Определение № 729 от 08.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. София, 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20211110145057 по описа за 2021 година

Производството по делото е висящо по предявени частични искове за установяване по реда на чл.422, ал. 1 ГПК на задължения, за които по ч.гр.д.№ 2168/2021 г. на СРС, 58-ми състав е издадена Заповед по чл. 410 ГПК - при твърдение, че за другата част от спорните задължения е било образувано ч.гр.д.№ 50135/2020 г. по описа на СРС, 78-ми състав, продължило впоследствие като исково, също по реда на чл.422, ал. 1 ГПК.

Производството по настоящото дело е спряно от 2023 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до приключване на производството по ч.гр.д.№ 50135/2020 г. на СРС, 78-ми състав, след като от страна на ищеца е бил направен опит за поправяне на исковата молба с Уточнителна 259264/19.09.2023 г., подадена от ищеца в изпълнение на дадените му указания - в това число и за уточняване на вида и размера на отделните задължения, предмет на частичните искове, и тяхното отграничаване от предмета на по-рано образуваното пред СРС, 78-ми състав заповедно ч.гр.д.№ 50135/2020 г.

При сега извършената нова поредна проверка съдът намира, че от страна на ищеца не е изпълнено даденото му указание да преформулира петитума на исковата молба така, че да е съответен на задълженията, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по висящото пред СРС, 58-ми с-в заповедно ч.гр.д.№ 2168/2021 г.

Несъответствието не само че не е отстранено, но и се въвеждат нови обстоятелства, които не са включени в основанието на задълженията според издадената по ч.гр.д.№ 2168/2021 г. Заповед по чл. 410 ГПК по висящото пред СРС, 58-ми с-в заповедно дело.

С

Уточнителна

259264/19.09.2023

1 г. се твърди вземане за репатрационни услуги в размер на 1 020 лв. с ДДС, което не било включено в общия размер на претърпените от ищеца вреди по чл.203, ал.2 КТ (41 051.65 лв.) по ч.гр.д.№ 50135/2020 г. по описа на СРС, 78-ми състав, но било част от вредите, за които е издадена Заповед по висящото пред СРС, 58ми с-в ч.гр.д.№ 2168/2021 г.

Съдът намира, че издадена Заповед по ч.гр.д.№ 2168/2021 г. на СРС, 58-ми с-в не включва репатрационни услуги като основание на предявеното частично вземане по чл.203, ал.2 КТ. Като претърпени имуществени вреди, отделно от вземането за обезщетение за неспазено предизвестие, по ч.гр.д.№ 2168/2021 г. на СРС, 58-ми с-в са заявени само:

С подаденото Заявление:

-Главница: сумата от 25 000 лв. - за пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ обезщетение за неспазено предизвестие;;

- законна лихва от 20.07.2020 г. до изплащане на вземането, „пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ за вреди от управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите предели. За размера на вземането над размера по издадената заповед за изпълнение по гр.д.№ 50135/2020 на СРС 78-ми с-в“ По повод даденото в заповедното производство указание, от страна на ищеца е уточнено, че заявената претенция в размер на 25 000 лв. представлява частична претенция от вземания в пълен размер, както следва:

41 051.65 – имуществени вреди за нанесени вреди по чл.203, ал.2 КТ, от които:

- 25 200 лева - наемна цена, представляващи вреди на ищеца от възможността ищецът да ползва автомобила, поради факта, че е прекратена регистрацията на МПС за срок от шест месец, тъй като ответникът е управлявал МПС при наличие на алкохол в кръвта, а за този период е плащал в посочения размер;

- 14 831.65 лева, представляващи разходи за ремонт, които ответникът е направил на автомобил с ДКН СВ 1382 АТ, вследствие на причиненото от него ПТП, които застрахователят по застраховка „Каско“ отказал да плати, тъй като водачът бил употребил алкохол;

5 415.00 лева, представляващи обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудов договор.

Видно е, че освен обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудов договор, разходи за ремонт и наемна цена, от страна на ищеца (заявител в заповедното производство) по ч.гр.д.№ 2168/2021 г. на СРС, 58-ми с-в не са били твърдени други вреди (репатрационни услуги).

2

Отделно, по повод даденото указание за прецизно формулиране на петитум и в съответствие с издадената от 58-ми с-в Заповед по чл. 410 ГПК от страна на ищеца с Уточнителна 259264/19.09.2023 г. се твърди:

16 051,65 лв. -частичен иск от претенция за вреди в пълен размер 41 051.65 лв. (друга част от което вземане се твърди да е била предявен пред СРС, 78-ми с-в) , но съдът намира, че заедно с 5 415.00 лева (обезщетение за неспазено предизвестие), сборът е 21 466,65 лв. като главница, а не 25 000 лв. главница, както е посочено в издадената от СРС, 58-ми с-в Заповед по ч.гр.д.№ 2168/2021 г.

Отбелязва се също, че по заповедното на СРС, 78-ми състав издадената Заповед не съдържа отбелязване вземанията, за които в полза на ищеца е издадена Заповед по чл. 410 ГПК да са частични.

Формулировка с указание за предявени и разгледани частични искове по повод издадената от СРС, 78-ми състав Заповед по чл. 410 ГПК се съдържа в решенията по образуваното по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК производство, но пълният размер на вземането за вреди по чл.203, ал.2 КТ не е 41 051.65 лв., както се твърди по настоящото дело, а е в размер на 40 031,65 лв., видно от решението на СРС, СГС и ВКС.

При така изложените обстоятелства съдът намира, че е безпредметно даването на нови указания за поправяне на исковата молба, доколкото се установява, че ищецът претендира вземанията си с оглед обстоятелства, които не са били заявени в заповедното ч.гр.д.№ 2168/2021 г. СРС, 58-ми с-в и съответно не са били включени в издадената по чл. 410 ГПК заповед, съответно – обективно не е възможна съпоставка с вземанията по вид и размер, за които ищецът твърди образувано пред СРС, 78-ми с-в производство и служебно се установява формирана сила на пресъдено нещо по предявени частични искове.

Ищецът разполага с възможност да предяви нова съдебна претенция чрез ново Заявление по чл. 410 ГПК или по общия ред чрез искова молба, като прецизно и точно посочи паричните си претенции по размер и с оглед обстоятелствата, от които произтичат.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 45057/2021 г. по описа на СРС - на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото - на основание чл. 130 ГПК.

Опредeлението може да бъде обжалвано от двете страни пред СГС в 1-седмичен срок от връчването му в препис.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4