Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 04.01.2024, Районен съд - Исперих

Съд
Районен съд - Исперих
Дело
Гражданско дело 120/2023
Вид
Решение № 2
Подписан
04.01.2024
В сила
27.01.2024
Състав
Димитринка Емилова Купринджийска

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 113 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Исперих, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20233310100120 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е исково с правно основание чл. 108 Закон за собствеността (ЗС).

Постъпила е искова молба вх.№ 515/10.02.2023 г., допълнена с молба вх.

№ 769/02.03.2023 г., от И. Керимоглу (И. А. М.) от с.Ножарово, действащ чрез адв.С. Д. от АК – Разград, срещу И. А. М., Н. С. М. и И. И. А., и тримата от с.Владимировци, като моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ½ ид. ч. от поземлен недвижим имот № *** находящ се в чертите на с.Владимировци, обл.Разград, ул.“***, с площ от 815 кв.м., с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, с начин на трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: имоти с номера както следва – ***, ***, ***, ***, е негова собственост и да бъде осъден ответника И. А. да му предаде собствеността и владението върху тази част от описания имот. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът и първия ответник са братя.

Покойният им баща А. Керим притежавал приживе празно дворно място в с.Владимировци, което обработвал като градина, докато бил жив. Ищецът се бил изселил в Турция, където живеел и до сега. Сдобил се с двойно гражданство и през последните години посещавал редовно България. Не отрича, че през годините, включително и след смъртта на баща им през 2008 г., мястото се е обработвало и засявало с различни земеделски култури, но не от него. През 2018 г. брат му И. М. му отишъл на гости в Турция и повдигнал въпроса за дворното място, като поискал от ищеца да му даде пълномощно, за да го прехвърли на себе си. Ищецът бил отказал, тъй като имал намерение да се завърне в България и да постави сглобяема къща в мястото. Тогава двамата братя се скарали. В последствие, когато идвал в България ищецът се опитал да се срещне с брат си, но той го избягвал. При посещението си през пролетта 1 на 2022 г. разбрал от съсед, че брат му се е снабдил с документ за собственост за дворното място. Отново се опитал да разговаря с ответника И. М. по повод на нотариалния акт, но не успял. При следващото си идване през есента на 2022 г. упълномощил адвокат, който да го представлява за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора. В тази връзка и по настояване на ищеца адвокатът отправил покана до ответника, която била получена лично от И. М. на 17.11.2022 г., но вместо да откликне на нея на 02.12.2022 г. той и съпругата му – втората ответница, продали на сина си И. А. – третия ответник, процесния имот.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от упълномощен адв.С. Д. от АК - Рзград, която поддържа изцяло исковата молба и излага подробни съображения в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците И. А. М., Н. С. М. и И. И. А. представят такъв, като считат иска за недопустим, а по същество неоснователен. Основните възражения по отношение на първите двама ответници са, че те не са собственици на процесния имот и не го владеят, а по отношение на третия ответник се посочва, че същият не е от кръга на наследниците на наследодателя А. М. Керим.

Твърди се, че ищецът се бил изселил в Турция през 1978 г. и от тогава живеел и работел там. За първи път се бил върнал в България през 2012 г. с виза по покана на брат му и съпругата му. Междувременно именно първият и вторият ответник се грижили и издържали баща им и майка им. Баща им никога не е бил собственик на процесното празно дворно място, тъй като не се бил снабдил с документ за собственост и никога не се бил позовавал на изтекла в негова полза придобивна давност. Имотът бил придобит на първично правно основание чрез давностно владение от първите двама ответници още приживе на бащата А. Керим, като в последствие те прехвърлили собствеността на сина си – третия ответник чрез договор за покупко-продажба Претендират и за сторените в производството разноски.

