Решение № 27 от 26.03.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Търговище, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500016 по описа за 2025 година

С Решение № 523 от 21.11.2024 година, постановено по гр. д. 299/24 година по описа на Районен съд – Търговище, съдът е отхвърлил предявения от К. М. Х., ЕГН ********** от с.О.., ул. „Скопие“, № 5, общ. Търговище, действащ чрез пълномощник адв. Н. С. ТАК против А. А. М., ЕГН ********** от с. О.., ул. „Р..“, № 2, общ. Търговище, действаща чрез пълномощник адв. С.

М. ТАК, със съдебен адрес : гр.Търговище, ул. „Лилия“, № 4, вх. Б, кантора 9 иск, с правно осн. чл. чл.124 от ГПК във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР, за признаване право на собственост върху 170 кв.м. и установяване на грешка в плана на с.О.. при отразяване на границите между ПИ 136 в кв.23 и ПИ 134 в кв.23 и погрешно заснемане на 170 кв.м. към ПИ 134 в кв.23. С решението са присъдени в полза на ответницата разноски.

Срещу постановеното съдебно решение са депозирани жалби от ищеца К.

М. Х.. В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно.

Доводите в тази насока са, че съдът е изградил мотивите си въз основа на приетото по делото заключение, оспорено от ищеца. Въз основа на заключението, съдът е приел, че процесното място е с площ от 142 кв.м., а не 170 кв.м., като по стария план на с. О.. е било придаваемо от имота на ищеца към имота на праводателя на ответницата. Ищецът и праводателят на 1 ответницата Н.Ю. са братя, като на 16.06.2076 г. между тях и останалите наследници на М.А. поч. на 25.09.1966 г. е бил сключен договор за доброволна делба по силата на който на ищеца е предоставен в дял имот представляващ парцел V-154 в кв.25 по плана на с.О.., с площ от 690 кв.м. ведно с построената в него жилищна сграда, при граници на имота от две страни улици, блок на ДЗС и парцел 156, а на праводателя на ответницата Н.Ю. е бил предоставен в дял имот представляващ парцели IV -152, 150 и парцел 156 в кв.25 по плана на с.О.., с площ от 1340 кв.м., при граници за двата парцела:улица, парцел III150, 151, блок на ДЗС и парцел V-154, като същият е заплатил на останалите наследници сума в размер на 134 лв. за уравнение на дяловете им.

Твърдението е, че тези 170 кв.м. са били винаги част от неговия имот и те неправилно са заснети като част от имота на ответницата по плана на селото от 1986 година. Достигайки до обратния извод, съдът е постановил неправилно решение, което въззивникът моли да бъде отменено. Вместо него моли да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъзе уважен.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от адвокат С. М. в качеството и на процесуален представител на въззиваемата, в който се оспорва депозираната жалба. Изразява се становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Установено от експертизата е, че спорното място, е с площ от 124 кв.м. и е било придаваемо от имота на ищеца към имота на праводателя на ответницата, което е станало с отменения план на с.О.. от 1932 г. В новия план на с.О.., действащ от 1986 год. западната регулационна граница на парцел V-154/на ищеца/, преминаваща по западната фасада на жилищната сграда на ищеца е отразена и като имотна граница между имоти № 134 на ответницата и № 136 на ищеца. По отменения план на с.О.., действал от 1932 година е била предвидена промяна в границите между двата имота, като 124 кв.м. от поземлен имот № 154 – на ищеца, се придавала към парцел IV - 152,150 в кв.25, имота на праводателя на ответницата. Нямало доказателства дали плана е приложен или не е приложен, но в следващия план по ЗУТ, регулационните граници били пренесени като имотни и в следващия план. Приложена е скица № 384/30.VI .1976г., приложена към КНА № 104, том II, дело № 319 от 21 юли 1976 г., въз основа на който, ищецът станал собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V - 154 в кв.25 по плана на с.О.. от 1932 година, с площ от около 690 кв., ведно със жилищна сграда, като в нея е отразена западната регулационна граница на УПИ V-154, която 2 преминава по западната фасада на жилищната сграда на ищеца, дори регулационната граница е повдигната в посока УПИ V - 154. От приложените към първоинстанционното дело разпечатки от отменения план(1932 година) на с.О.., действал към момента на доброволната делба 16.06.1976 год. и към момента на съставяне на двата КНА, западната регулационна граница на парцел V-154, също преминава по западната фасада на жилищната сграда на ищеца, дори регулационната граница е повдигната в посока УПИ V - 154.

Тоест, в нито една скица, нито в една разпечатка от ДРП, западната регулационна граница на парцел V-154, не е преминавала по границата на дворище 156- на ответницата. Дори и да не е проведено отчуждително производство по отношение на спорната част, през 1976 година или след приемане на новия план, което да е приключило със заплащане на обезщетение на ищеца, на 16.06.1976 г. спорното място доброволно е било отстъпено от ищеца на праводателя на ответницата - Н.Ю., по реда на чл. 111 ЗТСУ (отм.), което се установява от показания на свидетелите М. М. и Д.Е., незаинтересовани от изхода на делото, както и от свидетелските показания на М.Ю., сочена от ищеца. От заемането на спорната част от страна на праводателя на ответницата, са изтекли повече от 10 години към датата на влизане в сила на ЗУТ /31.03.2001г./, като в този случай разпоредбата на §8 ал.1 от ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита, че придаването на тези части по силата на дворищно регулационния план от 1986 г. получава значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират. Поради горното моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Пред районен съд ищецът е предявил установителен иск за собственост с правно основание в разпоредбата на чл. 124 от ГПК във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Фактите по спора са следните:

Не е спорно по делото, че въззивникът и праводателят на въззиваемата страна Н.Ю. са братя. Те са наследници на М.А. починал на 25.09.1966 година.

