Решение № 3284 от 14.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3284 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.а-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100508094 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4691 от 18.03.2025 г., постановено по гр. д. № 60487/2023 г. на Софийски районен съд „Електро проджект“ ЕООД е осъдено на основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Ремодом“ ЕООД сумата от 6307,40 лева, представляваща сума по фактура № 1000000054/10.10.2023 г., във връзка с извършени довършителни СМР на ап. 138, комплекс „Аркадия“, кв. „Манастирски ливади“, гр. София, както следва: надница за 21.06, монтаж на камък подпрозоречен, импрегнатор за камък, труд+материали, стреч фолио, найлон и тиксо, монтаж на тоалетни, монтаж на мивки, крепежни елементи, конзола, полиуретан, надници за 28.06 - качване на мивки и изхвърляне на боклук, надници за 04.07 - качване плочки, огледала и материали, сифони за мивки, монтаж на огледала, надници за 13.07., сваляне тиксо, материали, почистване, дъги, редукции, вентили, велпапе, полагане латекс стени, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 02.07.2020 г., до датата на окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 252,29 лева, представляваща направени по делото разноски в производството.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Електро проджект“ ЕООД, в която се поддържа, че неправилно е прието в първоинстанционното решение, че между страните е съществувало правоотношение с предмет договор за изработка, по силата на който въззивникът се е задължил да плати претендираната сума в размер на 6307,40 лв. СРС бил изградил този извод единствено на имейл кореспонденция, съдържаща изявления само на ищеца, в качеството му на изпълнител, но липсвали доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че СМР-тата, описани в процесната фактура, са били предмет на допълнително възлагане. Необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че ответникът е възложил процесните СМР, тъй 1 като според имейл кореспонденцията не ги бил оспорил и е отправил молба за отстраняване на недостатъци. Въззивникът поддържа, че отправеното искане за отстраняване на дефектите касае не изпълнени през м.08-09.2023 г. СМР, а недостатъци, които са констатирани още през м.06.2023 г. преди ищецът да напусне обекта през м.07.2023 г. Навежда съображения, че на 04.04.2023 г. между страните е сключен договор за извършване на СМР в процесния обект, като е уговорен срок за изпълнение 60 работни дни и възложителят е заплатил уговореното възнаграждение от 34240,61 лева, а извършените след изтичане на уговорения срок за изпълнение СМР, за които е издадена процесната фактура № 1000000054/10.10.2023г., не били предмет на сключения договор от 04.04.2023 г. и не били възлагани на изпълнителя. В евентуалност поддържа, че не било доказано ищецът да е изпълнил твърдените СМР и ответникът да е приел същите. Сочи, че дори да е приел работата, то не следвало да дължи възнаграждение в пълния претендиран размер, тъй като имало недостатъци, за които бил възразил своевременно през м.06-07.2023 г., като неправилно СРС е приел, че това не се е случило непосредствено след извършване на работата. Поддържа, че за отстраняването на недостатъците е ангажирал друг изпълнител, на когото е заплатил сумата от 8414 лева, поради което от същата следвало да се прихване претендираното в настоящото производство възнаграждение от 6307,40 лв., а СРС неправилно е отхвърлил това възражение за прихващане. Счита, че неправилно СРС е отхвърлил и възражението му за прихващане със сумата от 16 705 лева. В тази връзка посочва, че бил отдал процесния имот под наем срещу наемна цена от 3911,66 лв. на месец, но поради констатирани недостатъци наемателят е прекратил договора за наем. Така въззивникът останал без доходи от наем, а същевременно бил солидарен длъжник по договор за кредит, с който бил закупен процесният имот. Твърди, че месечната вноска по кредита била в размер на 3341 лева, като в периода м.01.2024 г. – м.05.2024 г. предоставил на кредитополучателя средства за погасяване на кредита в размер 16 705 лева, която сума намира, че представлява вреда за него, настъпила вследствие некачественото изпълнение на ищеца по договора за изработка. Поради тази причина счита, че има срещу ищеца вземане за обезщетение в такъв размер, от което следва да се прихване претендираното в производството възнаграждение. Неправилно СРС бил оставил без уважение и направеното в условията на евентуалност възражение с правно основание чл. 92 от ЗЗД. В тази връзка поддържа, че в чл. 14 от процесния договор била уговорена неустойка за забавено изпълнение. Твърди, че с уведомление от 12.10.2023 г. е поканил ищеца да отстрани недостатъците в срок до 15.10.2023 г., което не било сторено, поради което последният изпаднал в забава от 16.10.2023 г. Посочва, че недостатъците били отстранени на 22.03.2024 г., поради което въззиваемото дружество дължало на въззивника сумата от 5260,48 лева, представляваща неустойка за забава за периода 16.10.2023 г. – 22.03.2024 г., начислена на основание чл. 14 от договора за СМР от 04.04.2023 г. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Въззиваемият „Ремодом“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробни съображения и настоява за потвърждаване на решението на СРС. Претендира разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба на „Ремодом“ ЕООД против „Електро проджект“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6307,40 лева, с вкл. ДДС, представляваща сума по фактура № 1000000054/10.10.2023 г. във връзка с извършени довършителни СМР на ап. 138, комплекс „Аркадия“, кв. „Манастирски ливади“, гр.

