Протокол № 604 от 25.03.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 604 гр. Пазарджик, 25.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Мирослава Савова

Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20255220103246 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Ищецът Първа инвестиционна банка АД, уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпраща представител.

Постъпила е молба вх. № 7638/17.03.2026 г. от пълномощника на ищеца – юрисконсулт Е. Г., с която не възразява ход на делото да бъде даден. Не възразява да бъде приета изготвената допълнителна съдебно – счетоводна експертиза по делото. Излага, че няма въпроси към вещото лице. Няма да сочи други доказателства. Счита делото за изяснено от фактическа страна, като поддържа изложеното в предходното становище по съществото на спора.

Претендира присъждане на разноски в заповедното производство и по гражданското дело, съобразно представен с молбата списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът П. Т. П. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично.

Вещото лице Л. С. Ц. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично.

ОТВЕТНИКЪТ: Моля да се даде ход на делото. Не държа на явяването на адвокат Т.. В момента е в болнични и не може да се яви.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило по делото допълнително заключение с вх.

1

7285/13.03.2026 г. по допуснатата допълнителна съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Л. С. Ц..

ОТВЕТНИКЪТ: Да се изслуша вещото лице.

Доколкото заключението на вещото лице е постъпило в срока по чл. 199 от ГПК, съдът намира, че не са налице пречки същото да бъде изслушано в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към изслушване заключението по допуснатата допълнителна съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Л.

С. Ц..

Вещото лице е със снета по делото самоличност.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: – Известна ми е наказателната отговорност по чл.

291 от НК. Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.

Данните за изготвяне на допълнителното заключение съм ги взел от предишно ходене в банката. Предадени са ми банката - от счетоводната сметка, която е обслужвала кредита. Аз имам собствено извлечение и от него съм работил. Не би трябвало да съм сбъркал цифра. Към 31.12.2017 г., в заключителна част, на стр. 3, съм посочил, че задължението към 31.12.2017 г. е било главница в размер на 2 892.79 лв. Общо постъпления по сметката има 830.09 лв. Не е бил достигнат кредитния лимит, той е 3 000 лв., задължението към 31.12.2017 г. е 2 892.79 лв. С платените 830.09 лв. се погасяват тези задължения, които съм посочил и се надвишава кредитния лимит с още 3.09 лв. С плащанията банката погасява първо наказателните лихви, лихвите, таксите и другите такси, които съм описал в заключението, като накрая погасява кредитния лимит - главницата. След 19.08.2019 г. банката начислява лихви върху главницата от 3 000 лв. Начислява лихви само върху главницата.

Към 19.08.2019 г. главницата е 3 000 лв., след този период продължава да начислява наказателни лихви върху тази главница – 3 000 лв. Сумата от 107.21лв. е разликата между задължението от 31.12.2017 г., което е било 2892.79 лв. и главницата 3 000 лв. Банката не ги е издърпала 107.21 лв., тя ги слага към задълженията - към главницата. Натрупва ги към това задължение 2 892, 79 лв. и става непогасена главница 3000лв. Не натрупва непогасени такси към главницата. Сумата от 107.21 лв., като ги съберете с 2892.79 лв., стават 3000 лв. Тези 107 лв. са изтеглени, като е превишен овърдрафта. С плащанията са погасявани лихви, такси и т.н. На въпросът как става към 2

08.2019 г. главницата става 3 000 лв. при положение, че няма отразени тегления и предния период е била 2 892.79 лв. - това е по извлечението от сметката на банката.

Сумата от 610,09 лева, която е посочена като платена от РС – Пазарджик по ИД 2438/2011 г. – така е отбелязано в самата сметка. Нямам информация какво е това изпълнително дело. Сумата от 220 лв. е внесена от П. Д.

Като вземем салдото към 31.12.2017 г. и прибавим платените на ПОС такса, лихви и наказателни лихви, и като извадим от тях 830,09 лв., които са платени, остава тази разлика, която съм посочил - 3 003.69 лв. Остава тази разлика която съм посочил 3 003,69 лв. Сумата 940 лв. включват платените на ПОС, 39 лв. такси обслужване, лихви и наказателни лихви. Това са погасените. Това, което е отбелязано плащане на ПОС от 2.00 лв. на 04.01 и таксата от 39 лв. на 29.06 представляват извършените погасявания от банката.

Погасена е от 830.09 лв., като разликата, която е останала като непогасена тези 117 лв. ги натрупват към задължението, което е било към 31.12.2017 г. – 2 892.79 лв. Задължението към 31.12.2017 г. е било 2 892.79 лв., ответинкът е погасил 830.09 лв., а задълженията са били 940.99 лв. към онзи момент. Тези 940.99 лв., като се натрупат към задължението към 31.12.2017 г. и от тях се извадят 830.09 лв., които са внесени, остава разликата 3 003.69 лв., които вече стават главница 3 000 лв. и лихви 3.69 лв. към момента 19.08.2019 г. След този период, започват да начисляват наказателни лихви върху главницата от 3 000 лв. Към 19.08.2019 г., банката е трансформирала задълженията като главница. Така го водят 3 000 лв. - неплатена главница и 3.69 лв. - непогасени лихви. Това, което е останало неплатено след извършваните плащания е отишло към главницата и разликата от 3.69 лв. е останала за лихва.

ОТВЕТНИКЪТ: Нямам въпроси към вещото лице, да се приеме заключението.

СЪДЪТ намира, че следва да се приеме заключението на изготвената и изслушана допълнителна съдебно-икономическа експертиза, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на вещото лице Л. Ц. по изготвената и изслушана допълнителна съдебно-икономическа експертиза като доказателство по делото, като определя на същия възнаграждение в размер на 75,00 евро, платими от внесения от ищцовата страна депозит.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице РКО за така определеното възнаграждение.

