Решение № 4555 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4555 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100512047 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20111127 от 10.05.2021 г. (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 2022098 от 09.12.2021 г.), постановено по гр.д. № 15664/2020 г., по описа на СРС, 172 състав, „ЗАД А.“ АД е осъдено да заплати на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД по иска с правно основание чл. 213 КЗ (отм.) сумата от 476, 60 лв., представляваща регресно вземане по образувана при „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД застрахователна преписка, назована „щета № 0110-180-0280-2016“, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 10.04.2020 г., и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 104,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.02.2018 г. до 09.04.2020 г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 106,05 лв. и за периода от 30.01.2018 г. до 12.02.2018 г.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от „ЗАД А.“ АД. Твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. Поддържа, че процесното събитие не представлявало покрит застрахователен риск съобразно ОУ на договора. Процесната застрахователна полица била сключена при клауза „Пожар и природни бедствия“, като в т. 5 Б от общите условия към нея покрит риск по договора са вреди от удар от превозно средство или животно, с изключение на тези, които подлежат на обезщетяване по гражданската отговорност на виновното лице или от Гаранционен фонд. Процесното събитие попадало именно в това изключение, поради което вредите не следвало да се обезщетяват от ищеца по имуществената застраховка, платеното обезщетение се явявало платено без правно основание, съответно ищецът не можел да встъпи в правата на застрахования. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЗАД ОЗК- 1

Застраховане“ АД, с който се излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

По делото е постъпила и въззивна жалба от „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва за разликата над присъдения размер от 104,20 лв. до предявения размер от 106,05 лв. за периода от 30.01.2018 г. до 12.02.2018 г. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в тази част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. Поддържа, че ищецът е изпратил покана за доброволно изпълнение, ведно с преписката по щетата до ответното дружество, но в срока за доброволно изпълнение ответникът е отказал плащане, поради което последният е изпаднал в забава, считано от датата на отказа - 30.01.2018 г. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което „ЗАД А.“ АД да бъде осъдено да заплати още 1,85 лв. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 30.01.2018 г. до 09.04.2020 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „ЗАД А.“ АД, с който оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвините жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Основателността на предявения регресен иск се предпоставя от това по делото да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“, действащ към датата на застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск; противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); плащане от страна на застрахователя на застрахования по имуществена застраховка за причинените вреди; и сключен договор за застраховка „Гражданска о******* В случая в първоинстанционното производство са отделено като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и Агенция „Пътна инфраструктура“ по договор за имуществено застраховане

„Пожар и природни бедствия“ – секция І

„Индустриален пожар“, сключен с полица № 0110-180-2015-00034/18.12.2015 г., към момента на реализиране на риска; наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“, с рег. № СА 1559 СК; и че на 26.06.2016 г. около 13:10 часа на АМ Тракия, в посока Пловдив е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“, с рег. № СА 1559 СК, като в резултат на същото са реализирани материални щети– четиридесет метра еластична предпазна ограда, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“; изплащане на обезщетение на застрахованото при ищеца лице.

2

Предвид изложеното и с оглед доводите във въззивните жалби и в отговорите, спорни между страните са въпросите дали е налице покрит риск съгласно условията на застрахователния договор между ищеца и собственика на увреденото имущество, както и какъв е размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно § 1, т. 3 ДР КЗ (отм.) застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие . От представен като доказателство по делото Договор, изх. № Д-199/18.12.2015 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „ОЗК-Застраховане“ АД, се установява, че ответното дружество е поело задължение да застрахова ограничителни системи по трасето на Автомагистрала „Хемус“ от км 0+000 до км 78+554 и от км 342+350 до км 425+500 и Автомагистрала „Тракия“ от км 0+000 до км 208+181, подробно описани в Приложение № 1, след сключването на този договор. Според чл. 3, ал. 1 от договора застрахователят осигурява имущество от следните събития: вреди, причинени на застрахованото имущество в резултат на пътно-транспортно произшествие (ПТП/удар от транспортно средство), пожар, експлозия, мълния, падане или сблъсък с пилотирано летателно тяло, негови чати или товар, буря (вкл. ураган. торнадо и т.н.), проливен дъжд, наводнение, градушка, тежест при естествено натрупване на сняг или лед, земетресение, свличане/срутване на земни пластове.

