Определение № 1056 от 15.04.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……./……...04.2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на ……………………април две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТЛАНА КИРЯКОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1968 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по т.д. № 1968 по описа за 2019г. на Окръжен съд Варна е образувано по молба на „МАРК 2“ ЕООД ЕИК

********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано от Каталина-Кристиана Драгои –управител, чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с която в условията на обективно кумулативно съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, Варна Тауърс-Г, представлявано от Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Георги Коршия- членове на УС, са предявени искове 1. сумата от

190 530.55 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво 3“ с обща инсталирана мощност от 4000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №*** в землището на с.Храброво, произведена през м. Октомври 2016г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 177 от 30.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и 2. сумата от

56 259.38 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 190 530.55 лева за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба,

3. сумата от

7 930.06 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво 3“ с обща инсталирана мощност от 4000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №*** в землището на с.Храброво, произведена през м. Ноември 2016г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 177 от 30.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и

4. сумата от 2 341.60 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 7930.06 лева за периода от 01.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба.

Претендират се сторените разноски в производството.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Предявените искове са допустими и са с предмет право, породено от търговска сделка, поради което исковете следва да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.

По делото е осъществена двойна размяна на книжа.

Цената на част от съединените искове (за м.ноември и за лихвите, дължими за забава в плащането на главницата за същия месец) сочи районен съд като родово компетентен, но ответника не е възразил за това. Доколкото разглеждането на делото от окръжен съд като първа инстанция няма да затрудни упражняването на правата на страните, с оглед възможността за „задържането му” по арг. от 270, ал. 4 ГПК, както и с оглед обстоятелството, че месечни доставки, произтичащи от един договор сезираният съд се намира компетентен да ги разгледа, заедно с първия иск за главница, чиято цена надхвърля 25 000лв.

В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща страна на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от Петър Асенов Илиев. Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК с вх. № 3391/31.01.2020г. Твърди се, че процесните количества ел.енергия са произведени от ВяЕЦ на „Март 2“ ЕООД и са продадени на крайния снабдител „Енерго-Про Продажби“ АД в изпълнение на чл.31, ал.1 от ЗЕВИ и дългосрочните договори, сключени между производителите и крайния снабдител. Изкупените количества ответникът е продал на НЕК ЕАД в изпълнение на законовото си задължение по чл.94 от ЗЕ. Доколкото НЕК ЕАД също е длъжник за преференциалната цена на ел.енергия, произведена от възобновяеми източници, за него е налице правен интерес решението да бъде постановено в полза на ответника.

Съдът намира искането за допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Воден от изложеното, съдът

О

П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА

ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ обективно съединени осъдителни искове на

„МАРК 2“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано от Каталина-Кристиана Драгои –управител, чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с която в условията на обективно кумулативно съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, Варна Тауърс-Г, представлявано от Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Георги Коршия- членове на УС, са предявени искове

1. сумата от

190 530.55 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво 3“ с обща инсталирана мощност от 4000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №*** в землището на с.Храброво, произведена през м. Октомври 2016г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 177 от 30.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и 2. сумата от

56 259.38 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 190 530.55 лева за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба,

3. сумата от

7 930.06 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво 3“ с обща инсталирана мощност от 4000 КВ, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в ПИ №*** в землището на с.Храброво, произведена през м. Ноември 2016г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 177 от 30.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и

4. сумата от

2 341.60 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 7930.06 лева за периода от 01.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба.

Претендират се сторените разноски в производството.

КОНСТИТУИРА НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД ЕИК

*********, София, район Оборище, ***, на основание чл.219 ГПК като трето лице помагач на ответника.

На третото лице да се връчат препис от настоящото определение, разменените книжа от страните /да се изготви служебен препис от искова молба и д-ва и отговора на ответника; препис за третото лице помагач от ДИМ и ОДИМ се съдържат в делото/, препис от молбата на ответника Енерго-про Продажби АД с вх. № 3391 от 31.01.2020г.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

Съобщава на страните следния проект за устен доклад по делото :

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия № ДУА-119/11.02.2008-3010-ВГ-4027-18.06.2009г.

