Определение № 2360 от 24.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2360 гр. София, 24.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000502109 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 16.04.2026 г. на ответника „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ (Ryanair DAC) срещу европейска заповед за плащане от 18.03.2026 г. по ч. гр. дело № 2256/2026 г. на Софийския градски съд, І-10 състав, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на заявителя разноски за адвокат за сумата 250 евро.

В жалбата се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, тъй като делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност, а се движи по формалните правила на Регламент /ЕО/ № 1896/2006. Твърди се, че подобно производство попада в обхвата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, като базата за определянето му е двойно по-ниска от предявения материален интерес. Сочи се, че справедливо би било възнаграждение между 25 и 60 евро.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт в посочената част.

Заявителят В. Д. С., в писмения отговор на процесуалния си представител, оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба от 2.03.2026 г. за издаване на европейска заповед за плащане, подадена от В. Д. С. срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ (Ryanair DAC), регистрирано в Ирландия, за заплащане на сумата 250 евро, представляващи обезщетение поради закъснение на полет FR8975 на 23.11.2025 г. от София до Краков, заедно със законната лихва от подаване на молбата до изплащането. В молбата е поискано и присъждане на разноски както следва: 1) 17,38 евро – за заплатената държавна такса, и 2) 250 евро – за адвокатско възнаграждение.

Молбата е подписана от адв. Е. А.. Към молба е приложено пълномощно от молителката, с което е упълномощила адв. дружество „А. и А.“, както и посоченият адвокат. Приложена е и разписка за платен адвокатски хонорар от 28.02.2026 г. в размер на 250 евро.

С определение от 11.03.2026 г. съдът е постановил издаването на поисканата европейска заповед за плащане за сумата от 250 евро – главница, заедно със законната лихва от подаване на молбата до изплащането, както и за разноски в размер на 17,38 евро – за държавната 1 такса и 250 евро – за адвокатско възнаграждение. В определението е посочено, че не подлежи на обжалване.

На 18.03.2026 г. е била издадена ЕЗП за сумите, посочени в определението от 11.03.2026 г., вкл. за разноски в размер на 267,38 евро без да са разграничени.

Препис от определението от 11.03.2026 г. и ЕЗП е бил връчен на ответника на 9.04.2026 г. чрез адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“, упълномощено с пълномощно от 30.01.2025 г.

От страна на ответника „Райънеър“ ДАК е подадено възражение от 4.05.2026 г., постъпило чрез ЕПЕП чрез упълномощен адвокат.

С разпореждане от 7.05.2026 г. съдът е указал на заявителя, че във връзка с подаденото в срок възражение може да предяви иск за вземането си пред компетентния СРС, ако желае производството да продължи, като довнесе дължимата държавна такса. Препис от разпореждането е връчен на пълномощника на заявителката на 15.05.2026 г.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Същата обаче е процесуално недопустима поради следното:

Независимо, че в жалбата е посочено, че е насочена срещу „разпореждане от 11.03.2026 г., с което е издадена ЕЗП“ /което при това е определение/, то следва да се счита, че неин предмет е самата ЕЗП в частта за разноските. Определението от 11.03.2026 г. няма самостоятелен характер, а отделно – същото е недължимо като част от процедурата.

Ответникът е осъществил в пълнота защитата си срещу издадената процесна ЕЗП от 18.03.2026 г. чрез подаденото в срок възражение по чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006, което обхваща и отговорността за разноските по заповедното производство. Възражението е пречка ЕЗП да влезе в сила и да стане изпълняема – заповедното производство се счита за прекратено, а заповедта не поражда правни последици, вкл. в частта за разноските /тя се счита за обезсилена ex lege/. Заявителят следва да предяви вземането си по исков ред, в рамките на което исково производство ще се прецени и отговорността за разноските, вкл. по заповедното производство.

При тази уредба на производството за издаване на ЕЗП следва, че при подадено възражение по чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 ответникът няма правен интерес да обжалва отделно ЕЗП в частта за разноските. Отговорността за разноските е във функционална зависимост от дължимостта на основното вземане, поради което тя следва да се разпредели в рамките на производството, разглеждащо по същество дължимостта на основното вземане.

В случая жалбоподателят е подал в срок възражение срещу издадената ЕЗП, което е пречка за нейното влизане в сила, вкл. в частта за разноските. По тази причина настоящата частна жалба се явява недопустима, като лишена от правен интерес.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без разглеждане, като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 51917/16.04.2026 г. на ответника „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ (Ryanair DAC) срещу европейска заповед за плащане от 18.03.2026 г. по ч. гр. дело № 2256/2026 г. на Софийския градски съд, І-10 състав, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на заявителя разноски за адвокат за сумата 250 евро.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 2109/2026 г. на САС, ТО, 11 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на 2 жалбоподателя.

Съобщението да се изпрати на профила на адвоката на жалбоподателя в ЕПЕП, чрез който е подадена частната жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3