Видно от приетата застрахователна полица № 0110-180-2015-00034/18.12.2015 г. и Приложение № 1 към нея, застраховани са били ограничителни системи по трасето на Автомагистрала „Тракия“ от км 0+000 до км 208+181 и прилежащи връзки, подробно описани в Приложение № 1, при следните покрити рискове: вреди, причинени на застрахованото имущество в резултат на пътно-транспортно произшествие (ПТП/удар от транспортно средство), пожар, експлозия, мълния, падане или сблъсък с пилотирано летателно тяло, негови чати или товар, буря (вкл. ураган. торнадо и т.н.), проливен дъжд, наводнение, градушка, тежест при естествено натрупване на сняг или лед, земетресение, свличане/срутване на земни пластове.

Съгласно чл. 3 на раздел II от ОУ – Секция I „Индустриален пожар“, Б5 застрахователното покритие по процесната полица включва и удар от превозно средство, като по разширеното покритие не е посочено изключението в ОУ, раздел ІІ, Б5, а и именно – че от покритието на застраховката са изключени вреди, които подлежат на обезщетяване по гражданската отговорност на виновното лице или от Гаранционен фонд. Следователно процесните щети - четиридесет метра еластична предпазна ограда, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“, е част от покритите рискове по имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия“ – секция І „Индустриален пожар“. Отделно от това, в процесната полица № 0110-180-2015-00034/18.12.2015 г. , в графа „Покрити рискове“ изрично е посочено, че се покриват вреди, причинени на застрахованото имущество в резултат на пътно-транспортно произшествие (ПТП/удар от транспортно средство). Съгласно приложимата към застрахователните договори като абсолютни търговски сделки (чл. 1, ал.

1, т. 6 ТЗ) разпоредба на чл. 298, ал. 3 ТЗ, при противоречие между общите условия на търговеца и уговореното между страните, предимство има индивидуално уговореното.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че процесните щети са включени в застрахователното покритие, поради което за ищеца е възникнало регресно вземане спрямо ответника, както е приел и първият съд в мотивите си. Ето защо доводите на ответника в обратния смисъл са неоснователни.

Съгласно заключението на приетата и неоспорена от страните съдебноавтотехническа експертиза, която след преценка по реда на чл. 202 ГПК въззивната инстанция кредитира изцяло, необходимата стойност за възстановяване на щетите от процесното ПТП определен по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 582,56 лв. Експертът е посочил, че стойността на предпазната ограда, при реализиране на вторичния пазар (за скрап) е 120,96 лв. Следователно искът по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е 3 основателен и доказан за сумата от 476,60 лв., колкото е исковата претенция след направеното по реда на чл. 214 ГПК в о.с.з. от 22.02.2021 г. изменение на иска чрез намаляване на неговия размер.

При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл. 213а ал.3 от КЗ (отм.) в срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция респ. да откаже плащане. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато има определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай по делото не се спори от ответника, че след покана, вх. № Л-477/11.01.2018 г. , последният е отказал плащане на застрахователното обезщетение. Поради което въззивният съд намира, че ответникът е изпаднал в забава на 12.02.2018 г., а предявения иск е основателен за периода от 12.02.2018 г. до 09.04.2020 г. Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда за определяне размера на основателната част от иска и с помощта на електронен калкулатор, съдът намира, че размерът на обезщетението за забава за периода от 12.02.2018 г. до 09.04.2020 г. възлиза на сумата от 104,20 лв., както правилно е приел първоинстанционният съд.

Поради съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решение № 20111127 от 10.05.2021 г. (поправено по реда на чл.

247 ГПК с решение № 2022098 от 09.12.2021 г.), постановено по гр.д. № 15664/2020 г., по описа на СРС, 172 състав, следва да бъде потвърдено.