореждането на ДСИ не става ясно как същият преценява количествената сума, която може да бъде събрана от действията по това изп. дело, изпратено му по компетентност. Според адв. Я., изводът, който може да бъде направен от разпореждането на ДСИ е, че като сума, която може да бъде събрана чрез изпълнителния способ по изп. дело № 20224410400156/2022 г. по описа на СИС при ЛРС е възприетата от ДСИ данъчната оценка на изнесените на публична продан имоти на длъжниците и същата е базата съобразно, която ДСИ определя изчисление на адвокатското възнаграждение на особения представител. Според особения представител, този извод и методика на изчисление на ДСИ са не само неправилни, но и предопределящи очевидната неправилност на постановеното разпореждане, тъй като изп.дело има за предмет удовлетворяване/събиране на парични вземания, а не въвод във владение на имот, когато процесуалните действия на защитника могат да се остойностяват по стойността на имота. В конкретния случай, е приложима нормата на чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, съгласно т.5, от която при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. възнаграждението е в размер на 8650 лв. плюс 4% за горницата над 100 000 лв., а съгласно чл.10 т.2 от същата Наредба за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

На следващо място, адв. Я. посочва, че в обжалваното разпореждане от 25.08.2023г. в частта му относно разноските по изпълнението, не са изложени аргументи досежно фактическа и правна сложност, свързани с прекомерност на адвокатския хонорар по изп. дело, като счита, че само при изрично възведено съображение за недостатъчна фактическата и правна сложност може да се поставя въпроса за намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер. ДСИ единствено е посочил, че възнаграждението на особения представител по изп.дело следва да се определи според материалния интерес за хипотетично събиране на вземанията, съобразно данъчната оценка на имотите, спрямо които се осъществява принудителното изпълнение. В тази връзка се посочва трайната съдебна практика, според която съдът не може да постановява решенията си въз основа на предположения, като изводите му задължително следват логиката и по съвкупната преценка на доказателствата.

Отделно от това не данъчната оценка на имотите, а пазарната им стойност се взема за база на изчисление на адвокатския хонорар и то само, когато се осъществява изпълнителен способ въвод във владение на имот. Посочва, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не визира определяне на възнаграждението на базата на данъчната оценка на имотите, а се посочва стойност на имота в чл.10 ал.3, като тази стойност е установима в предхождащи въвода действия по извършена пазарна оценка на имота, но в случая пазарната стойност на имота или данъчната оценка са ирелевантни, тъй като относимата норма е тази на чл.10 ал.2 от Наредбата за 2 минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че при изпълнение за събиране на парични вземания, адвокатското възнаграждение следва да е определимо, съобразно процесния материален интерес.

Жалбоподателят адв. Я. посочва, че възнаграждението на назначения по чл.47 ал.6 ГПК особен представител се определя или изчислява съобразно извършени от него процесуални действия и предсрочното прекратяване на пълномощията на особения представител не е основание за намаляване размера на определеното минимално възнаграждение.

Досежно допустимостта на жалбата на особения представител да атакува разпореждането на съдебния изпълнител за възлагане и определяне на разноските, жалбоподателят посочва, че съществува съдебна практика, според която, тъй като възнаграждението по чл.47 ал.6 вр. чл.430 от ГПК е право на самия адвокат, то същият е и процесуално легитимиран да оспорва определеният му размер на възнаграждението, както и че това възнаграждение следва да е в размер, не по-малък от минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На следващо място в жалбата се посочва, че възнаграждението в размер на 8650,00 лв. е определено на особения представител, съгласно уведомително писмо от Адвокатска колегия – гр.П.. Досежно това обстоятелство, адв. Я. навежда доводи, че съгласно практиката на ВКС, възнаграждението на адвоката по чл.47 ал.6 от ГПК следва да е определено с акта на назначаването му от съда, като в тази връзка посочва, че когато адвокатът е поел защитата по изп. дело чрез възлагане от Адвокатска колегия, същият е дал своето съгласие за поемане на случая при тези финансови параметри и адвокатът без каквото и да съмнение е известен за очакваемия размер на възнаграждението по защитата, като това са неговите правни очаквания, обвързали го да даде своето съгласие за поемане на защитата по делото. Посочва, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК.

Моли съда да признае дължимостта и да определи възнаграждение в размер на 10 380,00 лв. на адв. К. Я. от Пл.АК, назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК за особен представител на длъжниците Г.В.Г. и К.Г. по изп.д.№ 20224410400156/2022 г. на ДСИ при РС - Л., като определи допълнително възнаграждение на особения представител, изразяващо се в разликата между общо дължимото в размер на 10 380,00 лв. с ДДС и първоначално определеното от ДСИ в размер на 468,39 лв.

