Решение № 2200 от 18.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2200 гр. София, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110130219 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на етажните собственици на етажна собственост с адрес: /адрес/, представлявани от управителя на ЕС П.В., срещу Д. К. АЛ..

Ищците твърдят, че ответникът, в качеството си на собственик на ап. № 10, находящ се в /адрес/, дължи на основание чл. 51 от ЗУЕС определени суми.

Поддържат, че на 19.07.2010г. на ОС на ЕС е взето решение месечните вноски за почистване на стълбищата да стане по 4,00лв. за всеки реално живущ в етажната собственост. През 2015г. било взето решение, считано от 01.01.2016г. месечните вноски за ремонт да бъдат за големите апартаменти откъм североизток – 10лв., а за малките апартаменти откъм югозапад – 6,00лв. Посочват, че ответникът живее в имота заедно със съпругата си и сина си като членове на домакинството и дължи сума в общ размер на 720лв. Сумата включва 480лв. месечни такси за почистване за периода м. януари 2018г.- м. април 2021г. (по 12лв. месечно с оглед тримата обитатели) и 240лв. месечни вноски за ремонт за периода м. януари 2018г.- м. април 2021г. (по 6лв. месечно).

Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати сумата в общ размер от 720лв.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който излага съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на исковете.

Посочва, че представените от ищеца доказателства не са заверени по реда на чл. 183 ГПК и П.В. не притежава представителна власт по отношение на процесната ЕС, поради което счита, че исковата молба подлежи на връщане. В условията на евентуалност счита, че исковете са неоснователни. Оспорва представеният протокол от 19.07.2010г. да представлява такъв от ОС на ЕС и счита, че не притежава необходимите реквизити. Твърди, че същият и не установява да е взимано решение за плащане на такса по 4лв. месечно, а е било направено само такова предложение, което не е гласувано и приемано. Оспорва и книгата на етажните собственици. Поддържа, че решенията на ОС на ЕС, за които са съставени протоколи от 26.01.2018г. и 26.02.2019г.

1 са отменени с влезли в сила съдебни решения. Оспорва представените с исковата молба разписки и касови бележки. Счита, че не дължи вноски за ремонт и обновяване, тъй като такива не са гласувани, а и същите следва да бъдат набирани по специално предназначени сметки, каквито не са откривани. Прави и възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 6, т. 9 и 10 вр. чл. 38 ЗУЕС.

В срока за отговор на исковата молба е направено възражение за недопустимост на иска предвид липсата на представителна власт на П.В. по отношение на процесната ЕС. Ответникът обосновава своето твърдение с обстоятелството, че представените от страна на ищеца решения на ОС на ЕС, от които произтича представителната власт на П.В., са отменени с влезли в сила съдебни решения.

Съдът намира възражението за неоснователно. Действително по делото е приложено Решение № 9166 от 11.01.2019г. по гр.д. № 16219 /2018г. по описа на СРС, 140 състав (потвърдено с Решение от 30.12.2019г. на СГС по в. гр. д. № 4038/2019г.), с което са отменени като незаконосъобразни решения на ОС на ЕС, взети на 26.01.2018г., сред които е и избор на нов управител. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. 17527/2019г, по описа на СРС, 33 състав, са отменени като незаконосъобразни решения на ОС на ЕС, взети на 26.01.2019г., сред които е обсъждането на взетите от 26.01.2018г. решения. От страна на ищеца по делото обаче е представено решение на ОС на ЕС от 22.06.2020г. /л. 144 от делото/, съгласно което за управител на процесната ЕС е избран П.В.. Не са ангажирани доказателства за оспорване и отмяна на това решение, поради което съдът намира, че горепосоченото лице притежава представителна власт и е легитимирано да предяви настоящите искове.

От приложените по делото доказателства се установява, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в /адрес/, представляващ ап. 10. Това обстоятелство не се оспорва, а и се извлича от съдържанието на представените от самия него и посочени по-горе съдебни решения, с които в качеството си на етажен собственик е искал отмяна на решения на ОС на ЕС.

По делото не е спорно също, че домакинството му се състои от трима души, които обитават имота, като това се установява и от приложения на л. 151 протокол.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. В пар. 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС е дадена легална дефиниция на това какво представляват разходите за управление и поддържане и това са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС общото събрание на етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

