Акт от 06.11.2018, Районен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 1284 гр.Сливен, 06.11.2018г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Сливенски районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1185 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството са предявени обективно и кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът в срок депозирал възражение правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.342 ТЗ.

Ищецът твърди, че между страните били сключени следните договори:

- Договор за мобилни услуги № *********/18.02.2015г. с предоставен на ответника мобилен номер **********;

- Договор за мобилни услуги № *********/01.03.2015г. с предоставен мобилен номер **********;

- Договор за мобилни услуги №

*********/17.07.2015г. с предоставен номер ********** и

- Договор за лизинг от

17.07.2015г. с който било предоставено на ответника мобилно устройство Telenor Smart Mini White с обща лизингова цена 105,57 лв. с ДДС дължима на 23 месечни вноски в размер на 4,59 лв. с ДДС всяка., фактурирани в месечните сметки за мобилни услуги.

Сочи, че ответника не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени по договорите в периода м. август 2015г. - м. ноември 2015г., а именно:

- Фактура №

**********/01.08.2015г. за отчетен период 01.07.2015г. – 31.07.2015г., включваща задължения на клиента за трите мобилни номера и крайна начислена стойност 270,51 лв., като от тази сума била приспадната сума от 8,99 лв. от надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период и така претендираната сума по фактурата била 261,52 лв.;

- Фактура № **********/01.09.2015г. за отчетен период 01.08-2015г.- 31.08.2015г., включваща задължения на клиента за трите мобилни номера и крайна начислена стойност 54,76 лв.

Твърди се още, че след предсрочното прекратяване на всички договори между страните по вина на ответника, поради изпадането му в забава, била издадена фактура № **********/01.11.2015г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване в размер на 1 281,77 лв. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка били уредени в т. 11 от договорите за мобилни услуги, съгласно която в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок на 19.01.2018г.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 19б, б. «в» от Общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги операторът имал право едностранно да прекрати индивидуален срочен договор, в случай, че потребителя не е платил дължими суми след изтичане на срока за плащането им.

С изтичането на петнадесетдневен срок от издаването на фактурите от 01.08.2015г. и 01.09.2015г. и липсата на изпълнение на начислените в тях парични задължения ответникът изпаднал в забава. Неизпълнението на задълженията по посочените две фактури представлявало основание за едностранното предсрочно прекратяване на Договорите за мобилни услуги и за лизинг от страна на оператора. За момент на прекратяването се считала датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора, чрез трите мобилни номера (т.нар. двустранно спиране на номера), която в конкретния случай била 23.09.2015г. От тази дата спирало да се начислява месечната абонаментна такса и започвал да тече периодът до края на договора 19.01.2018г., за който се изчислявала дължимата в резултат на прекратяването неустойка, като при изчисляването й се взимала предвид стандартната месечна абонаментна такса без ДДС.

Така от прекратяването на договора за мобилни услуги от 18.02.2015г. на 23.09.2015г. до края на първоначално предвидения му срок - 18.02.2017 г. за период от 514 дни /17,133 месеца/, по стандартният месечен абонамент, уговорен в т. 5 от договора, който бил база за изчисляване на дължимата неустойка 41,658 лв. без ДДС, съотв.49,99 лв. с вкл. ДДС, на абоната ответник била начислена сума в размер на 713,63 лв. неустойка.

За Договор за мобилни услуги от 01.03.2015г. по който бил предоставен номер ********** и същия бил предназначен за пренос на моблини данни, размерът на неустойката бил предварително определен от 200 лв.

За Договор за мобилни услуги от 17.07.2015г. сочи, че от датата на прекратяването му 23.09.2015г. до края на първоначално предвидения му срок - 17.07.2017 г. изминал период от 663 дни /22,1 месеца/, по стандартният месечен абонамент, уговорен в т. 5 от договора, който бил база за изчисляване на дължимата неустойка 16,658 лв. без ДДС, съотв.19,99 лв. с вкл. ДДС, на абоната ответник била начислена сума в размер на 368,14 лв. неустойка.

Така общата сума начислена за неустойки по трите договора за предсрочното им прекратяване възлизала в размер на 1281,77 лв.

По отношение на претендираната сума от 96,39 лв., представляваща лизингови вноски по предоставено мобилно устойство на ответника с договор за лизинг от 17.07.2015г. ищецът сочи, следното:

Общата лизингова цена на устройството била в размер на 105,57 лв.с ДДС, като ответникът се задължил да я заплаща на 23 месечни вноски от по 4,59 лв.с ДДС. В чл.12 от ОУ към договора за лизин било предвидено месечните вноски да стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за моблини услуги. Тъ като Договора за мобилни услуги от 17.07.2015г. бил предсрочно прекратен на 23.09.2015г. и доколкото ответникът не върнал лизинговата вещ ищеца реализирал правото си да обяви оставащите 21 бр. месечни лизингови вноски за предрочно изискуеми с фактура от 101.11.2015г. на обща стойност 96,39 лв.

Тъй като ответникът не палтил задълженията си, ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК пред СлРС.