Към жалбата е приложен заверен препис от Удостоверение на МФ ТД НАП от 03.06.2008 г. за регистрация на адв. К. Я. по ЗДДС и Удостоверение на НАП от 02.02.2022г., както и копия от съдебни актове.

3

Постъпила е и молба от адв. К. Я. от Пл.АК с искане да му се присъдят с решението на Пл.ОС направените разноски по делото:35,00 лв. общо, от които 10,00 лв. внесена ДТ по сметка на РС–Л. и 25,00 лв. внесена ДТ по сметка на Пл.ОС.

Във връзка с депозираната жалба от адв. К. Я. в качеството му на особен представител на длъжниците Г.В.Г. и К.Н.Г. по изп.д.№ 20224410400156/2022г. по описа на СИС при РС – Л. са постъпили мотиви от ДСИ при РС – Л. по обжалваното действие, в които се изразява становище, че жалбата е неоснователна.

В мотивите се посочва, че правомощията на АК - П. се свеждат само до посочване на адвокат от съответната колегия на основание чл.430 изр.2 от ГПК, но не и да определят дължимото адвокатско възнаграждение, като възнаграждението на особения представител по чл.430 във вр. чл.47 ал.6 от ГПК се определя от органа, ръководещ процеса по ГПК, в случая ДСИ.Също така следва да се вземе предвид обстоятелството, че ДСИ при ЛРС не е местно компетентен по смисъла на чл.427 от ГПК, за да събере изцяло вземанията по изпълнителните листи, въз основа на които делото е образувано. Напротив, изпълнителното дело е изпратено за опис, оценка и публична продан на конкретни недвижими имоти в района на действие на ДСИ при ЛРС, след което ще бъде върнато на ДСИ при РС- С., който е компетентен да проведе изпълнителното производство на основание чл.427 ал.1 т.5 от ГПК, с което пълномощията на адв. К. Я. от Пл.АК, като особен представител биха се прекратили. В настоящия случай с откриване на длъжниците и получаване на книжата по делото, пълномощията на адв. К. Я. са прекратени предсрочно и извършената работа по делото от адв. Я. е свързана с получаване на 1 бр. уведомление, лично присъствие и явяване на опис на недвижими имоти в с. Т., общ. Б. на 26.04.2023 г. започнал в 13,00 часа и приключил в 13,40 часа, получаване на изготвена оценителна експертиза по делото и съобщение за обявена публична продан по делото. С оглед така описаната дейност на жалбоподателя, ДСИ Д.Ю. счита, че не е обосновано и справедливо да бъде изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10 380,00 лв. с ДДС от бюджета на съдебната власт. Счита, че във всяко производство, при определяне на разноските, следва да се има предвид, както величината на защитавания интерес, така и да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото, без ограничения от определения минимален размер в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в конкретния случай, в краткия период от време, в който жалбоподателят е бил особен представител на длъжниците, същият не е извършил действия, които да обосновават изплащане на претендирания размер на адвокатско възнаграждение.

На второ място в становището се навеждат доводи, че е спорен въпросът при представителството от особен представител на длъжник, приложима ли е разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото същата съдържа кумулативно изискванията за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия, с 4 цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7 ал.2, тъй като особеният представител на длъжника не извършва действия, с цел удовлетворяване на парични вземания. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, законодателят е предвидил само възможност, но не и задължение за съда, по изрично искане на страната, да редуцира размера на претендирания от другата страна адвокатски хонорар, като за да е налице тази възможност, следва да се установи прекомерност на възнаграждението, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

В заключение, в мотивите на ДСИ се посочва, че определеният размер на дължимо адвокатско възнаграждение в полза на адв. К. Я. от Пл.АК е справедлив и отчита всички относими факти по делото. Определянето му е по реда на чл.10 т.2 изр.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но за изчисление на материалния интерес не е взет сбора на вземанията по изпълнителни листи, издадени по НОХД № 20194100200019 по описа на ОС– В.Т., а е отчетена сумата от 6367,70 лв., представляваща сбора от стойността на имотите по данъчна оценка, които са обект на принудително изпълнение, като при продажба на по-висока цена, с допълнително разпореждане и при налични пълномощия на особения представител допълнително биха били определени допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение. ДСИ при ЛРС не е местно компетентен, съгласно правилата на чл.427 от ГПК да проведе принудително изпълнение и да събере цялата сума по изпълнителни листи, издадени по НОХД № 20194100200019 по описа на ОС-В.Т. и съответно, пълномощията на особения представител са ограничени до продажбата на имотите, които са обект на принудително изпълнение, поради което не може да се претендира определяне на възнаграждение върху материалния интерес по изпълнителните листи.