Решение № 916 от 24.02.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело № 20211100514331 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20116416/14.05.2021 г. на СРС, 169 с - в, по гр. д.

№43819/2019 г. , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е признато за установено в отношенията между страните Д. С. и О. Р. , че О. Р. не е собственик на тавански помещения №6 и 7 /по архитектурен проект №1 и 2/ , съгласно данъчна оценка жилище с идентификатор ***, находящи се в гр.

София, район „Средец“, ул. „******* с площ на двете помещения 25,12 кв.м. и спомагателна от 0,82 кв.м., при съседи по документ за собственост: П.И Г.

С.и, коридор и тоалетна, запад: ЕС „Цар Освободител“, ул. „*******, север: жилищна сграда К.К. на бул. „Евлоги Георгиев“, изток: ЕС „Янтра“, ул.

„******* и при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж – няма, под обекта: ***. и над обекта – няма, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, по силата на нотариален акт №25, том VI, рег. №12989, дело №845/2017 г.

С решението е отхвърлен обективно съединеният иск, предявен от Д. С. срещу О. Р., с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на последната да премахне водопроводните и отходни тръби, които преминават от тоалетната на тавана през двете тавански №6 и 7 и да възстанови старото положение на същите отпреди обединяването им, както и да преустанови ползването на общата тоалетна на тавана и таванските помещения № 6 и 7.

Ответницата Р. е осъдена да заплати на ищцата С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лв., представляваща разноски в 1 първоинстанционното производство. Ответницата Р. е осъдена да заплати на адв. П. на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение.

Ищцата С. е осъдена да заплати на ответницата Р. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 735 лв. – разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете.

С определение № 20201822/22.10.2021 г. по гр. д. 43819/2019 г. по описа на СРС, 169 с-в, е оставена без уважение молбата на Д. С. от 09.06.2021 г. за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК.

Първоинстанционното решение се обжалва от двете страни по спора.

Ищцата С. обжалва решението на СРС в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 109 ЗС. В жалбата се излагат доводи за неправилност на акта в обжалваната част поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че съдът необосновано отказал да допусне допълнителен разпит на свидетел и не обсъдил всички доказателства, събрани по делото, в тяхната взаимна връзка. Не били изложени мотиви по всички твърдения за осъществяване на пречене по смисъла на чл. 109 ЗС, които твърдения били в четири насоки – че лице, което не е собственик, ползва общата тоалетна на етажа; че начинът, по който е преустроена водопроводната инсталация в таванските помещения, създава опасност от течове в жилището на ищцата; че поради непригодност на таванските помещения за ползване като жилище в имота на ищцата се чуват шумове, представляващи пречене по смисъла на чл. 109 ЗС; че поради непригодност на таванските помещения за ползване като жилище в имота на ищцата прониква цигарен дим и се създава опасност от възникване на пожар. Излага се, че било установено наличието на опасност от течове в жилището на ищцата.

Твърди се, че изводът на съда, че исковете по чл. 109 ЗС са неоснователни, тъй като няма реални действия, водещи до смущаване на ползването на ищцата върху собствения й имот, бил неправилен, доколкото в практиката на ВКС, цитирана в жалбата, се приема, че основание за защита чрез негаторен иск е налице и в случаите, при които се пораждат състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта на потърсилия правна защита. Сочи се, че липсвали мотиви във връзка с твърдението за пречене, свързано с ползването на общата на таванския етаж тоалетна от лица-несобственици. Прави се доказателствено искане за преразпит на свидетел и приемане на снимков материал. Иска се отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната част и уважаване на исковете с правна квалификация чл. 109 ЗС. Претендират се разноски.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ответницатавъззиваема, с който се възразява срещу основателността на жалбата. Излага се, че не било доказано обективно смущаване на правото на собственост на ищцата от страна на ответницата. Твърди се, че цитираната във въззивната жалба практика на ВКС е неотносима към установените по делото факти.

Сочи се, че твърденията на ищцата не са годни да обосноват защита по реда на чл. 109 ЗС, тъй като описаните смущения представляват резултат от обичайно ползване на имот в етажна собственост, а твърдените опасности са само хипотетични. Възразява се, че доказателствените искания са направени несвоевременно, поради което са преклудирани. Иска се оставяне на 2 въззивната жалба на ищцата без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение в тази част. Претендират се разноски.

С насрещна въззивна жалба ответницата

Р. обжалва първоинстанционното решение в частта, с която отрицателният установителен иск срещу нея е уважен. Излагат се доводи, че в тази част първоинстанционният акт е неправилен поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи се, че процесният имот бил отдаван под наем като държавен жилищен имот. Твърди се, че същият отговарял на изискванията за жилище. Прави се позоваване на параграф 21 от ЗР на ЗУТ и на писмо на директор на дирекция „ТСУ“ – МРРБ за това, че процесният имот представлява заварен строеж и не е необходимо провеждане на нова процедура за разрешаване на ползването му. Сочи се, че праводателят на ответницата е станал собственик на целия процесен имот на основание договор за замяна, а в условията на евентуалност по отношение на спомагателната площ от 0,82 кв.м. – на основание придобивна давност, която е изтекла в периода 09.06.2011 г. – 10.06.2016 г. Прави се позоваване на кадастрална карта и кадастрален регистър за това, че имотът представлява самостоятелно жилище и че част от него е помещение „тоалетна с мивка“.

Оспорва се правилността на заключението по допусната СТЕ. Твърди се, че имотът винаги е ползван като самостоятелно жилище. Излага се, че ответницата е абонат на „Софийска вода“ АД за процесния имот и заплаща за предоставяните от дружеството услуги в жилището – таванските стаи и тоалетната. Сочи се, че постоянният адрес на ответницата е в процесния имот.