Било образувано ч.гр.д. № 6013/2017г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение включваща общата сума з мобилни услуги, неустойки и лизингови вноски 1 694,44 лв.- неплатени задължения по всички горепосочени договори за мобилни услуги и лизинг, срещу която заповед длъжникът депозирал възражение.

Иска се от съда признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 1694,44 лв., представляваща сбор от дължимите суми по фактури №№ **********/01.08.2015г., **********/01.09.2015г. и **********/01.11.2015г., от която сума 316,28 лв., дължима за предоставени мобилни услуги по първите две фактури; 1281,77 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги от 18.02.2015г., 01.03.2015г. и 17.07.2015г. и 96,39 лв. – размер на 21 месечни лизингови вноски за предоставено мобилно устройство по договор за лизинг от 17.07.2015г., предсрочно изискуеми, въз основа на прекратен договор за мобилни услуги от 17.07.2015г.

Върху общата сума от 1 694,44 лв. се претендира, законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 20.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски, сторени, както в заповедното производство, така и в настоящото исково.

В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба не е депозиран.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.02.2015г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги, с абонаментен план „GLOBUL Web § Talk” с месечна абонамента такса 49,99 лв. за мобилен номер ********** и срок на договора 24 месеца до

18.02.2017г.

На 01.03.2015г. между страните бил сключен договор за мобилни услуги с абонаментен план GoWebUnlimited 1000 64 kbps с месечна абонаментна такса 9,90лв. за мобилен номер ********** и срок на договора 24 месеца до 01.03.2017г.

На 17.07.2015г.между ищецът и ответника бил сключен договор за мобилни услуги с абонаментен план Резерв Стандарт с месечна абонаментна такса 19,99 лв. за мобилен номер **********.

На същата дата 17.07.2015г. страните сключили и договор за лизинг, въз основа на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване на устройство марка Теленор, модел Smart Mini White с телефонен номер **********. Общата лизингова цена на това устойство, съобразно чл.1, ал.1 от договора за лизинг била в размер на 105,57 лв с вкл. ДДС. Договорът бил сключен за срок от 23 месеца, считано от датата на подписването му с месечнавноски в размер на 4,59 лв.

Към трите договора ответникът подписал декларация-съгласие, съответно с дати 18.02.2015г., 01.03.2015г. и 17.07.2015г., че е получил екземпляр от общите условия на оператора ищец, че е съгласен с тях, както и ценови листи към всеки дооговор.

На 01.08.2015г. ищецът издал фактура № ********** за отчетен период 01.07.2015г.-31.07.2015г. за обща сума в размер на 270,23 лв. с ДДС / а не както твърди ищеца в ИМ 270,51 лв./, от която сума за телефонен номер ********** такса в размер на 8,25 лв.; за телефонен номер ********** сума в размер на 31,53 лв., включваща мобилни разговори, съобщения и месечна вноска лизинг и за телефонен номер ********** сума в размер на 186,41 лв., включваща месечна такса, разговори и съобщения. От общата сума по фактурата 270,23 лв. следва да бъде извадена сума в размер на 8,99 лв. по признание на ищеца, тъй като тази сума била приспадната от надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период или дължимата по тази фактура сума възлиза на 261,24 лв. / а не както е посочил ищецът 261,52 лв./.

На 01.09.2015г. била издадена фактура № ********** за отчетен период 01.08.2015г.-31-08.2015г. за обща сума в размер на 324,99 лв., включваща задълженията за месечни такси, лизингова вноска, мобилни разговори и съобщения за трите мобилни номера на ответника. От тази сума е приспадната сума балнас от предходен период 270,23 лв. и дължимата сума по втората фактура е в размер на 54,76 лв. Така общата сума дължима по издадените две фактури за трите мобилни номера на ответника е в размер на 316 лв.

На 01.11.2015г. била издадена фактура № ********** за отчетен период 01.10.2015г.- 31.10.2015г., в която била начислена сума в размер на 1281,77 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги и сума в размер на 96,39 лв. вноски лизинг.

На 02.10.2015г. ищецът изпратил до ответника покана за доброволно плащане на дължимите суми по първите две горепосочени фактури в размер на 316,28 лв., като бил даден 10 дневен срок за плащане. Бил уведомен ответника, че в противен случай договорът с ищеца щял да бъде прекратен, начислена неустойка и всички оставащи лизингови вноски да станат предсрочно изискуеми. Няма данни дали тази покана била връчена на ответника и на коя дата.

На 20.11.2017г. ищцовото дружество депозирало пред съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

Било образувано ч.гр.д. № 6013/2017г. на СлРС и съответно издадена заповед за изпълнение № 3990/28.11.2017г., с която съдът разпоредил длъжника и настоящ ответник да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 1 694,44 лв., представляваща неизпълнени парични задължения по Договор за мобилни услуги № *********/18.02.2015г., Договор № *********/01.03.2015г., Договор № ********* и Договор за лизинг от 17.07.2015г., дължима по фактури № **********/01.08.2015г.; № **********/01.09.2015г. и № **********/01.11.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2017г ./датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане, както и сума в размер на 393,89 лв. сторени в заповедното производство разноски.

Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът депозирал в срок възражение, което обусловило предявяване на настоящия установителен иск.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.