3

Вещото лице освободено от съдебната зала

ОТВЕТНИКЪТ: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото. Представям списък с разноски.

С оглед липсата на доказателствени искания на страните, съдът намира делото за изяснено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

ОТВЕТНИКЪТ:Уважаеми господин Председател, поддържам изцяло отговора на исковата молба, като считам, че така предявените искове са неоснователни и недоказани. На първо място, общо се позовавам на недействителност на сключения договор, считано от момента на приемане на Закона за потребителския кредит от 05.03.2010 г. Считам, че извлеченията от счетоводните книги, въз основа, на което е издадена Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, няма предвидените реквизити в чл. 63, ал. 2 от ЗКИ. Видно от заключението на вещото лице, че представлява доста неточни, като извлечение от сметки - прехвърляни са лихви към главници, поради което считам, че те са нередовни и съдът следва да ги цени при условията на чл. 182 от ГПК. Това е така, защото чл. 417, т. 2 именно предвижда, че банките, с оглед на техния надзор и работата им, не би трябвало да допускат такива грешки. В случая не е така. Поддържам доводите си, че правото на иск за тези вземания е погасено по давност. На първо място, договорът за овърдрафт е сключен на 20.06.2007 г., следователно е действал до 20.06.2009 г. В същия е посочено, че се сключва и важат Общите условия /представени са от банката/, а това са именно Общи условия действащи към 20.06.2007 г. или тези, които са приети 2004г. и изменени с решение от 07.03.2007 г. Именно тези Общи условия са действали към онзи момент. В тези Общи условия е записано, Глава 17-та – срок на договора и прекратяване /те са представени с отговора на исковата молба/, там не е предвидено автоматично подновяване на договора или ако искам да бъде прекратен, че трябва да уведомя банката. Следващите Общи условия, не носят моя подпис, следователно и моето съгласие за условията в тях. От друга страна, представените други Общи условия, след 2012 г., които са първите след приемане на ЗПК, имат явно противоречие със самия договор и начин на издаване на кредитните карти. Известен е факта, че една кредитна карта, има срок на валидност две години. Съгласно приложената към молба вх. № 2536/28.01.2026 г. по настоящото дело справка, 4 издадена от банката, е видно как са издавани картите, а именно за срок от две години. Няма как договора да бъде преподписван всяка година или да се счита за една година продължен, ако картата - пластика е с валидност две години.

Видно от същата справка е, че последната карта, която е издадена е на 04.01.2016 г. Дори да приемем, че договорът за овърдрафт се е подновявал с всяко преиздаване на пластика на кредитната карта, то с преиздаване и изтичане на срока на договора на последната кредитна карта, този договор става недействителен или да бъде прекратен. Последната кредитна карта е издадена на 04.01.2016 г. и е важала до 05.01.2018 г., то на тази дата 05.01.2018 г. договорът е престанал да действа. От този момент нататък е станал изискуем, съответно усвоените средства под формата на овърдрафт. Същият не е подновен с преиздаване на нова кредитна карта и именно това, което се вижда от допълнителното заключение на вещото – плащане на ПОС – 2.00 лв., показва дали карата все още е действаща. Вкарването и изваждането на разпечатка от картата в онзи момента струваше 2 лв. и именно за това банката е отразила 2.00 лв. за тази справка - разпечатка от ПОС. Последното плащане е било началото на 2018 г., след това вече банката е спряла да преиздава кредитни карти. Считам, че именно от тази дата - 05.01.2018 г. започва да тече погасителната давност върху правото на иск за събиране на главницата, който е 5-годишен, съответно 3 години давностен срок за претенцията за лихви.

След изтичането на договора на 05.01.2018 г., банката неправилно е начислявала такси и наказателни лихви по договори. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е депозирано на 20.05.2025 г. по електронен път, в 13,02 часа. От момента, в който договорът е престанал да действа - 05.01.2018 г., до 20.05.2025 г., когато банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение, са изминали 7 г., 3 м., 2 седмици и 1 ден.

По твърденията на банката, че не е текла погасителна давност през този период, тъй като вземането е направено предсрочно изискуемо, възразявам, че предсрочна изискуемост може да имат само вземания или вноски, чийто падеж не е настъпил. Няма как да бъде направена предсрочна изискуемост на падежирали вече вноски, още повече, че на такива, които са погасени по давност. Именно предсрочната изискуемост представлява един инструмент, с който да бъдат направени изискуеми вноски с ненастъпил падеж и които не са изискуеми. Затова няма как вноски с настъпил падеж да бъдат правени предсрочно изискуеми. Това е един опит на банката, с направянето на вземането на предсрочно изискуемо, да новира вземането и да избегне изтеклата погасителна давност. Видно е, както от първоначалното, така и от допълнителното заключение на вещото лице, че задължението към 19.08.2019 5 г. е в размер на 3 003.69 лв., от които 3000 лв. - главница и 3.69 лв. – лихва.

Дори и да не бъде прието твърдяното от мен, че договорът е престанал да действа към 05.01.2018 г., то към 19.08.2019 г., дори и според изчисленията на банката, вече съм бил в просрочие и вземането ми вече е било изискуемо. Т.е. към момента, в който те са осчетоводили предсрочната изискуемост, вземането е било погасено по давност. Моля за съдебен акт в този смисъл, като бъдат отхвърлени предявените от банката искове, от една страна като недоказани, предвид заключението на вещото лице, в което се виждат неточности и необосновано прехвърляне от главница към лихви, като се цени по чл. 182, и алтернативно, като погасени по давност. Претендирам разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Моля, в случай, че банката все пак изпрати писмена защита, да ми бъде дадена възможност да отговоря на становището.