София, както следва: надница за 21.06, монтаж на камък подпрозоречен, импрегнатор 2 за камък, труд+материали, стреч фолио, найлон и тиксо, монтаж на тоалетни, монтаж на мивки, крепежни елементи, конзола, полиуретан, надници за 28.06 - качване на мивки и изхвърляне на боклук, надници за 04.07 - качване плочки, огледала и материали, сифони за мивки, монтаж на огледала, надници за 13.07., сваляне тиксо, материали, почистване, дъги, редукции, вентили, велпапе, полагане латекс стени, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 02.07.2020 г., до датата на окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с ответника са страни по договор за СМР от 04.04.2023 г. с предмет „довършителни дейности“ на ап. 138, к-с „Аркадия“, кв. „Манастирски ливади“, гр. София. Сочи, че за извършваните СМР по обекта ищецът издавал протоколи, проформи и окончателни фактури, като ответникът бил заплатил сума в размер на 33 084 лв. без ДДС за извършените строително-монтажни дейности.

Незаплатени останали дейностите, отразени в протокол от 27.09.2023 г., подробно описани по пера и стойност в уточнителна молба от 03.04.2024 г., а именно: надница за 21.06, монтаж на камък подпрозоречен, импрегнатор за камък, труд+материали, стреч фолио, найлон и тиксо, монтаж на тоалетни, монтаж на мивки, крепежни елементи, конзола, полиуретан, надници за 28.06 - качване на мивки и изхвърляне на боклук, надници за 04.07 - качване плочки, огледала и материали, сифони за мивки, монтаж на огледала, надници за 13.07., сваляне тиксо, материали, почистване, дъги, редукции, вентили, велпапе, полагане латекс стени, чиято обща стойност възлизала на сумата от 6 307,40 лв. с ДДС, за която сума били издадени проформа фактура № 16/27.09.2023 г. и окончателна фактура № 1000000054/10.10.2023 г. Ответникът прекъснал всякаква комуникация с ищеца и не бил изготвен протокол за приемане на работата, обективирана в протокол от 27.09.2023 г., като на 12.10.2023 г. ищецът изпратил покана до ответника за доброволно плащане по процесната фактура, като така и не последвало плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че на 04.04.2023 г. между страните е сключен договор за СМР на посочения в исковата молба обект. Излага, че видът и обемът на възложената работа били уговорени в отделно приложение към договора, като съгласно чл. 3 от договора същите следвало да бъдат изпълнени в срок до 60 работни дни. Съгласно чл. 2 страните са се съгласили, че за изпълнение на възложените СМР възложителят дължи на ищеца възнаграждение в размер на 33 084,75 лв. без ДДС. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, като е превел по банкова сметка на ищеца сума в размер на 34 240,61 лв. без ДДС, представляваща стойността на издадените в периода м.04-06.2023 г. фактури за изпълнени СМР. Сочи, че извън фактурираните в периода м.04-06.2024 г. СМР, не е възлагал извършването на други строително-монтажни работи на ищеца, нито е приемал изпълнена от него работа през м.09.2023 г. Ето защо, счита, че описаните във фактура 1000000054/10.10.2023 г. СМР не са предмет на договора от 04.04.2023 г., поради което за тях ответникът не дължи плащане. При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 8 414 лв., представляваща стойността, заплатена от ответника за отстраняване на некачествено извършената от ищеца работа. Сочи, че в началото на м.06.2023 г. е констатирал некачествено изпълнение на възложената работа и уведомил за това ищеца, като към м.10.2023 г. се установило, че всички видове бояджийски дейности и подготвителни работи за тях не били качествено изпълнени. Така, обръщането на дограмата не било добре изпълнено, на много места мазилката била положена зле, шпакловката по стените и таваните не отговаряла на стандартите, имало недостатъци в полагането на акрилен силикон около дограмата и интериорните врати и на санитарен силикон в баните, некачествено били изпълнени фината шпакловка на стените и таваните, грундирането и нанасянето на 3 латекса. Поради тази причина, на 12.10.2023 г. ответникът поканил ищеца в срок до 15.10.2023 г. да отстрани за своя сметка констатираните недостатъци, като му указал, че в противен случай същите ще бъдат отстранени от трето лице за сметка на ищеца.

Не последвало отстраняване на недостатъците от страна на изпълнителя, поради което ответникът ангажирал трето лице, като недостатъците били отстранени от последното на 22.03.2024 г. Твърди, че за отстраняване на недостатъците е заплатил сума в размер на 8215,20 лв. с ДДС по фактура № 2400000022/30.05.2024г., както и сума в размер на 198,80 лв., от които сума в размер на 144,20 лв. по фактура № 1000040541/23.10.2023 г., а остатъкът в размер на 54,60 лв. – по фактура № 1000041054 от 11.12.2023 г. При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 16 705 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ответника имуществени вреди, изразяващи се в сбора от вноските по договор за кредит № МК/140- 0532/21.08.2023г. за периода м.01.2024 – м.05.2024 г., по който ответникът бил солидарен длъжник. В тази връзка сочи, че на 30.10.2023 г. за процесния имот бил сключен договор за наем, въз основа на който наемодателят дължал наемна цена в размер на 2000 евро, с която сума следвало да се погасяват вноските по кредита. Излага, че поради некачественото изпълнение на СМР от страна на ищеца и неотстраняване на недостатъците от същия, наемателят прекратил действието на сключения договор за наем, считано от 31.12.2023 г., поради което се наложило ответникът да заплати вноските по кредита в посочения размер. При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 5 260,48 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 14 от договора за периода 16.10.2023 г. – 22.03.2024 г. Сочи, че съгласно чл. 14 от договора при неспазване на определените в договора срокове, неизправната страна дължи на изправната неустойка за забава в размер на 0,1% от общата цена на договора за всеки просрочен ден. Твърди, че ищецът е изпаднал в забава за отстраняване на недостатъците, считано от 16.10.2023 г., като същите били отстранени едва на 22.03.2024 г. При условията на евентуалност моли за намаляване възнаграждението по договора със стойността на некачествено извършените СМР, възлизаща на част от заплатените от ответника разходи за поправка