От представения по делото протокол от общо събрание /л. 7 и л. 153 от делото/ се установява, че на проведено на 19.07.2010г. общо събрание на етажните собственици, на което е присъствал и лично ответникът, е взето решение месечната вноска за почистване на стълбищата да стане по 4,00лв. за всеки реално живущ в етажната 2 собственост. Съдът намира, че протоколът, удостоверяващ взетите решения на това общо събрание, отговаря на нужните изисквания съгласно приложимата редакция на ЗУЕС към този момент - ДВ. бр. 15 от 23 Февруари 2010г., като възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. В същия е посочено на коя дата е проведено общото събрание, за коя ЕС се отнсася, кои са присъстващите, сред които е бил и самият ответник, като на това ОС същият е избран за председател на ЕС – т. 2 от дневения ред, като е бил такъв до 28.09.2015г., когато е избрано друго лице за управител и това обстоятелство не се оспорва. Ирелевантно е, че е използвана думата годишно събрание на ж. кооперация, а не на етажната собственост, тъй като смисълът е ясен, а пълна юридическа прецизност в терминологията не се очаква и не е необходима. Протоколът носи и необходимия подпис. По делото няма изложени твърдения и ангажирани доказателства решенията от това ОС на ЕС да са оспорени по надлежния съдебен ред от някой от етажните собственици и някое от тях да е отменено. Евентуални нарушения на процедурата следва да бъдат релевирани именно в производство по чл. 40 ЗУЕС, а не в настоящото. Ето защо, след като решенията са взети от компетентния орган на етажната собственост и са влязли в сила, обвързват етажните собственици и подлежат на изпълнение от тях.

Действително, в протокола от ОС е посочено, че са били направени „няколко важни предложения”, сред които месечните вноски за почистване на стълбищата да стане по 4лв. на всички реално живущи в кооперацията. Макар да е използвана непрецизна формулировка, от цялостното съдържание на протокола, а и от последващите общи събрания и ангажираните по делото доказателства, се налага извода, че това „предложение” всъщност представлява прието решение вноската да стане по 4лв. за всеки живущ. Това се налага и от обстоятелството, че подобно „предложение” е направено и за внсоката за ремонт, като в протокола от проведеното на 28.09.2015г., председателствано лично от ответника, е посочено, че от 01.01.2016г. тази вноска става 10лв. за големите апартаменти и 6лв. за малките, тоест изменя се /завишава се/ в сравнение с приетото на ОС от 19.07.2010г. Следва да се има предвид, че вноските за управление и поддържане целят да покрият текущи разходи на етажната собственост като електричество, почистване, поддръжка на асансьор и др. под., каквито всяка етажна собственост има. С оглед на това, всеки етажен собственик дължи заплащането на такива разходи, а в случая ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил каквито и да било вноски в полза на ЕС за процесния период. Нещо повече, от протоколите от ОС на ЕС се установява, че същият упорито отказва да ги заплаща. Дори да е несъгласен с определения размер, който е изцяло в дискреция на ОС на ЕС и същият като етажен собственик е обвъзран от него, това не го освобождава от задължението въобще да заплаща каквито и да било текущи разходи за поддържане на етажната собственост, доколкото същият не доказва да е плащал тези разходи дори и в по-нисък от определения размер. В случая, в съответствие с правилото на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за поддържане на етажната собственост са разпределени поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, като по делото е безспорно, че този брой за ап. 10 е трима души.

Следователно, месечната вноска възлиза на 12лв. /4лв. по 3-ма души/, а за периода м.01.2018г.-м.04.2020г. вкл., възлизащ на 40 месеца, дължимата сума се равнява на 480лв., колкото се претендират от ищците. Ето защо, тази сума е дължима.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС общото събрание на етажната собственост определя размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване".

3

От представения протокол от общо събрание /л. 8-10 и л. 141-143 от делото/ се установява, че на проведено на 28.09.2015г. общо събрание на етажните собственици е взето решение, считано от 01.01.2016г. месечните вноски за ремонт да бъдат за големите апартаменти откъм североизток – 10лв., а за малките апартаменти откъм югозапад – 6,00лв., като това са вноски за фонд „Ремонт и обновяване“. Това събрание е председателствано лично от ответника Д. А., който към този момент все още е бил и управител на ЕС, като протоколът е подписан от него и това обстоятелсто не е оспорено. Ответникът не твърди и доказва това решение да е било оспорено от някой от етажните собственици по надлежния ред и да е отменено от съда, предвид което обвързва етажните собственици и подлежи на изпълнение от тях. От ответника се претендира по-малката сума от 6,00лв. (тоест за малките апартаменти) или за периода м. януари 2018г.- м. април 2021г. дължимата сума възлиза на 240лв. (по 6,00лв. месечно). Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява да е платил и тези задължения, с оглед на което същите са дължими.

Ответникът обаче е направил възражение за погасяване на вземанията по давност, което се явява частично основателно. Вземанията за месечни вноски за поддръжка и управление на етажната собственост и за фонд „Ремонт и обновяване“ представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. В ТР № 3/2012г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС, е разяснен по задължителен начин точният смисъл на понятието „периодични плащания“, като е посочено, че тези плащания се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вноските за поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и обновяване“ на етажната собственост покриват посочените критерии, доколкото представляват повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи общ правопораждащ факт – наличие на етажна собственост и решение на ОС, а размерът им е предварително определен от ОС. Ето защо, тези вземания се погасяват с кратката 3годишна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.