Моли се за отмяня на решението в обжалваната от ответницата част и отхвърляне на отрицателния установителен иск. Претендират се разноски.

В срок е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от ищцата С.. Въззиваемата твърди, че въззивната жалба се основава на две неправилни виждания – че фактическото ползване на таванските помещения като жилище има правно значение и че заснемането на тези помещения и общата тоалетна на етажа като обект със самостоятелен идентификатор по кадастралната карта има значение за собствеността. Излага, че таванските помещения представлявали обслужващи площи към жилищата и са принадлежност към тях, а О. Р. не е собственик на самостоятелен обект в сградата, поради което не може да стане собственик и на несамостоятелни сервизни помещения.

Твърди, че процесните тавански помещения не отговарят на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ – към тях няма складово помещение, кухненският бокс е обособен чрез нерегламентирано свързване на водопроводни тръби, липсва баня-тоалетна в обособения имот, не е проведено ОС на ЕС за преразпределение на идеалните части в сградата, необходимо за обособяването на самостоятелно жилище. Твърди, че извършеното преустройство на процесните помещения, извършено от ответницата, е незаконно. Сочи, че неправилно в жалбата се твърди, че общата банятоалетна на етажа е принадлежност към процесния имот. Цитира практика на ВКС, съгласно която кадастралната карта и кадастралните регистри имат декларативно, а не конститутивно действие, поради което при спор за собственост заснетото не обвързва съда. Оспорва ответницата да е закупила процесната баня-тоалетна. Твърди, че описаната в нотариалния акт на ответницата спомагателна площ от 0,82 кв.м. не съответства на процесната 3 баня-тоалетна. Сочи, че са налице основания за уважаване на отрицателния установителен иск за собственост. Моли да се потвърди решението в обжалваната от ответницата част. Претендира разноски за въззивното производство.

С определение от 07.01.2022 г. въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания на ищцата-въззивница за преразпит на свидетел и приемане на снимков материал, тъй като са преклудирани, а несвоевременното им заявяване се дължи на пропуск на страната, която ги е поискала.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съдът е сезиран и се е произнесъл по обективно съединени отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и негаторни искове по чл. 109 ЗС.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно, тъй като е постановено от съда в предоставената му компетентност.

Съдът намира, че решението е процесуално допустимо, доколкото СРС се е произнесъл по предявените в производството отрицателен установителен иск за отричане собствеността на ответницата върху процесни т е тавански помещение, както е било заявено в исковата молба по чл. 124, ал. 1 ГПК, и негаторни искове по чл. 109 ЗС. Правният интерес за ищеца от отрицателния установителен иск произтича от факта, че в нотариалния акт от 2017 г., в който е обективирана сделката, от която ответницата черпи правата си, е посочено че ведно с процесният имот Р. е придобила право на собственост върху съответна ид.ч. от общите части в сградата, в която самостоятелен обект притежава ищцата. Правният интерес за предявяването на негаторен иск ищцата основава на твърдения за пречене по смисъла на чл. 109 ЗС, изразяващо се в ползване на санитарно помещение съсобствено за ищцата от лица, които не са съсобственици; създаване на опасност от течове в жилището на ищцата от незаконната канализационна система, изградена в процесния имот; създаване на необичайно силни шумове в имота на ищцата при ползването на процесните помещения; проникване на цигарен дим в жилището на ищцата и създаване на опасност от пожар.

При постановяване на решението съдът е обсъдил подробн о всички писмени и гласни доказателства, като решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, която настоящият въззивен състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към възраженията на страните направени във въззивното производство.

По отрицателен установителен иск се цели отричане на претендираното от ответника право на собственост, поради което в тежест на ответника е да установи, че такова право е възникнало на твърдяното от него правно основание. В процеса ответницата е твърдяла, че за нея е възникнало право на собственост върху процесните тавански помещения №6 и 7 /по архитектурен 4 проект №1 и 2/ въз основа на покупко-продажба. В отговора на исковата молба е цитиран и нотариалният акт, в който е обективирана замяната, на основание на която праводателят на ответницата е придобил собствеността върху спорните имоти. За пръв път с въззивната жалба се твърди, че праводателят на ответницата е придобил чрез давностно владение собствеността върху баня и тоалетна.

В производството не е спорно и съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 144 том IV, рег. № 4972, дело № 687/2008 г. на нотариус К.А., рег. № 152, район на действие – СРС, се установява, че ищцата Д. С. е собственик на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в град София, район Средец, ул. „******* , на третия надпартерен етаж, състоящ се от две стаи, директен вестибюл, кухня, баня, клозет, гардеробно антре, черно антре, килер и три балкона с площ от 75 кв. м. При съседи: стълбище, А. А.К., ЕС „Цар Освободител“ и ЕС „Янтра“, заедно с мазе без упомената площ по документ за собственост, а съгласно Удостоверение за данъчна оценка № 0119-9999/04.11.2018 г. на СО – Дирекция „ПАМДТ“ – „Средец/Триадица“ с площ от 7 кв.м., при съседи на мазето: А. А.Д., коридор, ЕС „Цар Освободител“ и В.Г.А. и заедно с таванска стая, находяща се в дясното крило на сградата, с площ от 10,37 кв.м., при съседи – коридор, стълбище, двор и таванска стая, заедно с 16/134 ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от дворното място, цялото с площ по документ за собственост от 491,10 кв.м., а по скица с площ от 504,873 кв.м., съставляващ съгласно скица № 1116/07.12.2006 г. на СО – район „Средец“, презаверена на 06.11.2008 г., УПИ XVI – 16, в квартал 6, местността „Трета извънградска част“ по плана на гр.