В съдебно заседание ответниците се явяват лично и с упълномощен адв.А. М. от АК - Разград, който поддържа писмения отговор и излага подробни съображения в хода на устните състезания.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът И. Керимоглу и ответникът И. М. са братя и като такива се явяват наследници на А. М. Керим, б.ж. на с.Владимировци, починал на 13.11.2008 г. Приживе А. Керим е притежавал процесния недвижим имот, което се установява от разписен лист към регулационния план на с.Владимировци, одобрен със Заповед № 687 от 1981 г. /л. 86 от делото/.

Съгласно цитирания регулационен план имотът е представлявал парцел V234, в кв. 67.

След неговата смърт имотът се наследява от неговите съпруга и две деца деца – Ю.А.К., И. А. М. и И. А. М. (И. Керимоглу), съответно по 1/3 ид.ч. за всеки един от тях (Удостоверение за наследници № 018/24.01.202 3 г. на Кметство с.Владимировци, обл.Разград – л. 19). След смъртта на съпругата Ю.К. нейната 1/3 ид.ч. от имота се наследява от синовете И. М. и И.

Керимоглу, като по този начин всеки един от тях получава по ½ ид.ч. от имота.

През 1978 г. ищецът И. Керимоглу се изселил в Република Турция, където живеел и досега. За първи път се върнал в България в периода 2010 – 2012 г. по покана и с виза на брат си И. М. и от тогава редовно посещавал 2 страната всяка година. С двойно гражданство е.

След смъртта на общия наследодател процесният имот през годините е бил обработван от ответника И. М., който го засявал с различни култури, а през последните години – с люцерна.

Първоначално отношенията между двамата братя били добри, ответникът И. М. също посещавал брат си в Турция. В последствие между двамата братя възникнал спор за наследствените имоти, включително и за процесния, в резултат на което отношенията им охладнели. Ищецът споделил със свои близки приятели от с.Владимировци, че искал да постави сглобяема къща в празното дворно място и се надявал да се разбере с брат си. Поради избухване на световната пандемия от Ковид 19 обаче през 2020-2021 г. И.

Керимоглу не е посещавал България. Когато се върнал през 2022 г. разбрал от съсед на село, че брат му се е снабдил с нотариален акт за собственост върху процесния наследствен имот.

Съгласно НА за собственост на недвижим имот № 116, том 2, рег.№ 3075, дело 278/2020 г. от 03.07.2020 г. на нотариус Пламен Ангелов с рег.№ 688 на НК, И. А. М. е признат за собственик по давностно владение на процесния имот, който съгласно Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-27/11.06.2007 г. на изпълнителния директор на АК, представлява „Поземлен имот с № *** находящ се в строителните граници на с.Владимировци, на ул.*** община Самуил, област Разград, с площ от 815.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 234, квартал 67, парцел 5, при граници и съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** (л. 22).

Към момента на снабдяване с цитирания нотариален акт ответникът И.

М. е бил в законно сключен граждански брак с ответницата Н. С. М..

След като разбрал за действията на брат си по отношение на имота, ищецът упълномощил адв.Д. да го представлява и по негово настояване тя изпратила на ответника покана за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора. Поканата е била получена лично от И. М. на 17.11.2022 г., видно от известие за доставяне (л. 20 – л. 21), но в дадения 7-дневен срок той не се е свързал нито с брат си, нито с адвоката, нито е заявил становището си.

С НА за продажба на недвижим имот № 43, том 6, рег.№ 8353, дело 891/2022 г. от 02.12.2022 г. на нотариус Пламен Ангелов с рег.№ 688 на НК, И. А. М. и Н. С. М. продават на сина си И. И. А. – третия ответник по делото, процесния недвижим имот (л. 23 – л. 25).

В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1270 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса, 10.00 лв. за съдебни удостоверения, 10.00 лв. за вписване на исковата молба и 1200.00 лв. за адвокатско възнаграждени съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 66).

Ответниците претендират разноски, но по делото липсват данни да са направили такива, включително и за адвокатско възнаграждение. Наличното н а л . 63 пълномощно дава права на адв.М. да ги представлява пред първата инстанция, но не удостоверява договорено, респективно изплатено възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание разпоредбата на чл. 108 от ЗС – 3 осъдителен иск за защита правото на собственост на невладеещия собственик, който претендира да получи фактическата власт върху своя недвижим имот от владеещия несобственик. По отношение на ответниците И. М. и Н. М. искът е предявен само в установителната част.