За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 177 от 30.08.2011г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия /чл.16, ал.3 от договора/.

Сочи, че през м. Октомври 2016 г. ищецът достигнал НСП от 1 907 kWh НСП на ел.енергия от инсталиран 1kW мощност, при работа до 2250 работни часа. През същия месец е прозвел 931.287 MWh, като за произведеното количество от 40.550 MWh до достигане на НСП е издал фактура №93/31.10.2016г. като е приложил преференциалната цена по т.7 от Решение № Ц-018/20.06.2011г., а за произведеното количество надхвърлящо НСП от 890.737 MWh издал фактура № 94/14.11.2016 г., на стойност 13 626.37 лв. с ДДС като стойността била изчислена по ед. цени за излишък на балансиращия пазар – 12.7482 лв./МВтЧ.

Впоследствие, централата на ищеца надминала 2 250 часа и поради това за произведената ел.енергия за м.октомври 2016г. ищецът издава дебитно известие №96/30.11.2016г. към фактура № 94/14.11.2016 г. на стойност 190 530.55 лева с ДДС, представляваща разликата между преференциалната цена по т.7 от Решение № Ц-018/20.06.2011г. на КЕВР и заплатената цена за излишък, като приема, че за цялата произведена ел.енергия през м.октомври 2016г. му се дължи преференциалната цена, а не цена за излишък, т.к. не е достигнал 2 139 КWh НСП.

Излага, че въпреки потвърждаването от страна на ответника на количеството произведена енергия, последният оспорил дължимостта на плащането и не заплатил пълната стойност. Излага още, че считано от 01.01.2017 г. ответникът е изпаднал в забава заплащане на претендираната сума и дължи обезщетение за забава до предявяването на иска.

По отношение на ел.енергията, произведена и изкупена през м.Ноември 2016г. ищецът твърди, че е продал на ответника 499.511 MWh ел.енергия, като за произведеното количество от 37.263 MWh до достигане на НСП от 2 139 КWh е издал фактура №97/30.11.2016г. на обща стойност от 8540.68 лв. с ДДС, като е приложил преференциалната цена по т.7 от Решение № Ц-018/20.06.2011г. на КЕВР, а за произведеното количество надхвърлящо НПС от 462.248 MWh – фактура №98/16.12.2016г. на обща стойност 5 067.38 лв.с ДДС, като е приложил съответната цена за излишък. Твърди се, че към момента ответникът бил заплатил частично сумата от 610.62 лева от общо дължимата сума в размер на 8 540.68 лв. с ДДС, като сумата от 7 930.06 лева остава дължима. Настоява ,че считано от 01.01.2017 г. ответникът е изпаднал в забава заплащане на претендираната сума и дължи обезщетение за забава до предявяването на иска.

Ищецът сочи, че за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 7 на Решение Ц-18 е определена цена от 191 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 8 на Решение Ц-18 е определена цена от 173.06 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по силата на Решение Ц-18 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следва да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 7 от Решение Ц-18 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по преференциална цена, определена в т. 8 от Решение Ц-18 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила повече от 5 години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение. Позовава се на незаконосъобразност на Решение №СП-1/31.07.2015г., с което се установява НСП на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени със съответните решения на КЕВР през периода 2008-2015г. за изкупува на енергията от възобновяеми източници. Твърди се, че ответникът е приел приложението на т.7 и т.8 на Решение Ц-18 в трайните търговски отношения с ищеца, който незасимо от измененията на чл.31, т.5 от ЗЕВИ е фактурирал ел.енергията съгласно т.7 преди достигане на 2250 часа работа и по т.8 след достигане на 2250 часа работа, като отказа за заплащане е мотивиран от ответника с позицията на НЕК.