3

Между наследниците му е извършена доброволна делба на наследствен имот на 16.06.1976 год. По силата на този договор на въззивника е предоставен в дял имот, представляващ парцел V-154 в кв. 25 на с.О.., с площ от около 690 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, при граници на имота : от две страни улици, блок на ДЗС и парцел 156, а на праводателя на въззиваемата Н.Ю. е бил предоставен в дял имот, представляващ парцели IV - 152,150 и парцел 156 в кв. 25 на с.О.., с площ от около 1 340 кв.м. при граници за двата парцела : улица, парцел III- 150,151, блок на ДЗС и парцел V-154, като същият е заплатил на останалите наследници сума в размер на 134 лв. за уравнение на дяловете им. Със самия договор ищецът е получил имота във вида, граници и размери след приложената регулация през 1932 година.

Ищецът, след сключването на договора за доброволна делба се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, позовавайки се на давност и наследство НА № 104, том II, дело № 319/76 година. С цитирания акт е признат за собственик на дворно място с площ от около 690 кв.м., с построената в него жилищна сграда, при граници : от две страни улица, блок на ДЗС и парцел V-156 на Н.. Н..ов, за което дворно място е отреден парцел 154 в кв. 25 на с. О...

Позовавайки се на същото придобивно основание Н.. М. Юсеинов се е сдобил с НА № 103, том II, дело № 318/76 година, по силата на който е признат са собственик на празно дворно място от около 1 340 кв.м., за което е отреден парцел IV-152 и 150, в кв. 25 и дворище 156, към същия парцел, при граници: парцел III-1501151 на Мехмед Къслу и Юсеин Исуфов, блок на ДЗС и парцел I-154 на К. М..

С нотариален акт за покупко-продажба № 47, том III, от 04.06.2019 година Н.Ю. и съпругата му К.Ю. продават на А. А. М.- въззиваемата страна, имота си, който към момента представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№ 134 с площ от 1 510 кв.м., в кв. 23 по плана на с. О.., ведно с построените в него къща, с площ от 62.20 кв.м., при граници: от две страни улица, УПИ III-131 и УПИ V-136.

Приложена е скица № 384/1976 год. /лист 12/, от която е видно, че западната границата между имота на въззивника V-154 и имота на Н.Ю. парцел V-156 минава по къщата, построена в имота на ищеца. Спорното място, с площ от около 170 кв.м. се намира зад къщата на въззивника и е заснето като част от имота на Н.Ю.. Скицата е издадена при действието на 4 стария план на с. О.., така както е отбелязано на нея – плана одобрен на 05.02.1932 година. Приложена е и разпечатка от стария план на селото от което е видно, че западната регулационна граница межда двата имота преминава по западната фасада на къщата на ищеца и границата е въздигната по посока на неговия имот- V- 154. По делото са приложени скици и по новия план, действащ от 1986 година, - л.32,33 и 34 от делото, от които е видно, че спорната част също е заснета към имота на Н.Ю., сега на ответницата.

Западната граница по нито една от скиците и разпечатката на плана от 1932 година не преминава по дворище 156.

Между страните по настоящото дело в даден последващ момент възниква спор относно това къде трябва да минава имотна граница между техните дворни места, поради което е образуван настоящия спор.

В хода на производството, пред първата инстанция са събрани гласни доказателства и е назначена техническа експертиза. Изслушани са свидетелите Н. Николов и М.Ю., сочени от ищеца и М. М. и Д.Е., сочени от ответницата.

Показанията на свидетеля Н. Николов не внасят яснота относно спорните факти. Според този свидетел ищецът К. е построил гараж през 1982-1983 година, но дали това е спорния гараж не става ясно. Свидетелката М.Ю. е съпруга на ищеца, в нейните показания има разминаване с твърденията на другия свидетел относно периода на изграждане на гаража. В същото време показанията са противоречиви, в частта относно владението на спорното дворно място, доколкото веднъж твърди, че през 1977 година /преди да се разделят/ имотите се ползвали от двамата братя, а малко по-надолу твърди, че и преди и след доброволната делба само тя и съпругът и са работили спорното място. Показанията са в пълно противоречие с показанията на незаинтересованите свидетели на ответницата, както и с писмените доказателства по делото /в частност приложения договор за доброволна делба/. Тези противоречия, както и близката степен на родство, дават основания да се приеме, че свидетелката поради заинтересоваността си от спора, излага фактите, така както са изгодни за страната, в чиято полза са дадени. Процесуалния закон и практиката на ВКС, не предвижда забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която 5 свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. В случая с оглед изложените противоречия на може да се приеме, че заинтересоваността на свидетелката не е повлияла на достоверността на показанията . Отчитайки всичко това, както и практиката на върховен съд в тази насока /Решение №312/11.01.2018г. по гр.д.№191/2017г. на четвърто ГО на ВКС; Решение № 297 от 22.12.2014г. по гр.д.№4004/2014г. на ВКС; Решение №159 от 22.02.2016г. по т.д.№1871/2014г. на второ ТО на ВКС; Решение №141/11.10.2019 по дело №3719/2018 на ВКС, ГК, I г.о./, съдът приема, че показанията на свидетелката М.Ю. не следва да бъдат ценени.

Свидетелите на ответницата М. М. и Д.Е. установяват, че спорната част се е намирала зад къщата на ищеца и след 1976 година винаги се е ползвала от Н../неговия брат/ и семейство му, като съпругата му е засявала там цветя, а през 1986 год. е построен гараж за сина на Н.., като същия е изграден от готови плочи, свързан с къщата на Н... Самият Н.. е споделял, че при подялбата мястото е било заплатено от него на ищеца и е останало към неговия имот.