Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19773 от 30.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22817/2023
Вид
Решение № 19773
Подписан
30.11.2023
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, параграф 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 19773 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110122817 по описа за 2023 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Л. М. Л. срещу Фирма, с която e предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 488.96 лева, представляваща обезщетение за закъснение на полет № FB971 от 20.10.2021 г. по линията София-Варна, ведно със законната лихва 13.09.2022г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49678/2022г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за полет № FB971 по дестинация София-Варна, на дата 20.10.2021 г. Твърди, че по разписание излитането е трябвало да се извърши в 7:05 часа от летище София, а кацането на летище Варна-в 7:55 часа, но е пристигнал в крайния пункт с повече от 5 часа закъснение.

Поддържа, че се е явил навреме за полета, както и че разстоянието между двете летища е под 1500 км. Твърди, че претендирал извънсъдебно обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. за сумата от 250 евро /левова равностойност 488.96 лв./. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея /връчени на 12.07.2023 г./, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по 1 разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като на ищеца следва да се присъдят сумите от 25 лв. платена държавна такса в исковото производство, 500 лв. адвокатско възнаграждение, сумата от 25 лв. държавна такса в заповедното производство и 300 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Л. М. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. С. Б., срещу „Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление г/административен адрес/, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета, че „Фирма дължи на Л. М. Л. сумата от 488.96 лева, представляваща обезщетение за закъснение на полет № FB971 от 20.10.2021 г. по линията София-Варна, ведно със законната лихва 13.09.2022г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 49678/2022г. по описа на СРС, 39 състав.

ОСЪЖДА „Фирма, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление г/административен адрес/, да заплати на Л. М. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. С. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 850 лв., разноски в исковото и заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2