Разгледан по същество искът е основателен.

За да бъде уважен така предявения иск по чл. 108 ЗС е необходимо кумулативно наличието на три предпоставки: ищецът да докаже, че е собственик на този имот и по-конкретно на ½ ид.ч. на основание наследствено правоприемство; че същият се владее от ответника И. И. А. и че това негово владение по отношение частта на ищеца е без основание. В обсъждане на тези предпоставки съдът приема същите за доказани.

На първо място съдът счита за необходимо да отбележи, че не споделя възраженията на първите двама ответници, че искът е недопустим спрямо тях, тъй като към настоящия момент те не са вече собственици на процесния имот.

Видно е от петитума на исковата молба, че претенцията на ищеца към тези ответници касае само установителната част на ревандикационния иск. Тъй като по делото са налице данни, че те са прехвърлили собствеността върху целия имот, включително и върху ½ ид.ч. от него, за която има претенции ищеца, уважаването на иска в тази му част влече след себе си извода, че първите двама ответници са се разпоредили с повече права отколкото притежават, респективно това би довело и до уважаване на иска спрямо третия ответник, включително и в осъдителната част. В този смисъл ищецът има интерес и съответно първите двама ответници са пасивно легитимирани по ревандикационния иск в установителната му част.

На следващо място по делото се установи категорично и страните не спорят относно факта на владение на целия имот към настоящия момент от третия ответник – И. А..

Спорният момент в настоящото производство е относно правото на собственост на ищеца върху претендираната от него ½ ид.ч. от имота. От решаването на този въпрос зависи и преценката относно наличието на третата предпоставка за уважаването на ревандикационния иск, а именно – дали ответникът владее имотът без основание. По делото безспорно се установи, че ищецът и ответникът И. М. са наследници на А. Керим. В тази връзка И.

Керимоглу твърди, че процесният имот е бил собственост на баща им приживе и след неговата смърт и тази на майка им, по силата на наследствено правоприемство ½ ид.ч. от имота става собственост на ищеца, а другата ½ ид.ч. – на ответника И. М.. Ответниците И. М. и Н. М. от своя страна възразяват, че този имот не е бил собственост на бащата А. Керим, той не е притежавал документ за собственост, поради което те го били придобили на оригинерно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност в продължение на над 10 години. Тези възражения на ответниците съдът намира за неоснователни и недоказани поради следните съображения: От представените по делото писмени доказателства – скица на имота, разписен лист и удостоверение за идентичност на имот, както и от събраните гласни доказателства, се установи, че приживе наследодателят А. Керим е бил собственик на процесния имот. В разписният лист към регулационния план на с.Владимировци от 1981 г. изрично е отбелязан този факт, а и той се потвърждава както от показанията на свидетелите на ищеца, така и от показанията на свидетелите на ответниците. Св.Х.Р.Ф. твърди, че „А. имаше дворно място, от И. знам къде е дворното място…Дворното място се намира срещу председателя на Селкоопа. Това място е било наследствено от 4 прадядо му на А., имало една малка къща, аз долу-горе нея я знам…А. се грижеше за мястото, аз нямах ниви и исках от него да работя това място, даже казваше на големия син да строи къща, „заради него го отделих на времето…“ Св.Ю.Х.С. посочва, че познава И. и И. от детството, „…ние сме комшии, сега съм комшия с И. на дворното място, преди с баща му и дядо му бяхме комшии… Аз познавам дядо М., сина му А. и това място още от дядо М. се държеше и се обработваше…“. Св.И.Н.О. допълва „Познавам И. и И. от деца, … познавам и баща им А., и дядо им М.. Имаха едно място 8 ара , сега аз го ора, имам трактор, имаше къща на това място на времето, дядо А. и баба Н. живееха там. А. се грижеше за мястото и като почина, И. почна да се грижи…“